Библиотекар изработва бижута от мед, които лекуват

Великотърновецът Хасан Хасанов е един от младите библиотекари в Централната университетска библиотека, работи там вече три години. Хобито му обаче е да изработва красиви бижута.
Родът на Хасан отдавна живее във В. Търново. Градът много му харесва, затова остава да живее тук. Казва, че неведнъж е имал възможност да се премести в някой от по-големите градове или да замине извън България, но не го е направил. Хасан смята, че В. Търново е град с голям потенциал за развитие. Харесва го и затова, че тук всичко му е познато, всяко едно нещо му е наблизо и това за него е едно голямо удобство. Казва, че всяко местенце в старата столица има собствен чар и по някакъв начин го кара да се чувства добре. Най-любима за него е старата част на Велико Търново с малките улички, вековните къщи, и прекрасните гледки, откриващи се от височините на града. Разбира се, сред нещата, които го задържат тук, са и неговите приятели.
Хасан е завършил специалността “Финанси” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Споделя, че когато избира да учи това, все още не е наясно, че в началото на XXI век светът ще бъде връхлетян от голямата икономическа криза. Известно време работи в банковия сектор. Поради лошото стечение на обстоятелствата, по-късно остава без работа, след което изкарва прехраната си като служител в Кол център и на различни други места. В този труден момент Хасан проявява интерес към изработването на изделия от мед. Това е нещо, с което дълги години се занимава неговият дядо, а впоследствие и баща му. Те правели медни съдове. Ходейки в ателието Хасан решил, че остатъците от материала могат да се превърнат в бижута. Така започнал да пробва разни неща и се оказало, че освен удоволствие това започнало да му носи и доходи.
“Изработката на медни бижута е нещо, което много обичам да правя. Хобито ми се превърна и в занаят, а това е много полезно, защото във всеки труден момент освен удоволствие ми е носило спокойствие и финансова стабилност”, споделя Хасан.
При изработката на бижута великотърновецът винаги се е вдъхновявал от българските съкровища. Казва, че още като ученик видял Преславското съкровище и останал силно впечатлен от неговата красота. Първите изделия, които направил обаче, били вдъхновени от накити, открити в Шумер. Бижутерът пояснява, че никога не прави просто копия на нещата, които е видял. Той винаги се опитва да вземе само даден елемент, който доразвива и превръща в оригинален, добавяйки нещо от себе си. Често в колиетата вплита полускъпоценни камъни и минерали.
Работейки с медта, Хасан е добре запознат с нейните свойства. Разказва, че често хората посещават ателието, търсейки медни чаши, за които се говори, че придават на течността в тях йони, полезни за човешкия организъм. Други клиенти искат да си закупят гривни, които да регулират кръвното налягане.
“Този метал е омагьосвал хората още от древността. Освен със здравословното си действие върху организма той бил предпочитан и заради характерния си червеникаво-златист цвят. Първите металурзи са добивали именно мед, който наистина е един благодатен за обработване метал”, споделя Хасан. Той допълва, че във В. Търново през Възраждането имало цяла казанджийска улица, която се намирала там, където е къщата на П. Р. Славейков. Освен казанджийския еснаф съществувала и бакърджийска занаятчийска гилдия. Въпреки че и в двата случая става въпрос за изработка на изделия от мед, бакърджиите, за разлика от казанджиите, трябвало да имат умения и в калайдисването на съдовете за битова употреба, пояснява Хасан. В първите години след Освобождението търновци харесвали и купували местните занаятчийски изделия, но по-късно, с навлизането на вносните стоки това се променило и занаятчийството започнало да запада, добавя още бижутерът. Въпреки това, все още на Самоводската чаршия във В. Търново, в Пловдив, Троян, както и в габровския етнографски музей “Етъра”, тези традиции се пазят и там могат да се закупят медни бижута и други изделия от този метал, пояснява още той.
Желанието за развитие и жаждата за знания в един момент довеждат Хасан в университетската библиотека, където започва работа. Доволен е, че тук попада в добър колектив, който му помага изключително много в запознаването с тази специфична професия. Казва, че според него тя е призвание и въпреки отличното обучение, което дава ВТУ в специалностите, свързани с библиотекознанието, не всеки би могъл да се занимава с това. Библиотекарят смята, че особено важни за професията са уважението към книгите и към познанието, както и богатата обща култура. Допълва, че работата сред толкова много книги още повече доразвива тези способности.
Библиотеката на университета притежава редица ценни ръкописи, възрожденски издания, старопечатни книги и първите броеве на някои периодически списания. С тяхното дигитализиране се е захванал библиотечният екип, част от който е и Хасан. Цифровизацията на архива се прави благодарение на спечелен проект, като за целта е закупен скенер със специализиран софтуер, пояснява той. Библиотекарят приема задачата като мисия, която ще направи това книжно богатство много по-достъпно. Сред обработените по този начин издания ще бъдат богослужебни ръкописни книги от 17 век, както и сборници с османски закони от същия период, пояснява библиотекарят. Повечето от тези книги са дарения, а голяма част са ценни и с това, че по тях има много автентични приписки, отбелязвания и надписи.
Според личните наблюдения на Хасан, студентите четат немалко, противно на общоприетото мнение, че младите хора в днешно време не обичат да се ровят в книгите. Разбира се, предвид големия процент специализирана литература в университетската библиотека, с наближаването на сесията четенето се засилва, но интерес има и през останалото време. Докторантите и преподавателите от ВТУ също са чести посетители. Извън учебната литература библиотекарят забелязва засилено търсене и на съвременните български автори. Добавя, че на организираните представяния на писатели и техните книги, в читалнята на библиотеката винаги се събират немалко млади хора. Свидетел е, че това е така и при срещите в различни книжарници, библиотеки и клубове в града.
За собствените си читателски вкусове библиотекарят казва, че са свързани предимно с научната литература. Харесва криминалните романи и митологията. Опитва се винаги да научава нещо ново. Едно от нещата, които най-много не харесва Хасан, е невежеството. За него невежият човек е неспособен да си помогне по никакъв начин. Радва се, че в момента работи в образователна институция и смята, че колкото по-образовани са хората, толкова по-лесен е животът на всички.
“А иначе на Балканите хората са много еднакви. Колкото и да изглеждаме различни, колкото и да е имало противопоставяния и конфликти ние делим една земя. Обичаме да живеем охолно, да се радваме на живота”, смята Хасан. Казва, че въпреки различията със своите приятели често празнуват заедно празници като Коледа, Никулден, Байрам. За него не национализмът, а любовта към другия е повод за истинска гордост.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът