Акад. Георги Марков, доктор хонорис кауза на НВУ: “От Сдружение “Единение” готвим референдум през 2019 г.”

– Акад. Марков, получил сте много отличия. С какво е ценно това на НВУ “Васил Левски”, който ви присъди титлата “Доктор хонорис кауза”?
– Да бъда “Доктор хонорис кауза” на военния университет е особено ценно за мен, защото съм написал 6 книги, посветени на историите на войните. Моят дядо от град Елена е загинал на 34 години при Бунархисар в Балканската война. Баща ми се ражда четири месеца след смъртта му като трето дете. Почти във всяко българско семейство има подобна драма. Израснал съм с разказите за войната, посветил съм много книги на битките на българското войнство, но най-държа на шестокнижието си. Радвам се, че моите колеги от НВУ са ми оказали такава чест. Ще продължавам да работя за историята на военното ни дело.
– България ври и кипи от скандали и протести, как ще коментирате случващото се?
– Ври и кипи, защото българският преход, който продължава вече 29 г., роди едно загубено поколение, което се пита защо в България нещата се случват по този начин, пита се и то ли трябва да поеме към чужбина. За съжаление политиците от различните партии не оправдаха надеждите на българския народ, който преди 29 г. си мислеше, че промяната се случва, за да живее по-добре в сравнение с предишната епоха на социализма. Стигна се обаче до една разруха. Това виждам всеки път, когато обикалям из страната. Политиците ни са много длъжни пред народа си. Аз не приемам техните твърдения, че е нормално да има бедни и богати. Да, но те са от богатите. Още Цицерон е казал, че едни живеят за политиката, други живеят от политиката. Тъжно е, но нашите политици живеят от политиката. Не са достатъчно богати и наваксват чрез влизането си във властта. Спомням си, че през 1998 г. показваха по телевизията вилите на тогавашната номенклатура. Къщата на Людмила Живкова беше двуетажна с красив двор, а сегашните политици имат цели дворци. За това ли беше борбата на прехода? Хората имат чувство за справедливост и аз ги подкрепям.
– Как могат да се променят нещата у нас?
– В понеделник участвах в учредяването на едно сдружение, което нарекохме “Единение”. Акад. Стефан Воденичаров е негов председател, в него членуват още проф. Михаил Неделчев, акад. Дамян Дамянов, акад. Антон Дончев, акад. Благовест Сендов, бизнесменът Красимир Дачев, Петър Берон и много други.
Изработили сме две национални стратегии – за помирението и за развитието, която включва национални цели и приоритети. Сл.г. ще организираме референдум, за да може да вкараме тези две стратегии в Народното събрание. Ще искаме в него да се гласува и електронно, за да може своята позиция да изразят и нашите сънародници от чужбина. Важно е, политиците не да се опитват да устискат един мандат, а да имат визия за следващите 20-30 г. Сега всеки руши и започва от нулата. Липсва ни приемственост. Всеки идва на власт и казва, че всичко започва от него, а предишните нищо не струват.
Няма да правим партия, защото веднага ни попитаха да не би да правим президентска партия. Думата партия идва от латински и означава “част”. Партиите разделят народа и го противопоставят, за да печелят избори. Ние направихме това сдружение, защото е крайно време да се промени статуквото. Издадохме книжка, в която е поместена информация за тези две стратегии, имаме и сайт. Там има стряскаща информация за демографската криза, здравеопазването, образованието. Ние се превърнахме в суровинна държава, изнасяме евтина работна ръка и суровини, а някога изнасяхме електрокари и акумулатори. Българската икономика остана без квалифицирана работна ръка. Няма кой да работи.
– Акад. Марков, възможно ли е България да стане президентска република?
– Възможно е, но ни пречи страхът от силната ръка. Дълго време сме страдали от царе, диктатори, генерални секретари. След 1989 г. преминахме в другата крайност – парламентарна република, но някой трябва да носи отговорност. Сега сме свидетели на 29 г. безотговорност и безнаказаност. Тези 240 души в Народното събрание ни показват нагледно една колективна безотговорност. С всеки мандат депутатите, които влизат в парламента , са с все по-ниско качество. Във Великото народно събрание имаше колоси като “Бащата на Конституцията” Гиньо Ганев. Преди време стигнахме до там, че председател на правната комисия беше Искра Фидосова. Тогава Гиньо ми каза: “Приятелю, това е правна немощ!”. Нямам нищо против жената, но тя трудно може да се мери с имена като проф. Александър Джеров, Стефан Савов, Любен Корнезов.