Апелативният прокурор Огнян Басарболиев: “Никой не може да оказва натиск на прокуратурата”

Огнян Басарболиев е роден през 1965 г. в Русе. През 1990 г. завършва академията на МВР в Симеоново и година по-късно започва работа като младши прокурор в РП-Русе. През 1998 г. преминава в Окръжна прокуратура, а от 2004 г. става неин ръководител. Целият му професионален стаж е в държавното обвинение в крайдунавския град.
В началото на юли т.г. бе избран от ВСС за ръководител на Апелативна прокуратура – Велико Търново. Съпругата му Росица Басарболиева е зам.-председател на Административен съд – Русе. Имат две деца.
– Прокурор Басарболиев, как взехте решението да се кандидатирате за ръководител на Апелативна прокуратура. Имате дълъг стаж като окръжен прокурор в Русе, сегашната ви длъжност носи смяна на средата и допълнителна отговорност. Какво ви мотивира?
– Действително взех това решение след внимателно обмисляне. Имам продължителен стаж като прокурор, такъв съм от 1991 г., имам и дълъг стаж като административен ръководител. Счетох, че съм в състояние да работя в Апелативна прокуратура – Велико Търново, и имам свои идеи, които бих искал да реализирам по отношение на работата на тази структура. Нивото на ВТАП е много високо, ако направим съпоставка с другите апелативни прокуратури в страната. Предходния апелативен прокурор г-жа Аня Димова е работила добре, отлични са и резултатите на всеки един от прокурорите тук. Има някои неща, които могат да бъдат надградени, за да затвърдим позицията на ВТАП като една от водещите в страната.
– Споменахте прокурор Аня Димова, която е много уважаван магистрат с дълъг стаж в държавното обвинение. Как оценявате постигнатото по време на нейния мандат? 
– Моето лично мнение е, че това, което г-жа Димова е направила, е на много високо ниво. В целия си стаж като прокурор съм се учил от нея, от нейния опит. Образно казано, летвата е вдигната много високо от нея и моята задача е да задържа това ниво и дори да го надградя. Смятам, че ще успея да се справя.
– Предстои да работите с изцяло нов екип, с прокурорите от Апелативна прокуратура – Велико Търново. Успяхте ли вече да постигнете комуникация и разбирателство с тях и какви са общите ви впечатления от тях? 
– Всъщност аз познавам прокурорите от ВТАП от много време в съвместната ни работ, както когато те си бяха прокурори в окръжните прокуратури, така и когато вече бяха магистрати от Апелативна прокуратура. По моя лична оценка, доколкото аз мога да дам такава, те се справят много добре с работата си. Създадена е добра организация за разпределение на отделните задачи помежду ни. Нямам някакви проблеми, свързани с тях, и поддържам добри колегиални отношения с всеки един.
– Няколко окръжни прокуратури влизат в състава на апелативния район. Ще бъде ли необходимо като ръководител на ВТАП да приложите диференциран подход при работата с всяка една от тях? 
– Действително всяка една от окръжните прокуратури в апелативния район има свои специфични особености. По отношение на русенската прокуратура смятам, че трябва да се наблегне при работата по престъпленията, свързани с границата. В това число незаконното й преминаване, свързано и с увеличения бежански поток. Също така и по отношение на контрабандата както на стоки за търговия при нормален режим, така и за акцизни стоки. Това е особено важно, предвид необходимостта от увеличаване на постъпленията в държавния бюджет. При прокуратурата в Плевен смятам, че трябва да се активизира работата по отношение на битовата престъпност в малките населени места. Знаете, че там има села, където този проблем е изключително тежък. Считам, че може да помогнем за решаването му, като намалим срока на водените дела и увеличим броя на бързите и незабавните производства. По отношение на прокуратурите в Ловеч и Габрово ще потърсим възможности за скъсяване срока на разследванията и подобряване на координацията на тези прокуратури с разследващите органи и най-вече с полицията. Във Велико Търново приоритетът ще бъде приключването на дела с по-продължителен срок на разследване поради тяхната правна и фактическа сложност. Става дума за дела за организирани престъпни групи, за престъпления по служба и такива срещу данъчната система. Все пак не мога да не отбележа, че Окръжна прокуратура – Велико Търново, има едни от най-добрите резултати в страната по отношение точно на тези дела.
– Казахте, че ще се опитате да надградите постигнатото от прокурор Аня Димова. Какви са идеите ви за развитие на ВТАП и какво ще искате да се промени? 
– Не бих казал, че искам някаква сериозна промяна. Работата на прокурорите е в съответствие със закона и вътрешните правила за работа, така че някакви драстични действия няма да са необходими. Считам, че трябва да се подобри контролът върху работата на следователите, да се предприемат действия за увеличаване на броя на бързите и незабавни производства, както и да се активизира работата на окръжните прокурори в апелативния район, за да се приключват делата в по-къси срокове. Смятам, че всички тези неща са възможни, изпълними и биха довели до по-добри резултати в работата ни.
