Австралия – екзотика, красота и ред

Една дългоочаквана мечта в края на миналата година успя да се осъществи и това направи нашето семейство много щастливо. Отдалечихме се на 15 000 км от България, за да посетим единствената страна, заемаща цял континент и няколко острова – далечна Австралия.
Пътуването с Катарските авиолинии е много приятно и луксозно и почти 13-часовият полет от Доха до Аделаида се понася добре. Излитаме от София в средата на октомври, когато вече зимата дава своите признаци, а пристигаме в Австралия в разцвета на пролетта и подготовката за горещата Коледа и Нова година. Посреща ни един друг свят, една съвсем непозната земя и коренно различна природа.
Частното ни пътуване бе по покана на наши приятели в Аделаида и с тяхното любезно съдействие успяхме да посетим много забележителности в един от шестте щата на Австралия – Южна Австралия. Това беше най-забележителното и продължително наше пътешествие, което остави много трайни следи в съзнанието ни. Още веднъж се потвърди изводът ни, че колкото повече пътуваме, толкова повече обогатяваме своята култура и мироглед и това осмисля живота ни.
Аделаида е невероятно красив крайбрежен град на Индийския океан. Разположен е на брега на залива Сент Венсент, в северната част на полуостров Фльорио, на запад от планинската верига Лофти. Със своите почти 1 400 000 жители е петият град по население в Австралия и столица на Южна Австралия. Дължи своето име на кралица Аделаида, съпруга на крал Уйлям IV. Основан е в 1836 г., за да приеме, за разлика от другите австралийски колонии, само свободни британци. За основател се счита полковник Уйлям Лайт, който аделаидци ценят много и в негова памет са издигнали два паметника. Той е планирал града като квадрат, чиято площ днес е 1826 кв. км, с широки булеварди и големи обществени паркове, заобиколен от обширни зелени пространства, и тази планировка силно ме впечатли още от прозореца на самолета. Толкова красиви паркове, разположени на огромни площи, поддържани в прекрасно състояние, потънали в зеленина и цветя, не могат да останат незабелязани. Може би и фактът, че е пролет – най-благодатният за растенията сезон, благоприятстваше да ги видим в истинския им блясък. Климатът на Аделаида е средиземноморски, с не съвсем добре изразени четири сезона. Дърветата в парковете са огромни и много екзотични. Освен типичните евкалиптови дървета от които се познават над 90 вида, впечатляват грамадните фикуси, които нямат нищо общо с нашите саксийни растения. Огромни са и камфоровите дървета, които по-рядко се срещат, но под тях ароматът на камфор е много силен, и всички споменати дървета са ценени заради производството на етерични масла. Освен непознатите за нашите географски ширини растения се срещат и известните ни иглолистни и широколистни видове. Красивите палми са съвсем обичайно явление.
Но ако искаш да се запознаеш с истинската фауна и флора на далечния континент, най-добре е да посетиш двете красиви ботанически градини и двата зоологически резервата. Ботаническата градина в града е изумителна. В красиви стъклени павилиони се отглеждат екзотични растения при специална температура и влажност, а другата е разположена в естествена среда в планината Лофти. Пролетните цветове, красивата местност, сполучливите опити да се отглеждат много европейски видове, наред с типичните австралийски растения – цветя, храсти и дървета, я правят изумителна.
Моята страст – зоологическите резервати, беше напълно задоволена. Единият зоопарк в Аделаида е много красиво оформен и питомците в него са в подходящи клетки, водни басейнчета, сред екзотичните растения. Но повече ме привлече Уайлдлайф Гордж. В него всички животни и птици са в естествената си среда. Те са свикнали с посетителите и е достатъчно да си купиш пакетче с храна и те са твои. Пристигат с мързеливи движения така любопитните за нас кенгура. Някои носят в торбичките си своите малки и ги показват на любопитните посетители. Впечатляват и кенгурата албиноси – бели на цвят. Всички типични за тази природа животни ми бяха интересни – птица ему, която заедно с кенгурото е изобразена на герба на щата Южна Австралия. Незабравими ще останат срещите ми с екзотичните лемури, нумбати, ехидни, посуми, както и такива от целия свят – панди, пуми, тигри, лъвове, камили, маймуни, алигатори, пеликани и пр. Но най-милата ни среща беше с двугодишната коалка Кевин, която имахме възможността да подържим и да се полюбуваме. Толкова приятно чувство изпитваш да гушнеш и усетиш дъха на това малко, екзотично животинче. Но не мислете, че видяхме тези емблематични представители на австралийската фауна само в зоологическите паркове. Напротив, срещнахме стада кенгура в горите на Лофти, често пътувайки забелязахме такива ударени от автомобилите, а коали забелязахме вкопчени в клоните на високите евкалипти.
Говорим ли за Аделаида, не може да не споделим впечатленията ни от величествения и красив Индийски океан, с неговите широки и безкрайно дълги плажове, големи приливи и отливи. Безкрайна водна шир в изумрудено син цвят. При разходка с туристически кораб по един от каналите, който ни заведе в открития океан, бяхме съпроводени от стадо подскачащи делфини. Забележителна е и архитектурата по крайбрежието, морската гара, бившите складове за зърнени храни, странноприемниците от средата на ХIХ. Най-авторитетният аристократичен крайбрежен квартал е Гленелг, забележителен със старите и нови хотели, ресторанти и кафенета, както и уникалните къщи на заможните му жители, с подредените с много вкус цветни градини.
Аделаида е ценен град и поради многото си културни забележителности. Няколко музея са в самия му център. Южноавстралийският исторически музей, създаден в далечната 1858 г., настанен в красива стара сграда, е много добре уреден, а експонирането му е новаторско. Като професионалист най-внимателно разгледах и, естествено, най-много време отделих на аборигенския му раздел. Преди пристигането на европейците регионът е населен от аборигените Каурнас. Впечатли ме и Музеят на емигрантството, в който, разбира се, е отредено подобаващо място на българските емигранти, които имат своя достоен принос за развитието на този модерен щат. Картинната галерия, която е в близост до Историческия музей, е събрала над 35 000 невероятни шедьоври на изобразителното изкуство. Освен художествени картини и скулптури, съхранява уникални мебели, часовници, предмети на бита с висока художествена стойност. А извън Аделаида, в град Бърдууд в няколко огромни зали е разположен Музеят на моторите. Огромна колекция от няколко хиляди автомобили и мотоциклети те кара да затаиш дъх. Добре почистени, реставрирани и експонирани, те показват техническото развитие в това отношение през ХIХ и ХХ в. Своеобразен музей е и резиденцията на кралицата, която рядко се отваря за посетители, но ние имахме този късмет. Карик Хил е друга забележителност на Аделаида. Внушителна сграда, уникална със своята архитектура, построена в 1939 година, тя е била дом на прогресивната английска семейна двойка Урсула и Едурд Хейуърд, които след смъртта си я даряват на държавата. Днес Карик Хил е най-запазеният австралийски етнографски музей, съхраняващ като парадокс най-стария австралийски интериор.
В града твърде отрано има религиозна свобода. Наричат го “градът на църквите”. В този конгломерат от националности съществува пълна толерантност към всички религии. Пътувайки, ще видиш толкова много и различни църкви – лютеранска, адвентистка, македонска, украинска, руска, българска, сръбска… Всички са много красиви, поддържани и посещавани. Най-голямата е англиканската катедрала “Свети Петър”. Много внушителна е и католическата “Св. Франциск”.
Столицата е известна и заради многобройните организирани фестивали и конгреси, спортни прояви, но и със своите вина. И като стана дума за виното, не мога да не разкажа за пиетета на австралийците към тази божествена напитка. С любов, страст и уважение те се отнасят към своите лозя. Разполагат с прекрасни винарски региони – долините Бароса, Идън, Макларън на полуостров Фльорио, Аделаида Хилс. Винарните в тези региони произвеждат запомнящи се вина, с изключителни качества, ценени в цял свят. Самите винарни разполагат с прекрасни сгради, с паркове и цветни градини, около тях изискани дегустационни зали. А огромните лозови масиви сякаш са нарисувани. Стройно подредените редове по хълмовете, с току-що избили пролетни филизи, те са естетическа наслада за очите.
Аделаида дава подслон на правителството на щата и на многобройни търговски центрове, както и на много представителни и финансови институции. По-голямата част от тях се намират в центъра на града и особено около булеварда Норт Терас и улица Кинг Уйлям IV. Красива симбиоза от нови супер модерни небостъргачи от стъкло и метал и съхранени стари сгради от колониалната епоха. Впечатлява големият Конгресен център, Центърът за обществени изяви, изисканите хотели, старият и нов парламент, старите и нови стилни сгради на Аделаидския университет, строящата се огромна и супер модерна държавна болница с научноизследователски център към нея. Впрочем, грижата за здравето на аделаидци, особено за децата, инвалидите и възрастните хора, е отговорно и сериозно от страна на държавата. Социалната политика е много по-развита и ефективна в сравнение с нашата.
И ако центърът е арена на съвременното модерно строителство, то отделните квартали на Аделаида са изградени от ниски едноетажни къщи, които представляват 70 % от жилищния фонд. Но всяка една е със собствена архитектура, поддържана цветна градинка, хубави фенери и осветителни тела, скулптурни фигурки и забележете, без ограда. Ако има, то тя е декоративна, ниска или с цветя. В Аделаида почти не е известна битовата престъпност. Хората са много отзивчиви, любезни и внимателни, но силно асоциални. Броят се на пръстите на едната ръка хората, които срещнахме в многобройните ни разходки из града. Всички се движат с колите си, работят много, отговорни и съсредоточени. Вечер се прибират в красивите си и уютни къщи и отново не можеш да видиш жив човек.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА снимки: авторката