Ангел Ангелов е талантлив търновски музикант, развил дарбата си да свири на различни инструменти и изминал богат професионален път с известни състави и музиканти у нас и по света. Той е роден на 19 ноември 1944 г. във В. Търново. Баща му Янко Ангелов, машинен инженер, бил началник по ремонта в текстилната фабрика “Васил Мавриков”. Той свирел на устна хармоника и имал хубав глас. Пеел в известния в миналото голям хор към фабрика “Мавриков”. Един от създателите е на сатиричния състав към фабриката, негов актьор и сценарист.
За себе си Ангел споделя: “Музикалният ми ген е наследен от баща ми, който пееше и свиреше с устна хармоника. В първи клас започнах да свиря сам на ксилофон, който по-късно изчезна някъде като забравена детска играчка. Никой от родителите ми не се погрижи за моето системно музикално обучение”.
Още от дете Ангел е впечатлен от оркестрите, свирещи по ресторантите на Търново, които семейството му често посещавало. Особено го привличали духовите инструменти – тромпет, саксофон, кларинет и тромбон. Първият инструмент, до който се докосва, е устната хармоника на баща му. Един ден Ангел го помолил да му покаже как се свири на нея. Още същия ден малкото момче вече свирело няколко мелодии, които чуло по радиото.
В прогимназията Ангел започнал да свири във фанфарната музика на маестро Злати Стоянов. Там свирел със своите двама неразделни приятели Енчо Пашов и Божидар Сотиров. В гимназията Ангел попада и при учителя по музика маестро Пенков, който ръководи духовия оркестър на училището. След като някои от старите музиканти се дипломират, в оркестъра постъпват нови попълнения. Маестро Пенков предпочитал бившите “фанфаристи” от прогимназията и един ден ги извикал, за да си изберат инструменти.
За този момент Ангел си спомня: “Дойде моят ред. Той взе от камарата един зеленясал и поочукан стар концертен тромпет и ми го подаде с думите: “Тук има една тръба за теб. Малко няма вид, но баща ти е добър техник и ще я оправи”. После нарисува на един лист схемата на машинките на тромпета, а срещу тях нотите на тоновете и ми го връчи заедно с тромпета”. В гимназията Ангел усеща, че музиката е неговото истинско призвание.
В осми и девети клас Ангел свири на стария тромпет, но в началото на девети клас маестро Пенков закупува два нови джаз-тромпета, за него и за Енчо Пашов. Те веднага започват да разучават популярната по онова време италианска песен “Марина”. Към тях се присъединяват Божидар Сотиров, Николай Гагов и Димитър Петров. Отначало решават бандата да се казва “БЕМАНД” – от първите букви на техните имена: Божидар, Енчо, Милко, Ангел, Николай и Димитър. А когато към тях се присъединява и китаристът Филип Михнев, формацията се именува “БЕФОМАНД”.
През целия кратък период (близо 2 години) от съществуването на групата момчетата правят много репетиции, предимно вечер. Неусетно групата се запалва по джаза. Местният музикант Милко Денев им помага с нотен материал. От него те преписват много стандартни теми и евъргрийни, събрани в два тефтера. Тези тефтери съпровождат Ангел във всички оркестри, където свири, през целия му път на професионален музикант.
След завършване на гимназията през 1962 г. Ангел заминава за Ямбол, където отбива военната си служба. В поделението като разбират, че е музикант, му предлагат да създаде оркестър. Едва на четвъртия месец като войник той успява да убеди баща си да му купи тромпет. Пускат го в отпуск и така той най-сетне се сдобива със силно желания от него собствен инструмент – същия “Мигма”, сребрист и блестящ тромпет, като този в гимназията. С така създадения оркестър свирят по тържества и забави.
След като се уволнява, изпада в безизходица: няма професия, нито идея за такава. Но един ден съдбата му се усмихва. На вратата му позвъняват двама известни търновски музиканти – саксофонистът Ангел Дудев и барабанистът Милко Денев. Те му предлагат да работи с техния оркестър в хотел “Янтра”. Да се свири там е привилегия и чест по това време. В ресторанта на хотела отсяда хайлайфът на града и много чужденци.
Така започва неговото изграждане като истински професионалист. Ангел разучава нови пиеси, напредва в четенето на трудни партитури. Оркестърът е в състав: Петър Дамянов – цигулка и контрабас, Янко Астържиев – пиано, Ангел Дудев – саксофон и кларинет, Милко Денев – барабани и китара, и той на тромпет. Оркестърът добива известност и е поканен да свири на морето, в центъра на “Златни пясъци”, в ресторант “Червен рак”. Във Варна Ангел среща друг известен по-късно търновски тромпетист – Данчо Капитанов, който учи в музикалното училище във Варна. И двамата млади музиканти имат своите кумири. Данчо се възхищава на Майлс Дейвис, а Ангел – на Клифърд Браун. Двамата участват в голям Джем Сешън в града, където свирят с известни джазмени. Двамата младежи са в центъра на вниманието на този празник. За тях това събитие е едно невероятно преживяване. В оркестъра Ангел се научава да пише професионални аранжименти с щимове за всички инструменти без изключение. Всичко се изписва на ноти, дори акордите за пианото и някои щимове за барабаните. Оркестърът напредва бързо в областта на джаза. Стига до такова ниво, че след концертите си настаняваните в хотел “Янтра” концертиращи елитни оркестри и певци спират да вечерят и слушат с голямо внимание оркестъра.
След хотел “Янтра” бюро “Естрада” мести оркестъра в новооткрития ресторант “Полтава” и командирова за певица едно младо момиче, което току-що е завършило школата за певци в София. То се казва Ружа – красиво, с хубав глас, с което по-късно Ангел сключва брак. Заедно с Ружа правят много добър вокален репертоар. Оркестърът става не само най-добрият в областта, но и един от най-добрите в системата на бюро “Естрада”. През летните месеци оркестърът е канен и свири в различни курорти в страната. След това Ангел създава първия си собствен оркестър под името “Венеди”, с който свири из цяла България. По време на последния си ангажимент в курорта “Албена”, през лятото на 1971 г., оркестърът получава договор за работа в ГДР за 6 месеца, като впоследствие остава там четири години.
В Германия музикантите свирят в градовете Потздам, Берлин, Щралзунд и Шверин. След приключване на договорите им Ангел се връща в Търново и основава своя група, с която свири в Търново и в Слънчев бряг. От тук нататък неговият оркестър “Контраст” се развива по най-добрия начин. Групата е успешна и Ангел се замисля отново за работа в чужбина. Но за жалост групата се разпада. Ангел се отказва да води групи и заминава за град Пловдив, където започва работа в оркестър “Пловдив”.
През 1979 г. Ангел напуска оркестър “Пловдив” и през 1980 г. заминава с “Tirnovo Gruop” за Норвегия, където датската агенция “ПАН” им организира турне. Работят и на круизен ферибот, обслужващ линията от Норвегия до Англия. След като се разделя с “Tirnovo Gruop”, Ангел се присъединява към групата от Шри Ланка “Colombo Gems” в град Молде. По същото време в града се провежда джаз фестивал. Той получава специална карта като гост на фестивала. Всяка вечер в бара на “Александра хотел” се провежда Джем Сешън. Ангел взема своя тромпет и се качва на сцената. Там свири със световноизвестни джазмени като Орнет Колман, Денис Чембърс, Дон Чери, Джон Еберсон, Биларио Торес, Роберт Ариес и други. Да свири с такива музиканти е голямо преживяване. Така след почти шест месеца съвместна работа се разделя с групата “Tirnovo Group”, защото няма условия за развитие въпреки добре платените ангажименти.
По това време получава постоянна виза за работа в Норвегия, въз основа на която има възможност да удължи срока на пребиваването си. Един ден неочаквано в Хьонефос му се обажда известният топсаксофонист Венко Захариев и му предлага да започне работа с техния оркестър, а именно известната наша група “Lira Affection”. След като се съгласява, Ангел веднага заминава за Лилехамър и започва усилено репетиции, за да навлезе в репертоара на групата. Това става доста бързо и с Венко постигат невероятен синхрон. С тази формация свирят в елитни хотели и големи нощни барове в Норвегия, Швеция и Финландия, както и по круизни кораби.
По това време се случва нещо много важно за Ангел. Въз основа на подадена молба той получава норвежко гражданство. Това му дава възможност да вземе семейството си при себе си и всички да заживеят заедно в Норвегия. С времето на Ангел му идва идеята да работи сам като “човек-оркестър”, което би му гарантирало независимост, сигурност, спокойствие, домашен уют и дори по-високи доходи. Досега винаги е имал добра работа, защото е владеел изкусно няколко инструмента и пее хубаво, но се налагало да сменя оркестри и постоянно да пътува.
Жена му Ружа, след като понаучава норвежки, започва работа като шеф на камериерките в хотел. Така за кратко време фамилията се оказва със сигурна работа.
Семейството се установява във Фагернес. Природата там е изключително чиста, има кристални води, чист въздух и безкрайни иглолистни гори.
Ангел става известен и търсен музикант. Постоянно е канен да свири на празненства, на бизнес сдружения, местни фермери, тържества на известни милионерски фамилии и други събития. Щастлив е, че синът му Янко, завършил престижното Berkley School of Music в САЩ, се изявява като пианист, певец, аранжьор, музикален програмист и композитор.
През 2011 г. Ангел Ангелов навършва 67 г. и слага край на своята интересна и богата музикална кариера. Запитан какво е постигнал за тези 50 години като професионален музикант, той отговаря: “Работих цял живот работа, която харесвах и обичах и която ми доставяше удоволствие. Успях съвсем сам, без чужда помощ и без специално образование да достигна високо ниво в бранша. Овладях различни инструменти: устна хармоничка, ксилофон, тромпет, венил тромбон, контрабас, бас китара, ударни и клавишни инструменти. Усърдно се занимавах с усвояване на четене и писане на аранжименти, за което съм ползвал школи и учебни помагала. Научих се да пея сносно, без помощта на вокални педагози. Работих с известни музиканти и певци. Запознах се с много известни политици, бизнесмени и милионери. И може би най-важното – осигурих достоен и качествен живот на семейството си”.
Днес известният търновски музикант с умиление си спомня за детството и за своите приятели, с които е започнал да свири; за игрите по търновските улички; за свои близки и познати. За него Търново остава градът, който му е дал най-ценното в живота – шансът да развие своя голям талант и да измине един щастлив професионален път.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)