Ритуали от римско време, гладиаторски игри, робски пазар, битки от епохата на римо-дакийските и римо-готските войни, антична мода, древни занаяти, кухня и старинна музика предложи Фестивала на историческите възстановки “Нике – играта и победата”. Той се проведе за шести пореден път в националния историко-археологически резерват Никополис ад Иструм край Никюп и събра реанакторски групи от София, Свищов, Ямбол, Видин, Лом, румънския град Констанца, занаятчии и свободни реконструктори от цялата страна, както и музикалното дуо KsANa.

Фестивалът пренесе присъстващите в античното минало на Никополис ад Иструм, издигнат от император Траян през 102 г. в чест на триумфа му над даките. Той популяризира начина на живот на хората в античността и запозна гостите на събитието с историческото и културно наследство по нашите земи, а като част от него бяха пресъздадени сцени от ежедневието на римляните, даките и готите, живели по тези места преди 1700 години.

„Този фестивал се развива непрекъснато и с времето стана международен. Той също така помага много да се затвърдят лидерските позиции на В. Търново като основен център на културния туризъм в страната и в Югоизточните Балкани“, каза в приветствието си Нейко Генчев, зам.-кмет на В. Търново и подчерта, че културният туризъм включва точно това – възможността не само да посетиш един исторически обект, но да усетиш духа на миналото и да съпреживееш историята. Той с гордост заяви, че нивата на туристическия поток вече са достигнали тези отпреди пандемията, а тази година в общината дори се очакват с 40% повече туристи.

Подредената специално за фестивала главна занаятчийска улица, по която вървяха посетителите на събитието, предлагаше сувенири и реплики на антични артефакти, като бяха показвани и умения, присъщи за древните майстори. Живко Димитров, заедно с брат му Ангел Димитров, се занимават с антични занаяти, свързани с обработка на кожа, на метал (сребро и мед), както и на животинска кост. На това издание на фестивала те бяха избрали да покажат как се е обработвал метала, защото той е заемал важно място при траките, а по-късно и при римляните. В изделията им са вплетени образа на Горгона Медуза, която е изобразена на саркофаг, намерен до Никополис ад Иструм, изображения от многото открити в района антични монети, тъй като в града е имало монетарница, лика на император Траян, благодарение на когото възниква селището и др. Те демонстрираха изработването на съдове, използвани в ритуалната практика или в ежедневието, които създаваха с традиционни техники, с помощта на автентични инструменти и естествени материали. Двамата братя са в Никополис ад Иструм и в останалите дни от седмицата, за да могат туристите ежедневно да се запознават с тези занаяит, а и с историята на древния град, за която Живко и Ангел с удоволствие разказват.

Сдружение “Mos Maiorum Ulpiae Serdicae”, които са сред основните организатори на фестивала, също показаха част от бита на хората в античността. Те бяха изложили въоръжение, настолни игри, детски играчки от различни материали, дамски комплекти за гримиране и за шиене, битова керамика и др. неща, създадени по автентични находки. Едно от интересните изделия беше и античният таблет, изработен от дърво, с издълбано поле, запълнено с восък и двустранна писалка (стилус) от бронз, с острата страна на която се пише, а с тъпата се заличава написаното. Такива таблети в различни разновидности са открити предимно в Египет, тъй като там климатът и почвата са успели да ги запазят в добро състояние, разказаха Людмила Попова и Ирена Авджиева. Ирена също така приготви леща по старинна рецепта на един от известните антични готвачи. В нея се слагат много подправки, което е нещо традиционно за тогавашната кухня, като някои от тях дори не са известни в днешно време. В нея тя сложи лук, пипер и семена от кориандър. Ирена се занимава с исторически реконструкции от 2017 г., като набляга основно на вазстановката на битови изделия, но и на прически от античността. При тях характерното е, че за оформянето им се използват вълнени конци и костени, дървени, бронзови и стъклени игли. Има данни, че тогава на главата си дамите са носели шалове (тюрбани), а някои са използвали перуки или пък са се къдрили, разказва Ирена.

Великотърновецът Стефан Стефанов, който работи в Регионалния исторически музей в старата столица и е част от Национално дружество “Традиция” – клон В. Търново, представи макет на водна помпа, направена по чертежи, поместени в творбите на древногръцкия изобретател, физик и математик Херон. Тя се състои от два медни цилиндъра, дървени бутала, кожени маншони и кожени вентили в двойнодействащата разпределителна кутия. Помпата изпомпва вода на всеки такт, като схемата й е запазена до наши дни в продължение на 2 хил. години. Интересното е, че такива помпи са използвани в пожарните и в корабите, където с тях е изпомпвана нахлулата вода, като в плавателните съдове те намират приложение до началото на 20 век, когато навлизат електрическите им заместители. Стефанов представи също т. нар. пломбата, която наподобява стрела, но се използва при близък бой и се мята ръчно. Тя се хвърля силно нагоре и напред, като пада почти отвесно върху врага и поразява раменния пояс, шията и главата. Интерес представляваше и манобалистата, приличаща на арбалет и служила предимно за лов и забавления, тъй като е с по-близък обсег. Характерно за нея е, че при зареждането й се използва тежестта на стрелеца. Стефанов беше изработил и старинен слънчев часовник, съобразен с нужните изследвания. Той за пореден път демонстрира и едно от изобретенията на Херон Александрийски, познато като молитвен или винен фонтан.

„Идеята на това изобретение е такава, че след като вярващия си закупи вода при влизането в храма, той отправя молитвите си към божествата и за да види дали са го чули, налива водата във фонтана. Ако бликне вино, значи молбите му са достигнали до тях. Уловката е, че във фонтана има два сифона и когато се налее вода, тя изтича надолу, въздуха изтиква виното нагоре и то потича“, разкрива тайната Стефанов.

Фестивала уважиха: народният представител Димитър Николов, Станислав Николов, зам.-областен управител на В. Търново, Йорданка Атанасова, кмет на Никюп, д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старата столица, историци, археолози и др.

Фестивалът се организира от Сдружение за антични реконструкции “Mos Maiorum Ulpiae Serdicae”, Регионален исторически музей – Велико Търново, Кметство Никюп и Сдружение „Бъдеще за Никюп“, с подкрепата на Община Велико Търново.

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът