Атанасовден – празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Камата и сабята на Левски, келтски меч и непалски кукри кове Кирил Димитров

В навечерието на празника заварваме ножаря на Самоводската чаршия Кирил Димитров да работи по поредната си чудновата поръчка – тежък келтски меч за колекционер. Внукът на именития майстор Кирил Тенджерков от 4 години върти атрактивната работилница и е сложил майсторското си свидетелство до дядовото. Най-важното е, че спечелих доверието на дядо, който не си пести похвалите, когато ме потупва по рамото, разказва лъчезарният 28-годишен мъж. Ножовете, камите, сабите и мечовете на Кирил Димитров са по цял свят – в Америка, Русия, Китай, Япония, Австралия, Великобритания и къде ли още не.
Младият ножар в момента завършва аграрна икономика, но преди това е минал 6 години сурово обучение при именития си дядо, взема изпита в Занаятчийската камара и майсторското си свидетелство почти веднага след дипломата за средно образование. Разговорът ни започва с историята на майстор Тенжерков, чийто саби са в домовете на всички български президенти.
Дядо ми е работил като стругаро-фрезист във военно-ремонтния завод, където има 20 рационализации, одобрени от Министерство на отбраната, а после постъпил като сержант във военното училище. Старият оръжейник е в ножарската работилница на чаршията от 1988 г., след напускане на ножарската фабрика във Велико Търново.
По това време му е поръчано да проучи и изработи копие на сабята и камата на Васил Левски като подарък за тогавашния министър на отбраната Добри Джуров и това е нещото, което предопределя бъдещето му в ножарския занаят. Справил се успешно и заваляли поръчки. В дюкяна на чаршията майсторът ножар наследил остарелия вече бай Жоро Точиларя. Преди години при едно от посещенията си във Велико Търново президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно майсторът изненадващо получил по куриер пратка от президентството. Това бил специален подарък – копие на меча на хан Кубрат, който днес стои на видно място на витрината на ножарската работилница.
Майстор Тенджерков бил инициаторът най-големият му внук да поеме работилницата и занаята. Кой ще ме наследи, цял живот съм работил това, ела да ми помагаш и да се учиш, казваше дядо, и аз всеки ден от училище идвах в работилницата и с времето ми стана много интересно.
Когато направих първия си нож на 16 години, бях много щастлив от факта, че съм направил нещо сам, получих поздравления от дядо и така се започна, разказва младият ножар. Кирил помагал на дядо си в простите операции, но внимателно гледал и докато чиракувал, полека си крадял от занаята, а днес сам върти работилницата и с много майсторство и мерак кове своите ножове. Освен в гравюрите по остриетата той проявява и завидно въображение и творчество при изработката на дръжките. Любим материал са ми еленовите рога. Българите го възприемат като нещо нормално, но да знаете как ги гледат американците, за тях това е нещо много екзотично, разказва Кирил Димитров.
Еленовият рог е много устойчив материал, който не се влияе от влагата и слънцето. Качествен ловен нож с еленова дръжка дори да бъде загубен в гората и да се намери след три-четири месеца, ще си е същият заради материала, пояснява майсторът. От ножовете фаворит му е българският каракулак, за който казва, че от него са произлезли много от хладните оръжия по света. Каракулакът е универсален нож, с острие от 40-50 сантиметра, бил е нещо като мачете, овчарите са го ползвали много често, а сега го предпочитат ловджиите, обяснява Кирил Димитров.
Поне 10 години усърдна работа трябват, за да станеш истински майстор ножар. Трябват много ентусиазъм и мерак да работиш този занаят, защото има много тънкости и се учи цял живот, казва Кирил Димитров. Най-трудното в изработката на един нож е оформянето на заготовката, особено ако ножът трябва да бъде кован, нагрява се на въглища на оджака, бие се с чука и после при закалката са кълбетата от пушеци, описва технологичния процес при изработката на ножа Кирил Димитров. В зависимост колко сложен е ножът – дали е уникат с ювелирна изработка, или обикновен кухненски, се прави от три дена до повече от седмица. Младият майстор изработва около 35 модела ножове. Предимно се занимавам с ловни ножове. Универсалните са най-предпочитани, защото стават за дране на животни, за транжиране, за всичко. Правим и мечове, които са голямата страст на дядо ми, защото е първият майстор в България, който е започнал да ги изработва, разказва талантливият внук.
Много колекционери, които харесват японистиката или са увлечени по източните култури, са ни поръчвали да им изковем японски мечове. Това са най-добрите и най-балансираните мечове в историята на хладните оръжия, посочва Кирил Димитров. По поръчка той прави и саби. Обикновено колекционерите носят модела, който искат. Специално за военните е направен средновековен български модел на меч, който си подаряват при пенсиониране. Ковал съм саби и мечове от различни исторически периоди, но запазената марка на работилницата са камата и сабята на Васил Левски.
Кирил Димитров и днес прави камата и сабята на Апостола. Започнах преди 4 години. Изработвам ги по образеца на дядо, въпреки че леко се различават от оригиналите, които се пазят в историческия музей в Ловеч, обяснява майсторът. Дръжката е от биволски рог, стоманата е неръждаема, оръжието е в голяма хубава кожена кания с пискюли и халки за колана, за да може да се закача. Камата на Левски също върви в комплект с кожена кания и дъбова кутия с дърворезба. Между дръжката и острието на камата с позлата се гравира подписът на Апостола.
Рядко ни поръчват сабята и камата на Левски, но всеки път питам за кого са. Правили сме ги дори за американец, наскоро правихме камата и за руснак. На всички чужденци, които си ги поръчат, им разказвам кой е Васил Левски. Дори съм чувал легендата, че когато Че Гевара е умирал, във вътрешния му ляв джоб е била снимката на Левски, казва ножарят и поглежда към портрета на Апостола, окачен на най-видното място в работилницата.
За китайските ножове, продавани от амбулантните търговци по улиците, майсторът е великодушен. За всеки човек си има различен тип изработка. Някой си ги ползват за две-три седмици, докато им се счупят дръжките, и после идват в работилницата да поискат да им направим истински кухненски нож, усмихва се Кирил Димитров и махва с ръце. Учудващо по тях не се виждат белези от порезни рани. Когато се учех при дядо и точех ножовете на камъка, все се заплесвах по нещо, изтървах ножа, порязвах се, слагах лепенка и си печелех поне седмица почивка. И сега се порязвам, но рядко и за спорта, признава майсторът.
На година младият ножар прави поне 20 до 40 хладни оръжия уникати с ювелирна изработка и казва, че не може да преброи работните ножове. Ако имахме нормален стандарт на живот, честно казано, няма да мога да смогвам с поръчките, но за съжаление сега 70 на сто от хората, които влизат в работилницата да разгледат ножовете, признават, че не могат да си ги позволят, обяснява Кирил Димитров.
Преди две-три години мерак му било да направи непалското кукри – ножът все още е на въоръжение в непалската армия и е с широко острие, което се стеснява към дръжката и идва също от българския каракулак, разказва майсторът. Направил две кукрита, сложил ги във витрината и за около месец ги продал. Сега иска да направи по-ювелирно изпълнение на японския нож танто, който е служил за харакири на самураите. Имам много идеи в главата, гледам ред по ред да си свърша поръчките и, живот и здраве, напролет дано да изкова тантото, обяснява Кирил.
Оставам тук в работилницата, надявам се, че ще дойдат по-добри времена за българските занаяти, категоричен е младият ножар и отказва предложенията на приятелите си да ги последва зад граница. Преди два месеца се срещнах с колеги ножари в Залцбург, видяха работите им, завързахме контакти, но съм категоричен, че оставам в България, нямам работа навънка. Оттук мога да правя ножове за целия свят, разбрал съм това отдавна и така ще бъде и занапред. Само да сме живи и здрави, позитивен е ножарят Кирил Димитров.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