– В своята концепция при конкурса за апелативен прокурор бяхте отбелязал, че има проблем с неравномерната натовареност на следствените отдели. В кои точно структури се наблюдава това? 
– Действително бях посочил това в моята концепция пред ВСС. Например установих, че следователите в района на Окръжна прокуратура – Ловеч, имат три пъти по-малко досъдебни производства, разследвани от тях, спрямо тези в ОП Русе, където отделът е най-натоварен. Смятам, че за по-малко натоварените следователи е налице възможност да се увеличи броят на делата, по които работят. Предвиждам нещо по-конкретно в тази насока, а именно месечни форми на отчет, с които да се установява броят на извършените следствени действия от всеки следовател. Те ще се изготвят по електронен път, няма да затрудняват следователите и ще дават възможност да се контролира дейността им, както и тази на окръжните прокурори, които определят кои дела се разследват от следствените отдели.
– Много прокурори се оплакват от това, че все по-често им се налага да осъществяват постоянно наблюдение на дейността на разследващите органи, а понякога и те самите пряко да разследват. Това им оставя по-малко време за подготовка по наблюдаваните от тях дела, когато те са достигнали съдебна фаза. Какво е вашето собствено виждане по този въпрос? 
– Според мен основното в тези случаи е създаването на организация за работа по самото досъдебно производство. Действително има случаи, когато прокурорът “изземва” функции на разследващите органи, доколкото те имат затруднения в справянето си по конкретни дела. Това не бива да бъде отчитано само като проблем, защото то дава възможност на самия прокурор да участва по-активно в разследването и да прокара свои собствени идеи. Разбира се, в част от разследващите органи работят сравнително млади хора, които нямат достатъчно опит и трябва да им се помага. Отчитам това като проблем, но не е до такава степен съществен, че да затормозява работата на прокуратурата или до невъзможност на самите прокурори да изпълняват основните си функции, свързани с повдигане и поддържане на обвинение в съда.
– През миналия месец стана ясно, че има огромен проблем с бюджетите в съдебната система, по-конкретно на съдилищата. Практически всички храмове на Темида в региона, ще са без средства за външни разходи към края на септември. Има ли сходен проблем с прокуратурите в апелативния район? 
– Драстичен недостиг на такива средства не бих казал, че има. Забавяния на плащания понякога са налице, но те са в рамките на допустимото и за кратки периоди. Стремим се да сме коректни към страните, с които имаме договорни отношения. Така или иначе, към момента това не води до възпрепятстване на работата на прокурорите и до невъзможност да изпълняват задълженията си.
– Очаквате ли, че при сегашната ви позиция би могло да има опити да ви се оказва натиск, бил той от политически фигури или от изпълнителната власт? Става дума за външни “препоръки” към образуване и решаване на дела, тяхното спиране и прекратяване и т.н.? 
– Не очаквам да има такъв натиск. Прокуратурата е независима от повече от 20 години, след приемането на сегашната Конституция, тя е успяла да изгради своя авторитет и не очаквам точно в днешния момент да се правят такива опити от институции или политически фигури за решаване по определен начин на дела. Не съм чувал за действия на прокурори в резултат на външен натиск в този апелативен район, нито пък вярвам, че такива ще има в бъдеще. Законът дава достатъчно гаранции срещу такива действия. Практически няма акт на един прокурор, който да не е обект на някакъв контрол. В по-голямата си част той е съдебен, а има и институционален, в рамките на самата прокуратура. Според мен със създадената организация на работа това практически не е възможно.
– Имаше много критики към съдебната система, че резултатите и по отношение на корупционните престъпления са много слаби. Считате ли, че трябва да се обърне допълнително внимание на този тип криминални деяния? 
– Да, действително в апелативния район трябва да се активизира работата конкретно по този тип престъпления. Проблемът там не е само в прокуратурата, тези престъпления се разкриват и доказват много трудно. Сами разбирате, че при един подкуп са удовлетворени и двете страни и едва ли някоя от тях ще тръгне да уведомява компетентните органи, а и престъплението се извършва в условия на конспиративност, което затруднява допълнително разследването. Това не бива да ни обезкуражава. Трябва всеки един случай, в който има данни за такова престъпление, законът да се прилага с цялата му строгост. Отчитам го като проблем за апелативния район и смятам, че могат да се постигнат по-добри резултати.
– Какъв човек сте извън работата? Имате ли хобита, любими занимания? 
– Нямам някакво определено хоби, на което да посвещавам свободното си време. Работохолик съм и доколкото ми остава време, обичам да го прекарвам със семейството си. Обичам и разходките сред природата.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. авторът