Арбанаси – история като на филм, красота като картина

Публикувано на пт, 13 авг. 2021
933 четения

Ферманът на султан Махмуд II с най-старите сведения за Арбанаси.

Къщата на баба Кали, където през 1964 г. е сниман филмът “Крадецът на праскови”.

Манастирът “Св. Николай Чудотворец”.

Арбанаси се намира само на 5 км от Велико Търново. Селището е малко, но славата му се носи дори извън пределите на страната, заради красотата и запазения дух от стари времена. Неслучайно то е посещавано от хиляди туристи, а за жителите на близките населени места е любимо място за отдих и разходка.
Липсата на сигурен документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Най-старото писмено сведение за съществуването на селището е ферманът на султан Махмуд II от 1810 г., който подновява 10 предишни фермана. С първия от тях, през 1538 г., Сюлейман Великолепни подарява на зет си Рюстем паша селата Лясковец, Долна Ряховица и Средна Ряховица, а Арбанаси в документа съществува като събирателно, централно селище под името Арнабут кариерлери. През 1595 г. папският пратеник Павел Джорджович споменава за албански арнаутски поселници край В. Търново, които могат да набавят 1500 добре въоръжени конници. Това означава, че от всяка една къща е можел да излезе най-малко по един конник, което говори, че селото е почти с размерите на град, с население най-малко 2 хил. или 3 хил. човека. Друго мнение изказва епископ Петър Богдан, който споменава за селище, от което се вижда Търново и където се говори на гръцки език – нещо необичайно за съседните населени места. Това насочва към хипотезата, че основаването на Арбанаси е свързано с идването на гръцки поселници. Има предположения, че селището е създадено по време на Втората българска държава от заселници от албанската област, които били наричани арбанаси или арнаути. Съществува и история, която гласи, че след битката с Епирския деспот Теодор Комнин Иван Асен II взема за своя жена дъщерята му и заселва няколко знатни фамилии в Арбанаси, което го прави своеобразна крепост на гръкоманщината. Друго име, което е носило селището, е Загорие, като се говори, че там болярите на Търново имали свои имоти. Петко Славейков пък поддържа мнението, че Арбанаси е основано по времето на цар Самуил от погърчени албанци, идващи от Епир, разказва кметът на Арбанаси Тошо Кръстев. Той посочва, че в България има почти 50 села със заселници арнаути, като 9 от тях носят името Арбанаси, Арнауткьой, както и махали в Брацигово, Копривщица, Сестримо и др.
Земите покрай Арбанаси са неплодородни, защото са по-каменисти и не са подходящи за земеделие. Затова през годините местното население се занимава предимно със скотовъдство и с търговия на животни и животински продукти в цялата Османска империя, а дори и извън нея. Мнозина продават своите стоки чак в Багдад, Индия и Персия. Те търгуват с месо, лой, кожа и колбаси, а на връщане докарват коприна, кадифе, подправки, билки и други подобни неща, които продават не само в магазините си в Арбанаси, но и в други населени места. В селото по онова време съществуват два пазара, където в петъчните дни хора от близките места носят земеделска продукция, а от арбанашките търговци купуват бакалия и вносни стоки. В онези години в Арбанаси живеят немалко заможни хора. Около 50 души по време на османското владичество разполагат със специални берати, които им дават привилегиите да ходят с фес, да яздят кон, да пушат чибук и да разполагат с охрана от турци. По-голяма част от богатите арбанашки търговци си закупуват и мушии – стопанства за градинарство и имения в Румъния, основно в Букурещ. Когато през 17 век и началото на 18 век започват погромите и голяма група от кърджалии почти унищожава цялото село, повечето от тях се изселват в северната ни съседка и никога повече не се завръщат. Предполага се, че тогава богаташите вероятно са получили предварително информация за това и са успели да се изселят със семействата си навреме. Много изселнически родове отиват и в Поповския край или във Варна. Последвалите епидемии от чума и холера след безчинствата окончателно довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня, разказва още Кръстев.
На мястото на местното население след погрома и болестите се заселват хора от близките населени места – от Еленския, Троянския, Тетевенския, Тревненския и Килифаревския край, като възраждат поминъка на предишните заселници. При преброяването през 1880 г. населението на Арбанаси наброява около 1800 жители и 370 къщи. Дотогава в селото съществува и турска махала, която се намира в района на църквата “Св. Богородица”, но живеещите там я напускат заедно с отстъпващите турски войски. След Освобождението постепенно и останалото население на Арбанаси започва да се изселва и намалява, защото поминъкът вече не процъфтява както преди.
През 1921 г. цар Борис III издава специален указ, в който Арбанаси се определя като курортен център. Въпреки това, хората, които тогава посещават селото като туристи, са малко на брой. Климатът, който има това населено място, е малко по-особен, защото от ниската част на град Елена навлиза свеж беломорски въздух. Той е подходящ за лечение на белодробни заболявания и затова курортът се посещава от много хора с такива проблеми. Докато населеното място е към община Г. Оряховица, кметството предоставя безплатни места на лекари, които създават 8 белодробни клиники в селото. По-голяма част от тях са в района на бившата партийна резиденция. След построяването ѝ в началото на 70-те години на 20 век те се използват за база на УБО. През 1992 г. постройките са върнати на наследниците им и разпродадени от тях.
