Бивш български емигрант вече 9 години отглежда екзотични и почти непознати за българския пазар биозеленчуци. Преди да създаде собствена ферма Христо Анчев изкарал десетина години в Англия, където работил във ферма за ягоди, а след това в семейно стопанство за отглеждане на зеленчуци и плодове.
След като усвоил тънкостите на градинарството, един ден той решил, че е време да се върне обратно в родината си и да създаде собствено стопанство. Така през 2017 г. ентусиазираният млад мъж стартира фермерския бизнес с отглеждане на аспержи. Отначало засява 1 дка за проба, а след това постепенно разширява производството, за да стигне до 6 дка днес. Споделя, че за началната инвестиция са му били необходими около 5-6 хил. лв.

Отглеждането на аспержи е средно скъпа, но особено трудоемка инвестиция, разказва Христо. Ако някой си мисли, че ще засее нивата и на следващата година ще бере и ще продава, много се лъже. Аспержите са многогодишно растение и дава плодове чак на третата година, като между третата и десетата година е неговият пиков период. После добивът започва да намалява, но при добро отглеждане растението може да се използва до 25 години. Аспержите не са капризно растение. Обичат топлината и влагата и затова трябва всеки ден да се поливат. Не трябва да се сеят много раздалечени едно от друго, за да може при растежа си да са плътно едно до друго и по този начин да запазват влагата в земята и да не позволят на плевелите да растат. Сезонът на аспержите е април-юни. Онези, които са решили да отглеждат този зеленчук, трябва да знаят, че през тези три месеца ги очаква яка работа. Аспержите растат много бързо и понякога се налага да се берат по 3-4 пъти на ден. А това налага използването на наемен труд. Изрязването се извършва със специални ножове, като се използват стъблата и върховете. След това набраните аспержи се държат на студено в хладилни камери. Много важно е също в този период на бране растенията да се режат редовно и да не се оставят да израстват на повече от 20-22 см, защото тогава те започват да цъфтят и качеството им се влошава. Аспержите са доста продуктивен зеленчук и от 1 дка при добра година може да се добие до 1 тон продукция. Което при цена от 28 лв./кг прави около 30-ина хиляди лв. в рамките само на 2-3 месеца.

По отношение на пласмента фермерът Христо Анчев споделя, че не се занимава с предлагането му по магазини и хипермаркети. Предпочита и разчита основно на личния контакт с купувачите. Участва на много фермерски пазари в страната, извършва записвания и праща чрез куриерски фирми. “Не искам да се захващам с големите търговски вериги, защото те само гледат как да ни цакат. Освен това там се продават предимно зеленчуци и плодове внос отвън. Аз не искам моята продукция да бъде свързвана от клиентите с тази от чужбина. Не допускам и не правя никакви компромиси с качеството на предлаганата стока. Държа това, което продавам, да е прясно и да е с добро качество. Когато видя в магазина аспержи, аз винаги мога да позная кои са внесени отвън. Вкусът им няма нищо общо с пресните, а при кулинарна обработка те се варят дълго и трудно”, споделя Христо. След като мине периодът на резитбата, аспержите се оставят да растат и стават храсти високи по 2 метра. През есента след като изсъхнат и станат кафяви, се изрязват до долу и напролет избиват отново от пръстта. Засяването на аспержите може да става от семена или от разсад. Самият Христо споделя, че предпочита начина чрез семена, от които сам да си направи разсада, за да е сигурен в неговото качество, вместо да се доверява на друг.

Христо Анчев обяснява, че аспержите са наричани още “аристократът на зеленчуците”, защото и в миналото, а и днес е предпочитано от короновани особи, крале, императори и хора със синя благородническа кръв и потекло. Любопитно е, че първите данни за използването на аспержи като храна е още от времето на фараоните в Древен Египет около 3000 години преди новата ера. В Европа страните, в които се отглеждат най-много аспержи, са Нидерландия и Белгия. Има три вида аспержи. Аспержите, които Христо отглежда, са зелените, които са и най-разпространените. Освен тях, има лилави и бели. Белите се отглеждат под земята и са най-скъпи. Освен като храна аспержите се използват и в медицината като средство при ужилване от пчели и оси, при зъбобол, проблеми със сърцето и виене на свят. От древността заради фалическия си външен вид те са се смятали и за мощен афродизиак и лекуващи проблеми със сексуалната функция на организма.

Успехът с аспержите дава стимул на кипящия от ентусиазъм Христо Анчев да се насочи и към други непознати за българския пазар екзотични зеленчуци. Върху площ от 1,5 дка той е засял ревен. Това е един почти напълно непознат за българските домакини зеленчук, непретенциозен и лесен за отглеждане. Обича по-хладни райони и не се нуждае от много вода. Използват се само стъблата, тъй като листата му са отровни. Ползва се се за приготвянето на сладки и солени ястия. Фермерът Христо споделя, че тъй като ревенът още не е познат у нас, те предлагат продукцията си не в натуралния си вид, а главно като сладка, сокове и компоти. Освен това ревенът може да се използва и за приготвяне на супи и салати в съчетание с различни подправки. Най-добрите комбинации са с джинджифил, канела и индийско орехче, а също и с бита сметана и ягоди. Ревеновите насаждения на фермера Анчев са около 6000 растения върху площ от 1,5 дка и това е единствената, макар и все още малка, ферма за ревен в България.

Във фермата си в Джулюница Христо Анчев отглежда и други екзотични зеленчуци повече или по-малко познати на българските домакини. За манголда, който прилича на спанак, в последните години у нас все повече започна да се говори. Христо обаче отглежда и далеч по-непознатия зеленчук кейл – къдраво листно зеле, което е изключително богато на витамини и минерали. То е полезно както за отслабване така и при лечението на сърдечни заболявания, диабет, детоксикация на червата и целия организъм, подобрява здравето на костите и намалява риска от рак. Съдържа и киселини, които понижават нивото на лошия холестерол в кръвта. Може да се използва както на салата, така и под формата на смути, чипс и дори супи. Наред с екзотичните Христо Анчев отглежда и традиционни зеленчуци. Стреми се да прави така, че да има продукция през цялата година и да няма празен сезон. Общата площ на обработваните от него площи от 1 дка през 2017 г. е вече около 10 дка. Фермерът споделя още, че след влизането на България в Еврозоната ще се ориентира и към изнасяне на част от продукцията си на международните пазари, като за начало ще се насочи към съседните балкански държави Румъния, Гърция и Северна Македония.

Иван ГЕОРГИЕВ