Арх. Клаудио Нарди е победител в международния архитектурен конкурс за нов градски център на Велико Търново. Разработката му беше отличена сред 62 проекта, оценявани от авторитетно жури от водещи архитекти от 6 държави.
Арх. Нарди е ръководител на архитектурно бюро, базирано във Флоренция. Като свое кредо от студиото определят стремежа към създаване на архитектура, която е глобална и местна, като същевременно остава уникална и изразителна. „Разбираме, че за нашите клиенти тя трябва да бъде впечатляваща, но преди всичко ние желаем да постигаме резултати, с които и ние и нашите клиенти ще могат да се гордеят и да оставят като наследство, което да бъде оценено от бъдещи поколения“, посочват още от студиото.
В световните архитектурни среди  арх. Нарди е известен като иновативен проектант, който с дейността си разширява границите на архитектурата и дизайна. Той развива дейност в студия в Краков, Лондон, Хонг Конг, Истанбул и Ню Йорк. Разработва проекти за широк спектър от клиенти и сгради, включително държавни, корпоративни, търговски, развлекателни и жилищни. Сред последните му проекти са: Музеят за съвременно изкуство (MOCAK) в Краков, построен около сградата на бившата фабрика „Шиндлер“; новата кметска сграда в Краков; Музеят на корабостроителната индустрия (MUCA) в Монфалконе край Триест; централата на издателство “Мандрагора” във Флоренция; централата на пристанищните власти в Марина ди Карара и Vertex Tower (офис сграда) в Аман, Йордания; много частни жилища в Дубай, Лондон, Мадрид, Ню Йорк, Парма, Рим и Тел Авив.
Интересен факт, е че арх. Нарди проектира за редица клиенти в областта на модната индустрия. Сред тях  са Dolce & Gabbana, Gianfranco Ferre, Valentino, Malo, Tod’s, Luisa via Roma.
Класираният на първо място в международния конкурс във Велико Търново ще получи възможност да изготви и последващ инвестиционен проект за реализирането на сградата на Експозиционен център, който ще се намира между Пети корпус на ВТУ и Областна управа.
Според членовете на международното жури, оценявало проектите, проектираната от арх. Нарди сграда в най-пълна степен е отговорила на заданието на конкурса. Тя се вписва по естествен начин в характеристиките на терена и съчетава в себе си два на пръв поглед изключващи се материали като дърво и стъкло, които й дават завършен вид.

– Арх. Нарди, Вие спечелихте първо място в международния архитектурен конкурс за нов градски център във Велико Търново. Поздравления! Какво Ви провокира да участвате в тази надпревара?
– Винаги са ме привличали места, търсещи възобновяване, нови функции и нова идентичност и винаги съм разглеждал като ресурс и източник на вдъхновение онова, което е съществувало преди, следите от миналото, включително задълженията и ограниченията, които неизбежно произтичат от него. Обичам да изследвам нови култури и се стремя да научавам повече за техните традиции, форми и техники.

 – Проектираната от Вас сграда на Експозиционен център съчетава в себе си традициите на традиционната архитектура и новаторството. Кое Ви ръководеше при избора на форма, архитектурен стил и материали както за сградата, така и за цялостния мастърплан, който представихте?
– Устройственият план съчетава идеята за съвременна и качествена архитектура с естествената среда на обекта и на заобикалящите го зони, в контекста на историческия град. Значителната площ, предоставена за застрояване и липсата на ограничения във височината ни провокираха да си представим вертикално ориентирани сгради и височина, намаляваща в посока към долината. Приземните етажи на повечето сгради ще бъдат изградени върху пилотни конструкции (“su pilotis”), следователно ще бъдат свободни и през тях ще може да се преминава. Това ще позволи реална, а не само визуална връзка между всички зелени площи, изглеждащи като един цял голям парк, с пространства за паркиране и места за общуване, един „нов сияен град“.
Системата от функции ще бъде разнообразна и разделена, обхващайки в различен процент жилищни, търговски, туристически и бизнес функции, както и функции, насочени към образованието, спорта и културата, общо взето един вид идеален град.
