Ангел от Павликени: Ракът не означава край!

Ангел Христов е от хората, които заслужават уважение и на които можеш само да се радваш. Уважение и поклон заслужават и жителите на Павликени, които застанаха до него в най-тежката му битка до сега – тази за здравето и за живота.
Преди година животът на младото момче се променя изцяло, откриват му рядко срещаното заболяване – сарком на Юинг.
На 23-годишния Ангел не му се връща към началото, когато в средата на декември миналата година, след мач от турнира по футбол на малки вратички, забелязал, че на гърба му се появила сериозна подутина. Като всеки спортист го приел за нещо нормално. Решил, че е поредната травма. Майка му, която е медицинско лице, погледнала отока и казала, че трябва да се подходи сериозно. Направили консултация с лекарите в Павликени, после рентген във Велико Търново. Ренгеноложката, която разчела снимката, му обяснила, че нещата не са безопасни и е необходимо да се направят по-задълбочени изследвания в Плевен. Именно там станало ясно, че страда от сарком на Юинг, онкологично заболяване, което се среща много рядко. Ангел споделя, че като цяло не се е информирал подробно за самата болест, защото така му е по-лесно да приема нещата. Знае обаче, че заболяването се развива бързо и е много агресивно. Засяга предимно дългите кости на ръцете и на краката. Интересното е, че при него се появило на реброто.
Не искал да повярва, че това е диагнозата. Държал на тезата, че му няма нищо. Наричал отока на гърба си козметичен дефект, защото нямал никакви други проблеми или симптоми. Дори продължавал да спортува. До хирургическата интервенция се стигнало, след като в началото на юли вдигнал температура. Отишли в Токуда, където лекарите му обяснили, че за 6 месеца има увеличение и трябва да се действа бързо.
Операцията е продължила малко над 3 часа. Хирургът, който я извършил, обяснил, че всичко, което е трябвало да се изреже, е изрязано. Наложило се да отстрани три от ребрата на Ангел, на тяхно място поставил пластика. Операцията струвала около 2000 лева. Сумата била сериозна за семейството му, но успели да я съберат. Вдигнали Ангел на крака още на следващия ден, след два дена бил изписан. Възстановил се бързо, отдава го на това, че е спортувал. От дете се занимавал с волейбол, футбол, тренирал танци.
След десет дена излезли резултатите, оказало се, чe туморът е злокачествен. Ангел настоявал лечението му да продължи в Анадолския медицински център в Истанбул. Семейството му имало познат, който се лекувал там и бил много доволен. Мъжът имал тежка диагноза, но успял да се възстанови. Младежът смятал, че щом се е оправил толкова бързо след операцията и му е даден един такъв шанс от Господ, не може да си позволи да го пропилее. За тази болница Ангел чувал, че има много сериозна клинична успеваемост. Отишъл да говори с човека, който се лекувал в Истанбул. Като го видял, той му казал: “Спокойно, отивайки там, да знаеш, че още много ще риташ топката, след като приключат с теб.” Обяснил му, че медицината е на светлинни години от тук, апаратурата е много добра, а специалистите са изключителни. Ангел се свързал с представителя на болницата в България. Той му казал да подготвят експертизите и всички документи около заболяването. Занесли ги в офиса в България и след 4 дена им се обадили от Анадолския медицински център. Информирали го, че двама професори работили по неговия случай и поръчали да отиде възможно най-скоро. Ангел разказва, че с турците се комуникира чрез преводачи. Обяснили му, че за първоначалния преглед ще са му необходими 3000 евро. Трудно, но успели да съберат парите и след броени дни вече бил в Турция. Там отново бил подложен на пълни изследвания.
Момчето от Павликени разказва, че болницата била така уредена, че трудно човек би я възприел като лечебно заведение по нашите разбирания. С малко тъжна усмивка допълва, че в Турция всичко наистина е светлинни години напред. Няма думи да опише какво се случва там. Взели го с автомобил от гарата в Истанбул. Шофьорът го чакал на три крачки от автобуса. Слязъл, взел му багажа, качили се в колата и тръгнали за болницата.
