Археолози от музеите в областта теглят банкови и кредити и плащат от собствения джоб на работниците си за извършените през лятото разкопки, научи „Янтра ДНЕС“. Причината да се стигне до тази абсурдна ситуация е тоталното забавяне на парите, които Министерството на културата всяка година отпуска на одобрените след кандидатстване проекти за държавно финансиране. Тази година обаче неочаквано ръководството на Министерството пренасочило голяма част от тези пари, предназначени за музеите, на сценичните изкуства – театри, опери и балетни формации. Така археолозите не само в нашата област, но и в цялата страна, изведнъж били поставени пред свършен факт – разкопките вече били извършени, а те не получили парите, с които да се разплатят с работниците на терен, както и за други традиционни разходи. За да се справят с конфузната ситуация, в която изпаднали не по тяхна вина, някои от археолозите се наложило да теглят на свое име банкови кредити, които ще трябва да връщат през следващите години с лихва. А един от тях се наложило да бръкне в личната си банкова сметка и да изтегли петцифрена сума, за да разплати всички разходи около дейността си през лятото.
Местните археолози споделят, че това съвсем не е първия случай с неуредици, причинени от ресорното им министерство. През последните няколко години забавянето на обещаните средства от държавния бюджет с по месеци и дори година се превърнало в традиция. А имало и случаи, когато те изобщо не виждали тези средства. При това положение цялата тази тежест пада върху местните музеи, които трябва да плащат от собствените си бюджети за разкопките, или самите археолози да търсят външни спонсори и меценати, ако не желаят да станат за години длъжници на банките. „Това е пълно безхаберие и безобразие от страна на министерските чиновници. Те да не мислят, че разкопки се правят само на гол ентусиазъм. Всичко струва пари. Като няма да ни помагат, поне да ни развържат ръцете, като разрешат извършването на разкопки от изцяло частни експедиции и тогава ние ще си търсим начини за финансиране. Ама след това намереното при разкопките ще трябва да си остане собственост на тези, които са финансирали разкопките и те ще решават дали да го продават на музеите у нас, или да го изнасят в чужбина“, предлага един от местните археолози. Част от хората от гилдията са недоволни също и от сега действащия начин на избор на приоритетните обекти, които получават одобрение за държавно финансиране. „Една голяма част от хората в комисията, която трябва да разгледа подадените предложения всъщност са колеги, които също извършват разкопки. Направете справка и ще видите, че през последните години Министерството на култура налива милиони на едни и същи обекти, ръководителите на които са членове на комисията, оценяваща и одобряваща проектите. Това е една мафия, която одобрява собствените си проекти и си разпределя лъвския пай от държавната субсидия. А ние, останалите, трева да пасем. Това не е честно и механизмът и критериите на оценяване трябва да се променят. Онези, които са действащи археолози, имат свои обекти и извършват разкопки, не трябва да имат място като членове на комисията. Иначе просто не е честно“, възмущава се един от местните археолози.
Иван ГЕОРГИЕВ, сн. архив