Основните характеристики на бъдещото архитектурно развитие са изразени чрез силно акцентиране върху коефициентите на естествено осветление и вентилация, многообразните и немонолитни форми на сградите, белязани от големи празни пространства, лоджии, тераси, вариации в нивата, зелени покриви, мостове и връзки, изградени във височина, както и от употребата на съвременни, но произтичащи от традициите естествени материали (стъкло, камък, мазилка, дърво).
Всичко ще бъде свързано и обгърнато от вълнообразните очертания на парка. Зоната за движение на автомобили и паркингите ще бъдат разположени главно на сутеренното ниво, като надземната площ ще бъде предназначена единствено за пешеходци и велосипедисти.
Именно новите сгради, с височина до 13 етажа, ще имат зелени покриви, висящи градини и тераси, обградени от дървета, като общо новите конструкции ще имат около 60 % зелени площи.
7 от сградите ще бъдат по-високи – като кули, модерни и същевременно старинни, тъй като ще бъдат проектирани с естествени материали и по традиционен модел, и заедно с парка и новия експозиционен център ще могат да определят едно отличително място за Велико Търново. Наред с всичко останало мислехме, като преимущество, че техниката на строителство на новия център може да бъде вдъхновена от новата технология на дървения материал в строителството, много подходяща за високи сгради, осигуряваща устойчивост на земетресения и щадяща околната среда. Това би могло да се превърне и в стимул на местната индустрия за изграждане на дървени конструкции.
Повечето от съществуващите дървета ще бъдат запазени, и дори би могло да се каже, че това беше първото ограничение, което си наложихме при проектирането, като към тези дървета ще се добавят много нови насаждения. Отделихме голямо внимание на създаването на зрителни коридори покрай многобройните пешеходни алеи, които ще позволят на жители и посетители да разглеждат от различни гледни точки панорамата към стария град.
Опитахме се и да характеризираме, разграничим и придадем идентичност на различните външни зони чрез създаването на малки и големи площади, колонади, широки низходящи стълбища в стил площад „Испания“ и зони за паркиране, проектирани в хармония с морфологията на терена.
Изискванията, посочени в условията за участие в конкурса за Експозиционния център, не бяха лесни за изпълнение. Предвиденият парцел беше доста ограничен, макар че разположението, в границите на района, му позволява да покаже по чудесен начин процеса на възобновяване и неговото ново призвание.
Избрахме заоблена форма, издигната над земята и закрепена във въздуха, така че да няма предна и задна част.
В едно полускрито пространство, по-прибрано и изтеглено назад спрямо максималния външен профил, ще бъдат разположени залите на входа, експозиционната зала и всички свързани функции, докато голямата зала на първия етаж ще се простира наоколо, сякаш потопена в заобикалящия я горист хълм.
Голямата зала на първия етаж ще бъде повдигната от земята, закрепена във
въздуха и обърната изцяло към сърцето на новия градски център,
към външната част на района и към историческия център на хълма, разположен отсреща.
Фасадата на сградата ще бъде изградена от плътна дървена конструкция “Brise-Soleil” (материал, който вече често се среща в традиционния архитектурен подход), която следва заоблената форма на тялото, филтрира и хармонизира непрозрачните и/или прозрачните му повърхности, и нощем подчертава блещукането на вътрешните светлини.
На покрива ще има достъпна и свободна за обществено ползване панорамна тераса, гледаща към централната част на новия градски център.
Отвън, потопен във вълнообразната и обсипана с дървета модулация на хълма, ще открием един амфитеатър, обърнат към историческия център.
– Кои са основните принципи, които следвате в своята работа като архитект?
– Архитектурата трябва да говори на езика на отделния човек, на автора и на множеството хора. Архитектурата принадлежи на всички и трябва да бъде и местна, и глобална, да приветства и да вълнува, следователно смятам, че не могат да съществуват стереотипи, които трябва да се следват. Съществуват гласове, които трябва да се слушат и интерпретират, и с тях да се пресъздават разкази, принадлежащи на традицията и на бъдещето.
