Александър Кипров е един от най-известните български композитори на качествена попмузика. Автор е на няколкостотин песни, изпълнявани от най-популярните ни изпълнители. За примата на родната естрада Лили Иванова е написал 43 песни, сред които хитове като “Скитница”, “Счупена чаша”, “Частен случай, “Без правила”, “Готови ли сте за любов”. Работи с Георги Христов, Ритон, Васил Петров, Тони Димитрова, Деси Добрева, с изпълнители от най-младото поколение.
Свирил е в Скандинавия, Германия, Швейцария. Автор на хитовете на “Нежната българска революция” “Последен валс”, “Развод ми дай”. Александър Кипров, правнук на полски граф, е полиглот – говори френски, норвежки, шведски, датски, немски. Завършил е френска филология в София и финска литература във Финландия.
Съпругата му Росица е също музикант. Композитор е и синът им Александър – четвърти поред, носещ същото име в рода.
Преди дни той представи във Велико Търново авторския им спектакъл “Франция, моя любов”.
– Г-н Кипров, автор сте на песента “Последен валс”. Много време измина от създаването ѝ до днес, харесва ли ви България, в която живеем днес?
– Не, ако знаех, че така ще се развият събитията след 1989 г. отдавна да съм се изнесъл от България. Последната възможност, която имах, е от момента, в който започнахме да правим спектакъла с Мира Радева. Тогава имах предложения да работя в Швейцария и Абу Даби, където съм имал ангажименти, но се отказах, за да направим нашия общ проект. Защото – не всичко е пари, приятелю. Има много по-важни неща. Това, което получавам като емоция, когато съм с Мира на сцената, не може да бъде купено с никакви пари.
– Какво не може да приеме един благородник по душа в днешното ни време?
– След всички тези прекрасни времена с чисти отношения, в които живеехме, сега настъпва един луд период. Днес всеки един е обсебен от телефона, компютъра си. Всеки ден се говори за смърт, за убийства, изнасилени деца и възрастни хора. При нас в България пък нещата са трагични. Интелигентните хора се изнесоха, защото явно положението е неспасяемо. Настаниха се мутренските отношения, от които няма спасение. Взеха ни всичко, дори и хубавата музика.
– Усещате ли носталгия в хората към музиката на онези години?
– Разбира се, че има. Посочете ми нещо, което е създадено през последните години и може да се запомни за повече от няколко седмици. Сега излизат еднодневки на разни чалгаджии и дрогирани хип-хоп момчета и момичета. Нещата нямат стойност. Вижте, музиката беше изхвърлена в периферията на културата. Сега е времето на ММА борците. Каква култура, каква музика?..
Това неглижиране на музиката и културата е голяма грешка, защото народ, който няма култура, не е народ. На мен ми остава удовлетворението, че правейки музика, ние се чувстваме много по-щастливи, отколкото си мислим.
– Дълги години сте работил с вечната и святата на българската сцена – Лили Иванова, какво я прави толкова уникална и ненадмината?
– Първо тя има талант, което за мен е много важно. Без него успехът и имиджът на един артист не струват много. Лили е един от най-амбициозните хора, които познавам. Всички знаят колко сериозен режим спазва. Аз съм пряк свидетел на нейния успех от 1975 година.
– Но днес всеки си мисли, че може да пее…
– Да, така е. Има много хора като Джорджано и други, които си мислят, че могат да пеят. За да може човек да пее, трябва да има талант, амбиция, интелект, любов към музиката и културата, ген. Успехът в музиката е резултат от всички тези фактори. Само тогава има магия.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
