Ние, актьорите, сме адски несигурни и чувствителни. Умираме да гледаме неща, които да ни разтреперят, да си поплачем тихичко и никой да не ни види

Актьорът Башар Рахал беше във Велико Търново в края на миналата седмица за предпремиерното представяне на епизод от българския сериал “Дървото на живота”. Отбрана публика имаше възможността да изгледа четвъртата серия от семейната сага, която се излъчва всяка неделя по TV7. Башар Рахал изпълнява една от главните роли в сериала. Той играе един от братята в многолюдната фамилия, тайно увлечен по социалистическите идеи.
Актьорът е роден в Дубай през октомври 1974 г. Когато е на 6-годишна възраст, семейството му се мести в България и той започва да участва в различни детски телевизионни програми. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Преди близо 12 лета заминава да живее и работи в САЩ. Снима се в редица наши и щатски продукции.

– Башар, какво ви мотивира да участвате в тази историческа сага?
– Много ми се играеше нещо различно. Бях поканен в “Под прикритие”, но реших да откажа, защото там трябваше да играя роля като в “Стъклен дом”. Много исках да се потопя в епохата от началото на XX век. Кой не иска да попадне, поне за малко да се пренесе във време с каляски, жени с дълги рокли и превзети прически. Това винаги те кара да се чувстваш различно. Към това мога да прибавя и интересната история на филма. Той представа развитието на едно семейство от 1905 до 2007 г., като действието се развива през целия този период. Това е много любопитно да се играе, защото предполагам, че много от героите ще се прераждат, а ние ще играем и други роли. Много е любопитно да изградиш един образ, а след това да се преобразиш в неговия син, който е коренно различен. Ето аз от известно време ходя като мускетар с тези мустачки. Всички си мислят, че съм някакъв перверзник, но това е част от работата. Предпочитам да ходя с такива мустаци, отколкото да си лепя изкуствени.
Ето, аз отговорих на 12 въпроса едновременно (смее се). Добре, че не беше Христо Шопов тук, че да каже само “Да” и да приключи.
– А участвал ли сте в други исторически филми?
– Участвал съм и в други такива филми. Наскоро завърших един американски, който пак се развива назад във времето. Играл съм в “Ханибал” – исторически филм за картагенския лидер. Но епохата от “Дървото на живота” ми е много интересна. Това е периодът, когато тези хубави български качества, като завист и злоба, са се засилвали. Освен това се говори за достойнство, лоялност, толерантност, които някога хората наистина са притежавали. Сега сме станали малко диви и нетолерантни. И се надявам, че филмът по някакъв начин ще накара хората да се замислят. Защото за мен филмът не е само развлечение. Както новините, така и филмите трябва по някакъв начин леко да образоват. Филмите, освен да те карат да мечтаеш, трябва да ти помогнат да се върнеш назад във времето, да видиш колко хубави са били отношенията между хората. Това е както след като гледахме “Страстите Христови”. Излизаш от залата, чувстваш се по някакъв начин омърсен и си казваш: “Леле, колко ужасни хора сме”.
– Говорите с такава емоция за това време. Това означава ли, че ако разполагате с машина на времето, бихте се върнал да живеете в онази епоха?
– Винаги съм си задавал този въпрос. Всеки мечтае да живее в някакви различни епохи, включително и вие. Сигурно си представяте как сте облечена в една такава пищна рокля, пристегната с корсет, който не ви позволя да дишате. Тогава все пък мъжкият поглед е значел нещо, а не като сега “Ей, ш-ш-ш, ало, мацо!”. Някакво такова подвикване може да те подлуди, нали? Може би от тази гледна точка е по-интересно. Но си мисля, че всеки е роден, за да си живее в неговата епоха. Ако вярваме в кармичния живот, аз например не бих искал да се преродя в Тобой във Филипините или пък да попадна в дивата Етиопия някъде назад във времето.
– Какво ви липсва от епохата в началото на XX век, с която започва филмът?
– Липсва ми природата. Дори преди няколко дни постнах в социалната мрежа снимка на София от 60-те години. Вижда се как по Орлов мост се движат само един тролей и една кола, но за сметка на това има много дървета. Защо ги няма сега тези дървета? Защо всичко е залято с бетон и ламарина? Ето това ми липсва – да се разхождаш свободно по улиците и да дишаш чист въздух. Според мен в градовете колите трябва да се забранят изцяло. Трябва да има огромни паркинги извън града, а ако искаш да се движиш из града – пеша. Въпреки че сега, ако се върнем назад във времето, разстоянието между Видин и София с каляска ще се взема за около два дена, което за нашето нервно мислене едва ли някой би изтърпял.
– Бихте ли се обяснил в любов по начина, по който са го правили хората тогава?
– Да, разбира се. Вчера гледах по телевизията едно момче, което каза пред цяла България, че ако спечели наградата, ще се ожени за неговата годеница. Когато водещият го попита какво е най-лудото нещо, което е правил за жена, той каза, че една нощ е вървял пеша от Пловдив за София, защото любимата му била самотна. Тръгнал към 9 часа вечерта и в 5,15 сутринта бил в София, защото никой не го качил на стоп. Много приятно ми стана, като го чух. Казах си, че все още има романтици.
– А кое е най-романтичното нещо, което вие сте правил?
– А това не мога да ви издам. Все пак трябва да запазя нещо и за себе си.
– А какво означава името ви?
– Рахал означава пътешественик, а Башар идва от арабската дума за благата вест относно раждането на Христос. Тоест съм един Благовест Пътешествеников.
– Вие сте човек на две култури. Арабското или българското надделява повече у вас?
– Трудно ми е да преценя. Сега ще кажа нещо странно, но ми направи впечатление, че в нашата гилдия много се ядосват на думата чалга, въобще на маанета и други такива. Но мен, може би защото произхождам от Ливан, тази чалга не ме дразни. Вярно, не слушам такава музика, не ходя по такива заведения и не виждам какво се случва там, но не ме дразни. Но може би пък се дължи на примеса на двете култури. По някакъв начин Ориента ме дърпа от една страна, а от другата е родът на мама с неговите монархически корени.
– Имате завиден опит в американското кино. Какво трябва да откраднем от тях, за да потръгне и нашето?
– Държавата САЩ е създала по-добри условия за развитието на киното на бизнес ниво. Трябваше отдавна и у нас да се гласува закон за инвестиране в киното. Тогава нямаше да го има този проблем с финансирането и да се молим на Националния филмов център. Ако имате успешна фирма, бихте дарили едни 50 -100 хил. лв. за даден филм при положение, че ще ви бъдат приспаднати данъците по някакъв начин, тъй като сте помогнали за развитие на българското кино. Тогава ще бъде много по-лесно, а сега ходим по разни фирми, молим се да ни дадат 50 хил. лв., а те казват: “Защо да ви ги дам?”. Напълно логичен въпрос, нали? В този смисъл Америка наистина помага на инвеститорите, защото това дарение се счита за някакъв техен разход.
– Харесват ли ви темите, които се третират в българското кино?
– Хубавото е, че сериалите, които досега вървяха, започват да се изчерпват на тема мутри, кокаин, проституция. Така хората започнаха да се ровят все повече в интересните исторически теми, в случая “Дървото на живота” и “Недадените”. Опитват се да пипат материи, които досега ги е било страх. Специално за “Недадените” знам, че поне от 5 г. имаше проект да се прави такъв филм. Историята е фантастична, но за съжаление не успях да гледам първата серия, за да видя как се е получил филмът. Не може да имаме толкова богата история, която да не се използва.
– Ако съдим по наградите Оскар, май и в световен мащаб тенденциите в киното са свързани с миналото?
– Американците винаги ще бълват филми за тяхната история. Като започнем от Линкълн и минем през войната между Изтока и Запада. Но да си кажа често мен Оскарите много не ме вълнуват. Много повече вярвам на Златните глобуси, изглеждат ми някак по-честни. В интернет имаше една статистика на личностите, които никога не са получавали Оскар. Ако го прегледате този списък, ще се хванете за главата. Ще си кажете: “Не, това не може да бъде. Антониони не е получавал Оскар. И Фелини също няма”. Там пазарът е съвсем различен. Когато се правят филмите, се разчита на техния много добър пазар. Когато се прави даден филм, студиата започват да се съревновават. Не сте ли забелязали, че когато едно студио произведе исторически филм, другото също подхваща тази тематика. Когато едното направи “Спайдърмен”, другите правят “Айрънмен”. Те периодично правят проучвания, за да проверят публиката на какво ниво е, но има едно насищане. Ако пуснем осем исторически сериала, ще се насити пазарът и никой няма да иска да ги гледа. Затова трябва да се направи една диаграма, която трябва да се спазва. И да се правят проучвания, за да сме сигурни, че ще имаме публика във всеки един аспект.
– Вие отскоро се занимавате и с продуциране. Защо избрахте първия ви филм да е на ужасите?
– Това не е моята най-любима материя, но точно поради тези проучвания се захванах с ужаси. Това беше в периода, в който се продаваха най-много зомбита и хорор филми, вампири. В световен мащаб това май са филмите, които най-много вървят. Преди премиерата на последния “Здрач” на рекламите в киното се въртяха още пет филма със зомбита. Явно това е модерна тематика, а аз просто нацелих етап, в който има нужда от такъв филм. Освен това 2012 се води година на зомбитата и краят на света. Явно хората това ги интересува. Не мисля, че българинът е фен на този вид филми, май дори никак, но на международно ниво филмът е предварително продаден в около 20 държави, сред които са САЩ, Англия, Франция, Германия. Явно има пазар за тези филми.
– А вие лично какви филми предпочитате да гледате вкъщи?
– Зависи как съм настроен, но аз лично предпочитам комедии, защото киното, освен да образова, трябва и да може да разтоварва. Да седнеш и да си починеш за 1-2 часа, без да мислиш за ежедневните проблеми. Може след няколко часа този филм изобщо да не го помниш. След тежък ден такива филми са много приятни. Иначе обичам тежкото европейско кино, обичам Кешловски и трилогията “Три цвята”. Това са филми, които те карат да мислиш, чувстваш, преживяваш емоции. Плюс това ние, актьорите, сме адски несигурни и чувствителни хорица. Много умираме да гледаме такива неща, които да ни разтреперят, да си поплачем тихичко и никой да не ни види.
Златина ДИМИТРОВА