– Вашето студио е базирано във Флоренция – сърцето на Ренесанса. Сега спечелихте конкурс във Велико Търново – столица на Второто българско царство. Какво влияние оказва върху вас историческото значение на местата по света, където проектирате и реализирате вашите разработки?
– Забелязах един любопитен факт. Флоренция, където се намира студиото ми, е била столица на Италия, също така и Краков, където работих много, е била предишната столица на Полша, а сега и Велико Търново. Интересна карма. И все пак, работата и живота във Флоренция те срещат с идеи за красота и хармония (включително такива, които са революционни за своето време) и ако си способен да слушаш, се научаваш да зачиташ миналото, без да спираш да мечтаеш и да градиш настоящето.
– Европа, Азия, Америка, Арабските страни… Дейността ви е буквално в цял свят. Кое е водещото в работата ви – глобалните или местните архитектурни традиции, връщане към корените или стремеж към свръхноваторство и модерност?
– Без съмнение корените на моя стил на работа могат да бъдат открити в средиземноморското, националното и естественото, както и в модернистичната философия. Един културен фон, изграден от форми, занаяти, естествени материали, интимност и социално измерение, пълни и празни пространства, естествена светлина, визия за цялото и за детайлите, изчистеност и декорация, но това е само началото на всяка история. Местата, функциите, клиентите, които са винаги различни, създават разликата и следователно от това се раждат различни и специални истории. Аз не обичам да повтарям едни и същи клишета, на която и да било географска ширина.
– Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте сблъсквали досега? Имало ли е проект, от който сте бил готов да се откажете. А кой може да определите като “перла в короната” на своята работа?
– В рамките на един проект трябва винаги да има творчески процес. Едно вдъхновение, получено от идеята за функционална красота, никога не може да бъде произведение, направено изцяло по поръчка и според изключителните вкусове на клиента. Архитектът и клиентът трябва да се избират помежду си, да бъдат свързани от една особена съпричастност, споделяне на вкуса, иначе не се получава, не може да се получи.
Сред различните проекти, които бележат професионалния ми път, бих посочил Музея на съвременното изкуство в Краков, в някогашната фабрика Шиндлер. Това беше една въодушевяваща възможност, поради естеството и качеството на проекта, и същевременно трудна за изпълнение, поради мястото и неговото значение, в допълнение на техническите, логистичните и др. трудности. Целият обект (11000 кв. м) беше завършен за 18 месеца строителство.
– Проектирал сте за редица изтъкнати имена в модната индустрия. Как се работи с хора, които също проектират, но с други линии и материали? Какво е общото между висшата мода в облеклата и висшата архитектура?
– Всеки път, когато се случва да творя с и за някой дизайнер, целите са не само функционалността и красотата. Основната цел е комуникацията. Става дума за разказване на истории. Предизвикателството се увеличава, като да напишеш текст или постановка на 4 ръце, а разказването му трябва да възхвалява някого, една полифония, която свързва контакта с хората и съпричастието със създаването на красота.
Принадлежа към поколение, при което образованието беше хуманитарно и съм много щастлив от това. Учиш се да гледаш, да разбираш, да свързваш елементите помежду им и в една обща философска визия. Около този център се въртят планетите, или стиловете, старинните материали и традицията, новите технологии и иновативните материали, малкото и необятното, и всеки път имаш възможността да модулираш пътищата на възприятието и да даваш подходящите отговори, едно фантастично упражнение, точно обратното на актуалната тенденция към специализиране в професионална област на архитектурата.
– Какво очаквате от срещата си с общинското ръководство на Велико Търново и гражданите на града при покана да представите своя проект?
-Целта е да обясня, но и да се опитам да привлека онези, които желаят да изслушат презентацията на моята визия за бъдещото развитие и на моята идея за красота, хармония и за едно застроено, но естествено място, което може да бъде част от въображението всички.