Културното наследство ни учи да бъдем отворени към другите народи и религии

Армони Сюгон е на 27 години. Живее в град Авиньон, Франция. Преди година и половина е завършила висшето си образование – тя е магистър по културно-историческо наследство и неговото опазване. Това лято е работила като аниматор за няколко месеца в доброволчески лагер. Тази работа е вършила и преди това, за други доброволчески организации във Франция. Групата, която е ръководила през лятото, се е справила много добре с работата си, затова от АПАРЕ тази зима ѝ се обадили и са я поканили да вземе участие в съвместния проект с община Павликени.
АПАРЕ е сдружение, създадено през 1979 година. Това е европейска младежка организация, базирана в провинция Алпи и Лазурен бряг в сърцето на Средиземноморието. Едно от направленията, по които работи тази организация, е да привлича гражданите и особено младите хора, за да осъзнаят те богатото си културно наследство, и също така да участват в реставрационни дейности на обекти, които се намират в регион Прованс във Франция. Разбира се, те работят в това направление и с доброволци в чужбина.
Армони Сюгон пристигна в Павликени на 11 януари във връзка с реализиран съвместен проект между АПАРЕ, община Павликени и Национално сдружение за малък и среден бизнес – България. Проектът се нарича “Млади хора оживяват древното керамично наследство в община Павликени”

– Госпожице Сюгон, каква е целта на посещението ви в Павликени?
– За първи път идвам в България. Първата седмица премина в обучителни семинари. Работя с групата доброволци в Павликени – трябва да им предам моя опит и знания, които съм придобила във Франция. Работила съм с много доброволци във Франция. Тук не е същият модел, но се опитвам да приложим и в Павликени нашия начин на работа.
– Моля, разкажете на какви обекти сте работила във Франция и по какво се различават двата стила на работа според Вас?
– Във Франция съм работила в няколко доброволчески лагера. Те са били през летния период на открито. Работата е била по каменни настилки на улици или върху зидарии – по тяхната консервация или ремонт. Не е съвсем същото като тук, в Павликени се занимаваме с обработване на глина. Общото и в двата случая е, че доброволците никога преди това не са правили нещо подобно. Това всъщност е основната ни идея – независимо от липсата на каквито и да е опит и компетентност, те да успеят накрая да се обучат да възстановяват каменни зидове или настилки – както беше при нас в Прованс, а тук – да се обучат на някои техники при работа с керамика и глина. Но крайната цел е по-друга – хората да осъзнаят наличието на това културно наследство, което е край тях.
– Колко силно е разпространено във Франция доброволчеството в тази област? И какво мотивира хората да участват?
– Във всички случаи това доброволчество при нас е много по-познато и разпространено, отколкото в България. Всяка година през летния период организацията , за която аз работя, предлага между 15 и 20 доброволчески лагера, във всеки един от тях участват по 12 млади хора, често събрани от целия свят. Всяка група живее на едно място, работи на един и същ обект и се забавлява заедно в свободното време. В продължение на две или три седмици.
– Каква е тяхната мотивировка да участват в подобни занимания?
– Мотивировката им е, че идвайки при нас, те научават нещо ново, в смисъл на технически умения, и прекарват една добра ваканция, като в същото време почват да чувстват своята принадлежност към мястото, на което работят. Най-често това са обекти на общината, ние реставрираме общински обекти. Както казах вече, много често при нас идват хора отдалече – те пък откриват за себе си нови интересни културно-исторически места, които не са познавали до момента. Придобиват и един нов житейски опит – да живеят на непознато място с непознати хора. Идеята е да създадем една приятна добронамерена обстановка. На обекта се работи сутрин до обяд, а след обяд има различни приятни занимания.
Тук в Павликени се опитахме да приложим почти същото нещо, но заниманията ни бяха само през сутрините. Това време ние го използвахме за различни анимации, за различни съвместни дейности.
– Какви са ви впечатленията от Античния керамичен център край Павликени?
