В името на любовта руската журналистка и педагог напусна родината и се засели в Елена
С пъстроцветни мъниста, камъни и много фантазия рускинята Александра Гедзь създава ефектни бижута и стилни подаръци. Тя е филолог по образование, но е работила като педагог и журналист в своята родина. Заради любовта към един български мъж обаче Саша избира да напусне родината и да се засели във възрожденска Елена. Сега се е отдала на своето хоби, а най-съкровената ѝ мечта е да си отвори малка работилничка в градчето, където да може да работи с деца. Искам да им помагам да се научат да рисуват и да правят нещо с ръцете си, усмихва се чаровната рускиня.
Александра беше сред участниците в традиционната Нощ на Самоводската чаршия и за първи път представи своите творения на Фестивала на занаятите, който беше организиран за втора поредна година в рамките на есенния празник във Велико Търново. Многобройните гости на старинната улица се тълпяха пред нейния щанд и с интерес разглеждаха красивите гривни, колиета, обеци и гердани. “Прави ми впечатление, че много се търсят дългите гердани. Те могат да се носят с рокля, но стоят добре и с дънки, съчетани с тениска”, споделя майсторката. След това показва и шалове – колиета с естествени камъни, които са особено подходящи за есента.
Саша е от град Орск, разположен на брега на река Урал в Оренбургска област. “Ако погледнете картата на Русия, ще видите, че се намира някъде по средата – точно между Казахстан, Татарстан и Башкортостан. Затова и разбирам някои турски думи”, изнася кратък урок по география рускинята.
В България живее от четири години, а със съпруга си се запознали по интернет. Цели три години поддържали връзка от разстояние, най-вече чрез социалните мрежи, но още първите месеци тя открила в българина своята сродна душа. “Докато общувахме, установих, че имаме много общи интереси. Той харесва класическата музика, а аз съм учителка по пиано. Той обича цветя и прави ландшафтен дизайн, това му е хобито, аз пък създавам картини от цветя. Хубаво е да намериш човек, с когото да разговаряш по различни теми, с когото да ти е интересно да общуваш, защото на стари години само това остава – удоволствието от интересните разговори”, разказва Саша.
Тя признава, че много обича учителската професия. В Русия е натрупала опит като преподавател по пиано, работейки в детска музикална школа. После преподавала музика и изобразително изкуство в общообразователно училище в града. Заради журналистиката обаче била принудена да се раздели с децата. “Работих в пресслужбата на местния нефтопреработвателен завод. Издавахме корпоративния вестник “Нефтохимик” и пишех основно за нефтопроизводство. Благодарение на това научих доста и сега, като минавам покрай “Нефтохим” – Бургас, само по комините мога да кажа всичко за тяхното производство”, обяснява жителката на Елена.
Творенията от мъниста и камъни с различни форми и цвят са нейна страст от години. “В магазините в моя град, който е на границата, се продават много евтини мъниста, контрабанда от Китай. Колегите от редакцията ме заведоха там. Така като на шега започна всичко. В началото използвах много проста схема – плета, нижа и това е, но постепенно се усъвършенствах и започнах да прилагам и други техники. Харесва ѝ да прави и американски кукли с тела на зверове и лица на хора. За тях обикаля магазините в търсене на стари грозни кукли, които претворява, като рисува маски на лицата им, а на телата с плат и други подръчни средства придава различна форма.
После с усмивка споделя, че у нас най-трудно свиква с българската зима. “В моята родина през лятото е +42 градуса, а през зимата температурите падат до – 38, но има парно и вкъщи винаги е топло. В Елена няма парно, а има печки с дърва, у дома все ми е студено”, признава Саша. Трудно се адаптира и към по-бавното темпо на живот. “В Елена никой за никъде не бърза, а аз не мога да вървя бавно. Свикнала съм да препускам по улиците, а мъжът ми все ме пита закъде съм се разбързала толкова.”
По думите на Александра българите са интересни хора. “Уж всички сме славяни, но сме много различни. Вие сте по-търпеливи, уравновесени, невъзмутими. Нито веднъж не съм срещнала агресия в хората. Това е най-голямото достойнство на българите”, твърди рускинята.
Александра вероятно е от малцината чужденци, които не харесват българската кухня. Допада ѝ единствено кьопоолуто. “Не харесвам домати, а в българската кухня всичко е червено, пък аз не обичам червено ядене, не знам защо, но не ми харесва. И много свинско ядете, а аз обичам риба, пиле, салатки, елда”, споделя Саша.
Гробницата в Свещари е най-любимото ѝ място в България. “Много харесвам тази страна. Учудена съм, че на такава малка територия, защото България е горе-долу колкото нашата Оренбургска област, са събрани толкова много природни и исторически забележителности. Тук може да се види всичко – от времето на траките през Средновековието до съвремието. И е запазено, а не знам как. Сигурно защото хората тук не бързат”, казва майсторката на бижута.
Златина ДИМИТРОВА
сн. авторката
