Половин век Николай Георгиев Радов от Долна Оряховица отглежда и се грижи за коне. Днес 72-годишният бай Никола е толкова жизнен и казва, че това се дължи преди всичко на конете му. Когато не са ангажирани в тежката работа по вадене на баластра от реката или пролет и есен в оранта на селските дворове, двата му коня Нерон и Цезар са атракция за мало и голямо. Единият кон взел, когато бил на годинка, а побратимът му – 6 месечен. “Купих си ги преди 4 години от конезавода в Разград. Не съм ги кръщавал аз, с тези имена си бяха и днес са ми първи помощници. Когато не сме ангажирани в тежката работа, разхождаме туристите”, разказва за ежедневието си с Нерон и Цезар Николай Радов. Неговите коне са руски тежковози. Когато са в добра форма, могат да теглят впряг по 4 -5 тона. Когато купувал Нерон и Цезар, нарочно искал мъжки кончета, а не кобили. “Мъжкият кон е по-як, по-става за тежка работа каквито са моите юнаци. Жената иска по-специални грижи, пък и не е много подходяща по физиологични причини за градски условия”, с недомлъвки ми обяснява бай Никола избора си.
Неговите руски тежковози са толкова безразлични към предизвикателството на файтона от 400 килограма без шестимата туристи, които може наведнъж да бъдат возени, че само отмятат червения пискюл на челата си и тръгват за поредния курс на разходка.
Бай Никола не се сърди, когато го питам с какво управлението на файтон е по-различно от карането на каруца с конски впряг. “Файтонът е като кола, защото е по калдаръм и дели улицата с пешеходци и коли и трябва много да се внимава. Каруцата на село е по черния, коларски път. Там може и да подремнеш, добичетата сами си знаят пътя”, простичко обяснява младоликият файтонджия.
През 1963 г., когато е започнал да учи занаята на файтонджийството, Николай Радов си спомня, че конете са били повече. “Днес конете в града са или като атракция за празника или измършавели животни, впрегнати в каруцата от бедни хора, с които си изкарват препитанието”, разсъждава побелелият мъж от стъпалото на половинвековната си практика.

“Конете са като хората,

за да ти служат, трябва да ги обичаш и почиташ. Както мило говоря на бабата, така си приказвам и с моите кончета. Жената много ми помага в грижите за Нерон и Цезар. Най-мило ми е, че внучката и внукът, който е кръстен на мен, много обичат конете. Няма да забравя една случка преди години – внучката, когато я прибираха от детската ясла, все тичаше да се гушка между животните. От гривите им си правеше опашки и си допираше нослето до муцуните им, за да ги целува за лека нощ. Конят е много умно животно и разбира, когато му даваш обич. На любов с любов се отвръща – конете са такива, по-добри от хората”, разказва бай Никола. И се оглежда откъде по калдаръмите на ул. “Гурко” в старопрестолния град ще дотича малкият му внук Николай да возят търновци с файтона.
От няколко години бай Никола взема файтона от конната база в Арбанаси, води с караваната конете си от Долна Оряховица и на всеки празник е неотменната атракция във Велико Търново. “Напоследък няколко булки закарах на сватбата им, даже и абитуриент. Децата гледат на кончетата ми като на нещо специално и това ме радва”, разказва файтонджията.
“Уж туризъм все искаме да правим, да се мерим с атракциите на Рим и Париж. Сега градовете ни се надпреварват кой да става културна столица на Европа през 2019 г. Ние с моите кончета можем да помогнем. Само че, докато по площада във Флоренция файтонджията и конете му не могат да си вземат дъх от работа, тук българите се срамуват да се качат на файтона – било им селско. Не файтонът е лош, виж, от естествена кожа е тапициран, стегнат, поддържан.

Селска ни е душата

и за това не знам да има вакса, с която да замажем и излъскаме”, леко се гневи бай Никола.
По конете Николай Радов се запалва от дете. “Не мога да ти обясня защо ги обичам. Баща ми гледаше коне. Навремето чичо ми за военните събираше по 100 коня. Знаеш ли каква гледка е това – пълни ти душата.”
Когато имат работа, Нерон и Цезар изяждат по 3 кг ечемик на ден, през другото време дажбата е по-малко, за да не затлъстява животното. “Чистенето е също толкова важно, както и храненето. Всяка заран и вечер им отделям поне по един-два часа. Сресват се, четкат се, малко масаж и кончето е готово. За да искаш да ти служи, трябва да му угаждаш в грижите. Внуците и те много ми помагат за Нерон и Цезар”, разказва за ежедневните ритуали бай Никола. Докато тече фитнесът за конете, стопанинът им не спира да им говори – какво чул, какво се случило, каква задача им спазарил. “Те ме слушат, много се разбираме, махнат с опашка, тропнат, и ми отговарят. Те са моите момчета. Сутрин, когато отворя дама, и те веднага започват да ме викат.

Насила хубост не става.

Трябва с кеф да влезеш при тях, благо да им поговориш, да ги подготвиш за работа -това е”, простичко ми казва бай Никола, когато настоявам за рецептата на половинвековното му съжителство с конете. Нерон и Цезар са благи като стопанина си. На 22 септември, когато във Велико Търново се изви най-дългото хора в България, файтонът с кончетата на бай Никола пак бяха между хората. На 1 март докараха Баба Марта при децата. “Моите коне са възпитани, съобразяват се с хората. Ако трябва да ги сравнявам с днешните младежи, конете ми са по-дори, по-любезни, много са над тях. Разбират какво им казваш, изпълняват го, а младежта – вятър я вей, ама не на бял кон. Това не ме радва – животните да са по-хрисими и човечни от хората”, коментира бай Никола.
Преди години той отглеждал впрегатни коне, които продавал в Гърция. “Бяха добри години, гърците имаха пари и ценяха качествената стока, а сега не ми се приказва какво става. Хващаме се за просешката тояга. Радва ме това, че един ден ще оставя кончетата си на малкия ми син Тодор и на внука Николай. В добри ръце ще бъдат, добре ще се грижат за тях”, казва бай Никола.
Наскоро му предложили 4500 лева за единия от конете. Отказал да го продаде, защото не искал да дели Цезар и Нерон.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