– Смятам, че това е едно много хубаво място, хареса ми това, което сте намерили, особено откритите древни керамични пещи. Смятам обаче, че трябва да направите още някои довършителни работи, за да бъде обектът представен по най-добрия начин пред посетителите му.
– Вие какво точно бихте препоръчали да се направи?
– Аз искам да направим едно сравнение с едно антично селище, което е във Франция, в Прованс. Там всеки ден пристигат класове от различни училища и това по някакъв начин е възможността това наследство да достигне до младите хора – като се организират там на място непрекъснати ученически образователни визити. Археолозите на място им изнасят адаптирани за тяхната възраст лекции. Там на място има и ателиета за децата, в които с помощта на своите учители изработват предмети от глина, които после могат да си вземат за вкъщи. Има ателиета и по мозайка…От една страна, децата придобиват нови умения, от друга – там, на място разбират как тези предмети са били открити, докато стигнат до музея. Тези занимания не са много скъпи, а помагат и на посетителите, и на тези, които ги организират да осъзнаят принадлежността си към културно-историческото наследство на региона.
Всъщност аз и тук участвах на едно такова посещение на обекта, където изслушахме много увлекателни лекции и от Нели Цонева, директора на Павликенския исторически музей, и от археолога при музея Калин Чакъров. Те представиха доста интересни детайли. Винаги е добре един екскурзовод да обясни повече на посетителите, от надписите пред експонатите. Тези беседи биха могли да се изнасят и от млади археолози, от стажанти.
– Когато се приберете във Франция, с какво ще привличате посетители за нашия Античен керамичен център? Ще го рекламирате ли по някакъв начин?
– Аз мисля, че вашият обект е интересен най-вече за хора специалисти, които работят в тази област. За съжаление – транспортът е труден до него – първо пътуване до София, после – до Павликени. Разбира се, на всички мои приятели, които идват в България и посещават този край, бих препоръчала да посетят и Античния керамичен център в Павликени. Това е едно наистина уникално наследство – говоря за керамичните пещи.
– Вие какви цели си поставяте по-нататък в своето професионално развитие?
– Аз се развивам в областта на културното наследство и искам да продължа да преследвам целите си – да го популяризираме по най-добрия начин. Харесвам, обичам много района, от който идвам във Франция, Прованс.
– Как хора като Вас се борят с най-големите врагове на културно-историческото наследство – иманярите?
(Армони Сюгон дълго не може да разбере какво означава тази дума – иманяри. С помощта на преводачката Мадлен Аврамова обясняваме, че това са крадци на артефакти, които изпреварват археолозите в откриването на древни предмети, които после продават на високи цени на колекционерите по цял свят с цел – лично облагодетелстване.)
– Може и да има такива хора, но аз лично не съм чувала за такива…
– Постигнахте ли целите си в Павликени, ще направите ли добри последователи младите хора от групата, с която работихте по време на занятията тук?
– Да, мисля, че целите ни ще бъдат постигнати. Надявам се, че те вече осъзнават, че притежават едно голямо културно наследство, едно богатство. Смятам, че с включването им в нашия съвместен проект ние успяхме да ги направим малко по-ентусиазирани, и искрено се надявам, че те ще останат така ентусиазирани и ще продължат да работят за опазването на вашето богато културно-историческо наследство.
– Откъде дойде тази ваша любов към тази специалност и защо според вас сме длъжни да опазваме, всеки народ своето културно историческо наследство?
– Още от ранната си младост аз започнах да се увличам от посещения на различни исторически обекти, на музеи, и затова всъщност записах история на изкуството. Също така ми харесват посещения на красиви местности, на села и всякакви забележителности. Културно-историческото наследство трябва да се пази, защото то допринася за богатството на един регион, миналото, историята ни показват откъде идваме, показват нашите корени. Изучавайки културно-историческото наследство разбираме как е живяло населението на даден район преди десетки и стотици години и често виждаме, че всъщност не сме много далече от тях. А това познание ни дава и чувството за толерантност към различните от нас. Наследството ни учи да бъдем отворени към другите народности, към другите религии. В крайна сметка притоците водят към едно и също място.
Елка СПАСОВА
сн. авторката