В момента в населеното място има около 300 къщи и 290 постоянни жители, като през летния сезон пребиваващите в селото почти се утрояват. Основният поминък на хората в днешни дни е участието в туристическия бизнес, поддръжката и услугите. В Арбанаси има 25 хотела с 1200 легла и още около 20 заведения. Туристите могат да видят 5 църкви, като най-посещаваните са “Рождество Христово”, “Св. Архангели Михаил и Гавраил” и “Св. Георги”, както и два манастира – “Св. Никола” и “Св. Богородица”. Наличието на толкова храмове напомня за заможността на местните жители в отминалите години, защото почти всяка една махала тогава имала своя църква. Енорийският храм бил “Св. Димитър”, който се намирал в центъра на Арбанаси, а над него било разположено кметството. Гостите на резервата могат да посетят и етнографския музей “Констанцалиева къща”, където са представени поминъкът, занаятите и видът на домовете на заможните арбанашки жители.
“През 2020 г. заради рестриктивните здравни мерки посещението на туристи в Арбанаси беше намаляло. През тази година се наблюдава раздвижване, като отново започват да идват и групи. Неорганизираните туристи са предимно румънци. През 2019 г. около 80 хил. организирани туристи са посетили архитектурно-музейния резерват. Сега са по-малко, но интересът се увеличава и преди дни в селото дойдоха дори група американци, а такива отдавна не са идвали”, казва кметът на Арбанаси.
Интересът към имотите в селото винаги е голям, но почти няма предложения за продажба. Архитектурният резерват няма възможност за разширяване на урбанизираната зона, което ограничава броя на имотите. Голямата разлика между търсене и предлагане води до поддържане на високи цени от около 80-90 евро на кв.м, които напоследък достигат и до над 100 евро на кв.м. Въпреки това се намират и по-заможни хора, които закупуват имоти и строят. Доброто местоположение в центъра на триградието, както и удобният транспорт до близките населени места, привличат хора в Арбанаси. Заради по-високите цени в селото, в сравнение с други селища в областта, много малко чужденци избират да закупят къщи тук, пояснява Кръстев.
Голям интерес към Арбанаси привличат и многото заведения, което понякога се превръща в проблем за местната управа. Те създават повече шум за жителите и гостите на селото, но кметството се опитва да упражнява контрол. Допреди няколко години съществува проблем и с водопроводната мрежа и канализацията, но със спечелването на проект по предприсъединителните европейски фондове половината мрежа е подменена с отпуснатите средства. Голяма част от другата половина е сменена от собствениците на частните имоти с тяхно финансиране. С водоснабдяването няма проблеми, пътищата са в добро състояние, а за електроснабдяването са изградени 11 трафопоста, посочва кметът.
В миналото Арбанаси разполага с около 180 движими и недвижими паметници на културата, но сега те вече са с 40 по-малко. Голяма част от неизкупените стари къщи са се саморазрушили, като причина за това е най-вече липсата на заинтересованост от страна на техните собственици. Затруднение за тях създава и изискването да ги възстановят в автентичния им външен вид, поради което те предпочитат да ги оставят да се срутят, пояснява Кръстев. Една от емблематичните сгради в селото все още пази спомена и за филма “Крадецът на праскови”. Това е къщата на баба Кали, в която през 1964 г. са заснети някои сцени на една от най-добрите български киноленти, припомня кметът. Арбанаси разполага и с няколко интересни стари чешми. Пазарската чешма се намира на самия площад в центъра на селото, Коконската е срещу “Констанцалиевата къща”, а около чешмата Бонети е построен нов частен минипарк. Чешмите Голямо лако и Малко лако са обект на иманярски набези и това създава проблеми с тяхното стопанисване и опазване, а Каменец е известна на всеки, който минава по пътя Велико Търново – Горна Оряховица.
В близост до Арбанаси е и конната база, която има сключени договори с някои от хотелиерите за езда на коне от техните гости. Там тренират и жокеи, които се представят отлично в състезанията по конен спорт и в продължение на години са комплексни републикански шампиони.
Към кметството в Арбанаси има изградени Клуб на пенсионера и инвалида и Център за работа с деца и младежи. Селото разполага с библиотека, а НЧ “Ил. Драгостинов” развива активна културна дейност, подпомагайки финансово и с други дейности дори и кметството. Към читалището има две групи за стари градски песни и за народни танци. В Арбанаси не липсва културен живот, тъй като близостта до Велико Търново дава възможност да се привличат и различи гостуващи изпълнители и състави. В селото всяка година тържествено се отбелязват Голяма Богородица и Тодоровден, а отскоро се празнуват и храмовите празници на местните църкви.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново