Ангалот Енминас – един творец с много лица

Ангалот Енминас е един творец с много лица. Пише книги, рисува, прави Стаи на загадките, организира ролеви игри, подвизава се като уличен артист и като аниматор на деца. Роден е в Русе, но от години живее във В. Търново. Ангалот Енминас всъщност е псевдоним, с който 39-годишният мъж държи да се нарича и дори иска хората да забравят истинското му име.
Ангалот е голям почитател на творчеството на писателя Дж. Р. Р. Толкин и през 2001 г. в негова чест решава да измисли псевдонима си на елфически език. В буквален превод той означава “Желязно цвете от средна кула”. Желязно цвете до голяма степен повтаря името му по документи, а Средна кула е кварталът, от който е родом баща му.
“Смятам, че всяко име носи своята енергия. Това е нещо, което е за цял живот и сега притежавам име, което няма никой друг на света”, казва Ангалот.
Ангалот живее и учи в родния си град до завършване на средното си образование с насоченост рисуване. След това избира да продължи във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” със специалност “Педагогика на изобразителното изкуство. Графика”. Един ден заминава за испанския град Майорка, за да гостува за 7 дни на тогавашната си любима, но остава там 8 години. Казва, че това негово решение е продиктувано от балканския манталитет в България, който тогава въобще не му допада.
В Майорка Ангалот първоначално се препитава като жива статуя. Казва, че се е запалил по това от интернет. Отначало играе пияница, въпреки че в живота въобще не пие алкохол. След това се запознава с един поляк и двамата се превъплъщават в ролята на улични музиканти. С подръчни средства и материали си изработват макети на акордеон и цигулка и много бързо стават едни от най-добрите улични артисти в града. Знаейки за уменията на Ангалот да рисува, другите му колеги от улицата постоянно го подтиквали да започне да се занимава с това и така постепенно живата статуя била изместена от рисуването на портрети. Самият той обаче казва, че рисува бавно и това не е неговата сила. Въпреки любовта му към изобразителното изкуство, Ангалот преценява, че да го прави на улицата не му носи удовлетворение. Българинът дори прави опити да създаде своя художествена галерия, но и в това не усеща своето призвание.
“Нещото, което ме накара леко да страня от рисуването, е оценяването на една картина. То е както субективно, така и свързано с фактори, които невинаги зависят от автора. Като пример мога да дам един портрет, който бях нарисувал. Докато го предлагах на улицата на цена от 30 евро, никой не пожела да го купи, но когато го качих в интернет сайт, го продадох онлайн за 470 евро. Това уби желанието ми за рисуване, въпреки че и сега го правя, но повече за собствено удоволствие”, споделя Ангалот.
Като един творец с много лица, Ангалот пише и книги. Казва, че досегашните не са илюстрирани от него, но има намерение в следващите да включи и свои картини. Той има отпечатан сборник с разкази, който е изработен ръчно, а сега предстои да издаде втори. С него иска да сбъдне идеята си още от студентските години страниците да са едни големи илюстрации, в които да бъде вплетен текстът. Мислил да го направи с литографии, но високата цена осуетила плановете му. Новоизлязлата книга-игра “Асверг. Из хрониките за кан Крум”, която е първата част от предстояща трилогия за български владетели, също е без илюстрации, но следващите две със сигурност ще включват и това, заявява намеренията си Ангалот. За тези книги авторът казва, че са един интерактивен прочит на българската история, който може да събуди интерес в младите хора да се запознаят с нея.
В писането, както и в живота, Енминас обича контакта между крайностите. Разказите му често са близки до абсурда, с неочаквани развои, понякога силно саркастични. Част от тях в компактдиска към първия му сборник четат актьорите Китодар Тодоров, Симеон Владов и Леонид Йовчев. Ангалот написва и сценария за едно от видеата за интернет канала на Китодар “Петък точно в пет”.
Един ден Енминас се завръща от Испания с идеята да е за кратко. Забелязвайки положителната промяна в хората, той решава да остане. Според него младите българи в момента са много по-активни, по-любознателни и по-толерантни. Смята, че все повече хора, потърсили късмета си в чужбина трябва да се завръщат в България и да се опитат да направят нещо в родината си. Във В. Търново Ангалот създава Стая на загадките. Усеща, че му харесва да се занимава с тази развлекателна дейност и решава да продължи. Стаята е наречена “Заверата” и от всички около 140 подобни стаи в страната се нарежда на трето място в класацията на играещите посетители.
“Започнах да имам все по-голям интерес към този отрасъл, наречен игровизация в туризма. Докато отначало Стаите на загадките бяха просто вид забавление, като игри на живо, сега се превръщат в част от туризма, а той е един от най-големите браншове. Така това достига до по-голям брой хора, а моята стая е така направена, че може да се научат много неща от нея”, казва Ангалот. Подобен е случаят и с ролевите игри на Царевец, които той също организира от известно време насам. Те са смесица от ролева игра, разходка из крепостта и театър, въвличащ в атмосферата на Второто българско царство.
Интересна част от живота на Ангалот е и това, че той е първият аниматор в най-популярния и първи по рода си детски парти-център във В. Търново “Джамбалая”. Казва, че е бил част от един прекрасен екип от добри импровизатори. С децата толкова си допадали, че и сега, когато са големи хора, приятелството му с тях продължава, а с някои от тези деца Ангалот работи. Две от момичетата, които познава от 6-годишни, в момента са рекламни лица на Стаята на загадките.
“Имам забавен случай и в Майорка. Там понечих да се запозная с един младеж, който ми каза: “Аз теб те познавам. Ти ми беше палячо на един рожден ден”, разказва през смях Ангалот и добавя, че се надява точно тези млади хора да променят страната ни към по-добро.
Николай ВЕНКОВ