Нека си представим за момент следната ситуация. Събужда се един работещ човек на средна възраст и докато отпива първото си кафе, в просъница се появява лекото нежелание да влезе в познатия ритъм на делника. Постепенно в главата му се оформя мисълта за пътуване някъде надалеч, на място с интересни забележителности, различна култура и хора, където може да се почувства като пътешественик, откриващ нов и непознат свят… В случай, че идеята успее да се загнезди достатъчно упорито в съзнанието му, следващата стъпка обикновено е да се проверят възможно най-много туроператорски оферти, да се намери изгоден пакет и да се планира внимателно отпуската. От момента, в който влезе в автобуса, нашият герой се оставя изцяло в ръцете на туроператора, от когото се очаква да го закара до дестинацията, да го настани в хотел, да осигури гид, под чиито стриктен маршрут да се разгледа например Амстердам и след ден-два да го прибере обратно в страната, срещу общата сума от неколкостотин евро. Описаният метод е общоприетият начин, по който се планира почивка извън граница, и за огромна част от хората той е единственият допустим. До толкова, че ако не разполагат с описаните неколкостотин евро – не биха тръгнали за където и да е.
Има обаче по-малка група хора, за които гореописаното “пътешествие” е равносилно на пълна скука, придружена със значителен разход на средства. За тези хора пътешествието не се свързва с автобус, хотел и групово разглеждане на забележителности с гид. Нещо повече, те са в състояние да стигнат до всяка точка на Европа, изхарчвайки сума, която би предизвикала скептичната усмивка на “трезвомислещия” човек. За тях основното удоволствие в такова пътуване е свободата да планират всяко свое действие според моментната ситуация, да срещнат много и различни хора и да имат възможността да видят от друг ракурс различни държави и култури. Техният “изследователски опит” е непосредствен, гледат на себе си като на вид алтернативни хора, които са наясно, че понякога това, което правят, се възприема трудно от хората с малко или повече рутинен живот, в който дори времето за почивка се изпълнява по план.

Каучсърфинг или защо не ви е нужен хотел

Мирослав Ганчев е на 26 г. от Павликени и твърди, че е първият активен каучсърфър в района на В. Търново. “Концепцията на цялото понятие е много проста. Ставаш сутринта и решаваш, че тръгваш от Павликени за Сибир. Хващаш кола или камион на стоп и по залез вече си в Украйна. Тъй като неминуемо ще ти се наложи да преспиш там, каучсърфингът дава възможност да го направиш на дивана на доброжелателен домакин, след което на сутринта да си продължиш пътуването”, споделя Мирослав. Всъщност каучсърфинг е своеобразно общество по целия свят, чиито членове комуникират помежду си в интернет. По подобие на така популярните социални мрежи всеки може да направи свой профил в сайта www.couchsurfing.org, и да търси, предлага (или и двете) жилище, в което той самият или членове на мрежата да отседнат при свои пътувания. Така пътуващият до Сибир жител на Павликени единствено трябва да провери кои активни профили предлагат убежище в района за даденото денонощие и да пусне запитване до тях. В случай, че получи положителен отговор, остава единствено да се уточнят подробностите около времето на пристигането и периода на оставането. За подслона не се заплаща с нищо освен с положително настроение.
Въпреки че в основата си идеята на каучсърфинга е просто “място, където да преспиш на път за някъде”, Мирослав споделя, че към него може да има много “екстри”. “След като си станал част от тази мрежа, така или иначе, ти търсиш възможност да опознаеш нови хора, настроен си положително към тях и желаеш да направиш пътуването им приятно. Нормално е, когато имаш гости, да ги разведеш из района, да им покажеш местните забележителности, защо не и да им сготвиш нещо вкусно. Идеята е не просто да ги настаниш в една стая, а да превърнеш посещението им в приятно прекарано време както за теб самия, така и за тях”, обяснява той. Тъй като не всеки има възможност да предостави жилището си за подслон на други хора (примерно, ако живее с родителите си, които не гледат с добро око на подобни гостувания), съществува опция, в която единствено да ги посрещне, да разговаря с тях, да пие по кафе или нещо по-силно в някое от местните заведения, да ги разведе в района. Естествено, срещу тази система би могло да се възрази, че по презумпция да поканиш в дома си напълно непознати хора, винаги носи риск. Сайтът обаче има добре изградена система за ограничаване на всякакви неприятни прояви от страна на гости и домакини. От една страна, “успешният” профил изисква възможно най-пълна информация за личността на съответния гост или домакин, което дава представа с какъв човек предстои да се срещнеш. От друга, системата дава възможност за оценки, чрез бележки от страна на други потребители, които вече са имали контакт с дадения човек. Те не могат да бъдат премахвани от потребителя и същевременно са видими за всички. Така след една-две отрицателни прояви на някой от потребителите вероятността някой да го покани в дома си или да му гостува граничи с нулата. “Имаше един потребител, който беше натрупал 11 негативни бележки – много трудно е вече някой да го приеме. Също така се води отчет за приетите и отказани запитвания. Ако си приел само 5 % от молбите – хората все по-рядко ще ти пращат такива”, пояснява Мирослав. Колко ще остане един човек “на гости”, зависи единствено от него и домакина. Младежът споделя, че е имало извънредни случаи, в които е оставял гостите си сами да преспят, когато е бил възпрепятстван да остане с тях, а в други случаи са оставали при него с месеци. Не са редки случаите, в които каучсърфингът събира дори двойки, които след случайната среща запазват отношенията си и дори се женят.
Мирослав се запалва по идеята, след като случайно научава за сайта преди 7 г. “Пътувах на стоп от Севлиево за В. Търново и ме качи един млад човек, който сподели, че работи като адвокат, и ми разказа за сайта. По това време бях студент първи курс в чужд град и търсех нови контакти с хора. Впоследствие каучсърфинга се превърна едва ли не в най-добрия ми приятел. Имало е периоди, в които съм приемал до 7-8 души в квартирата си”, разказва той. От своя страна е гостувал на домакини в Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония, Гърция, Турция, Хърватия и Словения. По думите му, в момента от района на В. Търново има регистрирани около 150 каучсърфъри, като между 20 и 30 от тях активно приемат гости.
Емилия Богданова е от Враца и допреди година е била студент, специалност “Плакат” във ВТУ. В този период също е активен каучсърфър, а с Мирослав се познават от години. “Можеш да попаднеш на най-невероятни хора, възможността да се срещнеш с тях е най-хубавото в цялата идея”, споделя тя. Един от най-интересните личности, на които е била домакин, е хърватинът Томас Лове, пътешественик в най-истинския смисъл на думата. Посетил е десетки държави по цялото земно кълбо, като в момента изпълнява план за 1000 дни пътуване по света с бюджет от… 1000 евро. Приключенията му са подробно документирани във видеота и блогове в интернет, а самият Томас има стотици последователи. “С каучсърфинг се занимават всякакви типове хора. Има любители на нощните клубове, има стопаджии, планинари, музиканти, художници, хора на всякаква възраст, които цял живот обикалят от място на място, или по-уседнали – не може да се даде някакво общо определение, допълва Мирослав.

