Баща и дъщеря художници преподават във ВТУ

Гл. ас. д-р Анастасия и Венко Тонкови са баща и дъщеря художници. Двамата са преподаватели във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Тя твори предимно в областта на живописта, а той е скулптор. Участвали в редица арт форуми и изложби, имат и няколко съвместни такива.
Венко Тонков разказва, че при него любовта към рисуването и скулптурата няма как да са наследствени, тъй като родът му произлиза от село Полски Сеновец. Въпреки това, подтикът му към изкуството идва именно от заобикалящата го среда и случващото се там. Първото му докосване до този различен свят било чрез ръкоделията на една баба. На седенките тя излизала не като останалите жени с плетиво, а с тавичка с парче гипс и слама, с които оформяла различни човечета. Влияние върху бъдещия художник и скулптор оказал и неговият братовчед график, който за работата по курсовите си задачи идвал в селото, за да рисува баба си и дядо си. Независимо от увлечението си към изобразителното изкуство, Венко не успял да завърши средното си образование в художествено училище, тъй като родителите му го насочили към инженерните специалности. След това обаче той сам решил да продължи във ВТУ и бил приет в специалността “Скулптура”. Там негов преподавател е емблематичният творец Панайот Димитров – Понката, който освен с начина си на преподаване оказва голямо влияние върху своите студенти и със средата, която създава за тях. След това Венко става преподавател по “Скулптурни технологии” и “Изпълнение в материал” във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ. В момента вече е пенсионер и хоноруван преподавател.
“Аз лично усещам в себе си някаква съпротива по повод заниманията ни с изкуство да използвам думата наследственост. По-скоро бих казала, че в този случай има приемственост. При това става въпрос за приемственост, която се отнася до светогледа на човек, създаващ среда за превръщането ми в личност. Тя позволява да усвоя този усет, че всяко нещо, с което се занимавам, е изразно средство и начин да погледна към света, да реагирам към него. При това няма значение дали го правя с боите, с общуването или в друга дейност, в която дори да не е свързана с изкуството аз съхранявам креативността си”, казва Анастасия. Тя допълва, че за нея наследството е свързано с някаква тежест и нещо, което човек се чувства длъжен да продължи, докато приемствеността мотивира много повече. Младата преподавателка споделя, че и тя като всяко дете обича да рисува още от малка и в родителите си намира подкрепа в това. Влияние оказват и семейните приятели, голяма част от които известни художници от цяла България.
Тонков разказва, че открива таланта на дъщеря си още в детските ѝ рисунки. С професионалното си око той забелязва нейния по-особен поглед върху действителността и различността ѝ спрямо останалите ѝ връстници. Впоследствие обаче бащата решава да не се намесва пряко в развитието ѝ в тази област и я насочва към свои колеги, като Вельо Митев, доц. д-р Мариета Конова, Рашко Бонев и др. Анастасия завършва средното си образование във великотърновското СУ “Емилиян Станев” в паралелка със засилено изучаване на изобразително изкуство. Още преди да бъде приета да следва във ВТУ, тя прави две самостоятелни изложби. С втората дори успява да убеди ръководството на Факултета по изобразително изкуство, че за студент в университета може да бъде приет и човек с различно мислене и начин на изразяване, а не плътно придържащ се към предварително зададените критерии. От този момент нататък при приема във Факултета започва да се обръща внимание и на портфолиото със свободни творчески задачи на кандидатстващия, които да допълват представата за него.
За преподавателската си дейност Тонков казва, че тя започва трудно. До голяма степен това се дължи на желанието му да изразява себе си, а не да се нагажда към статуквото и налаганите стереотипи в творчеството. Въпреки това с много труд и упоритост от човек, поддържащ материалната база в ателиетата по скулптура, започва да преподава специалността “Технология на скулптурата”. Този кариерен път е съпроводен и с една непрекъсната творческа работа в ателие.
При Анастасия нещата стават сякаш по-лесно. Тя е възпитаник на втория випуск на младата по онова време специалност “Изящни изкуства и стенопис”, за чието развитие се влага много енергия както от студентите, така и от техните преподаватели. В един момент се създава и Катедра “Стенопис”, която започва да набира кадри чрез конкурси. Така Тонкова става част от преподавателския състав във Факултета. За нея това е предизвикателство, тъй като ангажираността ѝ сега е по-голяма и ѝ остава твърде малко свободно време за творчески процес. В това голяма помощ ѝ оказва нейният баща. Често се случва и обратното – тя да помага на него. Съвети обаче предпочитат да не си дават.
“Аз избягвам да давам съвети дори на студентите си. За мен по-важно е да им дам шанс те сами да се самоизразят. По този начин искам да покажат себе си като мислещи и реализиращи се автори. Те имат свежи идеи, но нямат необходимата техника, за да ги извадят на показ. Точно в това се опитвам да ги подпомогна”, казва Тонков. Двамата с Анастасия са на мнение, че преподавателят трябва да умее да стопи дистанцията със своите студенти, запазвайки своя авторитет, за да успее да накара младите автори да разкрият всичко, на което са способни. За Тонкови преподавателската дейност дава възможност за общуване – нещо, което те най-силно ценят в нея.
Венко и Анастасия имат няколко съвместни изложби, като обикновено тя се изявява с живописни творби, а той – в областта на скулптурата. Като цяло Тонкова рядко работи пластика, правейки това предимно чрез витражи и мозайки. В тях тя се стреми към обемните форми и разполагането им в пространството, което двамата отдават на приемствеността между тях.
Човекът, който създава баланс в семейството на двамата творци е съпругата на Венко и майка на Анастасия – Евгения Тонкова. Тя е преподавател по немски език в Гимназията по туризъм “Д-р Васил Берон”. Тя много бързо успява да предаде структура на емоционалния хаос и творческите импулси и да ни заземи, казва за нея дъщеря ѝ. Евгения ни осигурява необходимото спокойствие и емоция, за да се случи всичко това, което правим, допълва я Венко.
Майката на Анастасия е причината и за това, тя да владее добре немския език. Още в средното си образование Анастасия завършва като частен ученик Езикова гимназия, а по-късно и магистратура в Германия. От майка си тя е наследила и немската прагматичност и подреденост, на която често разчитат дори колегите ѝ при съвместната им работа.
“Напоследък виждам една съществена разлика между това да се възприема вече готовият продукт и от друга страна процесът на неговото създаване. Това, което вече е застинало в завършената творба, малко трудно би могло да подскаже какво всъщност движи автора при направата ѝ. Може би затова в последните години се наблюдава едно разкриване и остойностяване на този съзидателен процес чрез различни интернет платформи и до голяма степен често авторите се превръщат в шоумени”, отбелязва тенденциите в съвременното изкуство Анастасия и допълва, че тя също иска да разгадае тази потребност за експониране. “За мен творческият процес в ателието е нещо много интимно, но виждам, че сегашното поколение е готово да покаже всичко без никакви скрупули”, казва Тонкова. Всъщност това може би вдъхновява младите допълнително да си повярват, че те също могат да го направят, смята преподавателката.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив