Известната състезателка на ФД “Етър”, участвала в три олимпиади, световна рекордьорка за девойки и жени и първият спортист, удостоен със званието “Почетен гражданин” на Велико Търново, е родена на 8 юни 1963 г. в село Самоводене, Великотърновско. Още от малка тя се отличава с много добри физически качества. Началното си образование получава в родното си село. От свои близки разбира, че през 1972 г. във Велико Търново се открива спортно училище и заедно със своя приятелка решава да кандидатства в него.
По това време всички треньори от града тръгват по околните села да търсят талантливи деца. В Самоводене идват двама треньори – по волейбол и баскетбол. И двамата я харесват и пожелават да започне да тренира при тях, но тя отказала, защото местният учител по физическо възпитание ги занимавал по лека атлетика, а тя харесвала повече този спорт. При покриване на нормите за прием в училището, Антоанета постига най-добрите резултати както при момичетата, така и при момчетата. Това впечатлява журито и те я приемат. Получава предложение от учителите-треньори да се запише в паралелка по лека атлетика, което тя приема. Животът в спортното училище е труден и динамичен. Децата живеят в пансион. Антоанета за първи път се отделя от родителите си: цяла седмица е в пансиона, а само в неделя се прибира при тях.
В началните класове тя е една от най-добрите в многобоя, но след седми клас всички ученици трябвало да изберат дадена дисциплина. Противно на очакванията, Антоанета избира бягането на средни и дълги разстояния. Преди това обаче бъдещата рекордьорка е забелязана от треньора на “хвъргачите” Иван Павлов, който един ден я взема при себе си и я запознава с копието. Той я убеждава, че има данни за този спорт и голямо бъдеще.
На проведеното окръжно първенство Антоанета поставя рекорд на висок скок, побеждава в спринтовите дисциплини, изявява се в колективните спортове – хандбал, баскетбол и волейбол. Въпреки всичките ѝ успехи, Иван Павлов я склонява да тренира при него. Той става и първият ѝ треньор в хвърлянето на копие. Само за една година тя претърпява голямо развитие. Още с първото си хвърляне на копието постига много висок резултат. Благодарение на нейното старание и трудолюбие печели шампионска титла в младшата възраст.
Високите ѝ постижения карат треньора да ѝ даде шанс да се пробва в по-горната – старша възраст. И тя успява. Едва 16-годишна, поставя световен рекорд за девойки със завидния за времето си резултат от 66,40 м. В едно интервю Антоанета казва: “Тогава усетих, че това е моята дисциплина. Попаднах в точното време, на точното място и при точния човек. Иван Павлов беше прекрасен треньор. Постоянно мислеше как да тренирам и как да подобря постиженията си”. Под неговото вещо ръководство тя всяка година подобрява личното си постижение с по 10 см, което впечатлява дори него. За голямо съжаление, нейният треньор Иван Павлов напуска този свят твърде млад и не доживява големите успехи на своята възпитаничка след Олимпиадата в Москва през 1980 г.
При подготовката за тази Олимпиадата 17-годишната Антоанета покрива норматива за участие и става най-младата участничка в нея. Там тя се класира на 10-о място сред жените. Това за нея е първото толкова голямо състезание и липсата на рутина изиграва своята роля.
Когато губи треньора си, младата надежда получава предложения от най-добрите столични отбори – ЦСКА, “Левски” и “Славия”, но тя отказва. В същото време от нея се интересуват и тя получава оферти от чуждестранни отбори. Антоанета избира да остане в България и да се състезава от името на “Етър” Велико Търново. Наложило се да потърси нов треньор и тя избира да тренира при Петър Рахманлиев от Казанлък, когото познава. Под негово ръководство през 1981 г. Антоанета на състезанието по лека атлетика за Европейската купа в Загреб поставя световен рекорд с постижение 71,88 м. Същата година е определена за Спортист № 1 на Балканите, № 2 в България и № 6 в света.
През следващата година, при подготовката си за Европейско първенство, Антоанета получава сериозна контузия. Дълго време именитата ни атлетка търси специалист от страната и чужбина, който да ѝ помогне с лечението. В крайна сметка претърпява операция в България, но психическата травма от случилото се остава. Това повлиява и на резултатите ѝ и тя не успява да се върне на предишното ниво.
Антоанета Селенска взема участие в три Олимпиади с отбора на България – в Москва, когато е 17-годишна, в Сеул (Кореа) през 1988 г. и в Барселона през 1992 г. Тя участва и на алтернативните олимпийски игри през 1984 г., организирани в Берлин и Прага, когато страните от социалистическия лагер бойкотират провеждащата се Олимпиада в САЩ. При подготовката си за участие в олимпийските игри в Атланта (САЩ) е сполетяна от нова контузия – скъсва ахилесово сухожилие. Това слага край на надеждите ѝ за последно участие в Олимпийски игри и тя прекратява състезателната си кариера.
За големите ѝ спортни постижения и за заслугите ѝ към Велико Търново и България, с решение № 69 от 27.08.1981 г. Общинският съвет във Велико Търново я обявява за “Почетен гражданин” на Велико Търново. По повод честването на 60 г. на дружество “Етър” тя е обявена за Спортист № 1 на дружеството.
Макар и приключила своята активна спортна дейност, Антоанета Селенска не скъсва със спорта, а продължава да предава своя опит като треньор. Подготвя републиканската шампионка Деница Колева от Русе.
През 2007 г. създава свой собствен клуб, в който работи като треньор и състезател. В момента работи и като учител по физическо възпитание и спорт в Старопрестолната гимназия по икономика в града. Тя е пример за своите ученици за това как със силна воля и упорит труд човек може да постигне мечтите си.
Откъс от книгата на
Иван Панайотов “Търновци, прославили България”