Пътуване на стоп като алтернатива

Каучсърфингът не е непременно свързан с пътуването на стоп, но последният е предпочитан метод за придвижване на голяма част от членовете на мрежата. И Мирослав, и Емилия са активни “стопаджии” от години и пътуват по този начин дори на кратки разстояния. През миналото лято Емилия със свои приятели – Мария Янкова, Десислава Ганева и Петя Гоцева провеждат трип през Западна Европа – Сърбия, Хърватска, Словения, Унгария, Германия, Холандия, Дания и Франция. До окончателните дестинации, където работят – Дания и впоследствие Франция, стигат с пътуване на стоп. Курсът е приблизително зададен в началото, а работа си намират на място според моментното търсене – без предварителни договори през български фирми със задължения и срокове. Хващат се на сезонна работа, например гроздобер, за който споделят, че във Франция по-скоро изглежда като празник, отколкото като типичната селскостопанска дейност. Отсядат на всевъзможни места, включително и в истински замък, собственост на потомствени френски земевладелци. Мирослав от своя страна също провежда подобни пътувания с цел работа през летата.
За много хора пътуването на стоп изглежда безумен риск, особено за представителките на слабия пол при положение, че пътуват сами. Според Емилия тази представа е донякъде преувеличена. Въпреки че и тя, и останалите девойки, с които предприема пътуването в Европа, са имали своите неприятни моменти при стопирането, те са малка част от многобройните им пътувания. Справянето с тези ситуации е повече въпрос на психология и адекватна реакция на момента. Според тях с времето се развива своеобразен усет за хората, които спират, за да вземат стопаджия.
И каучсърфингът и пътуването на стоп обаче не са за хора, за които пътуването между точка А и точка Б е просто някакво време, което трябва да се изтърпи преди достигане на определена дестинация. Нито пък е за хора, които са нетърпеливи и постоянно бързат за някъде. Това е начин на живот за тези, които не се отнасят с подозрителност и недоверие към заобикалящите, за тези, които не гледат на света през филтъра на предразсъдъците, за тези, за които искат пътуването им да бъде пътешествие.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. личен архив