Ангел е категоричен, че само табелата “Онкологичен център” напомняла къде влиза. Вътре всичко е с ламинат, блести от чистота, тапетите са на цветя. Отношението на лекарите към болните също е невероятно, разказва той.
Направили му 5 скенера и му взели кръв. Тогава го завели при доцентката, която щяла да наблюдава неговия случай. Младежът я описва като много красива жена. Тя започнала да му обяснява за болестта, как трябва да протече самото лечение, колко време трябва да продължи. Така го успокоила, че почти забравил за какво бил отишъл.
“От България тръгваш с един сериозен проблем, който освен физически те натоварва много, най-вече психически. Отивайки там, подхождаш към нещата по друг начин. Преди да отида в Турция, много се притеснявах да говоря за това, което ми се случва, а думата рак много трудно ми излизаше от устата. След първите 4 дена там вече нямах никакви проблеми да говоря за състоянието си и да им давам надежда на другите болни”, разкрива 24-годишният младеж.
Той иска онкологичните заболявания да не са тема табу за хората. Призовава ги да не се крият от проблема. Ангел сравнява онкологичните заболявания с епидемия. Разказва, че всеки понеделник в този център идват много българи, които търсят спасение. Категоричен е, че много важни за борбата с болестта са психиката и волята. Убеден е, че 50 % от лечението е на психологична основа. Рак не означава край, категоричен е младият човек.
Ангел не отрича, че в България също имаме специалисти. И турците обяснили, че направената му операция е много добра. Казали му още, че се нуждае от 18 курса химиотерапия. Предупредили го, че самата терапия ще бъде дълга и тежка. Турските лекари му обяснили, че са на негово разположение във всеки един момент и каквато и промяна да настъпи в организма му, дори да му се стори, че киха повече, трябва да им се обади незабавно. До сега Ангел е ходил 4 пъти на процедури. Веднага след срещата ни отново отпътува за Истанбул, за да премине контролен преглед. По негови изчисления терапията ще продължи до месец май.
Още в началото в Анадолския медицински център обяснили на българина, че 18-те курса химиотерапия ще струват около 100 хиляди лева. Като чул сумата, Ангел се притеснил, защото това са страшно много пари за него и семейството му. Точно в този момент зад гърба му застана цял един град.
Момчето не може да изрази благодарността си към всички, които събираха средства за лечението му. В Павликени малките деца плетоха гривнички, за да помогнат на бате Ачо. Танцьори обикаляха улиците на града и танцувайки, събираха средства за лечението му. Последваха благотворителни концерти, общинската управа също беше плътно до него. Помогнаха му и от Езиковата гимназия в Ловеч, където е учил. В училището все казвали, че всички там са едно голямо семейство. Когато се разболял, Ангел разбрал силата на тези думи. Споделя, че сумата за лечението му е почти събрана.
Ангел споделя, че в такъв момент на изпитание човек осъзнава колко преходно е всичко и че по-важно от здравето няма. Всичко друго се постига, всичко друго идва и си отива, но здравето е безценно.
Преди да се разболее, Ангел не се е замислял за него. Имал съвсем други тийнейджърски проблеми – как ще му се развие животът, какво ще работи, колко пари ще има. “Всичко това трябва да минава покрай теб и да заминава, а не да му обръщаш внимание. Единственото нещо, с което трябва да внимаваш, е здравето, защото без него е страшно. В един момент мечтите ти се сриват за миг и стигат до нулата”, казва той. Месеците на лечение му помагат да осъзнае каква е истинската стойност на живота и колко добри са хората около него.
Иска всичко да приключи и да чуе от лекарите в Турция, че нещата са наред. Има идеи за собствен бизнес, свързан със земеделие.
Има много съкровени мечти, свързани с приятелката му Стела, която в този труден момент му дава цялата си обич. Ангел не мечтае много надалеко в бъдещето. Моли се само да има късмет да живее. Защото обича живота повече от всичко…
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