Най-куриозният случай, по който съм работил, е на крадец, който беше наблюдавал как други крадат и след като те скриват вещите, той от своя страна ги краде от тях

– Прокурор Шабов, в концепцията си пред ВСС сте посочили, че приоритет ще бъде повишаване на общественото доверие в прокуратурата. Какви са идеите Ви в тази насока?
– Основен приоритет в работата на Районна прокуратура през 2016 г. ще бъде повишаване на авторитета на институцията и на доверието на обществото в нея чрез стриктно изпълнение на конституционните задължения за постоянен надзор за спазване на правата и законните интереси на гражданите и за гарантиране на законосъобразността в наказателното производство. Ще работим за по-голяма прозрачност в работата на прокуратурата и осведомяване на обществеността по всякакъв начин за постигнатите резултати.
Важен процес в работата ни ще бъде утвърждаване на надзора за законност в прокуратурата като значим инструмент за преодоляване с правни средства на важни за обществото проблемни области посредством активизиране на съответните органи на местно ниво. Т. нар. самосезиране на прокуратурата има голяма роля от гледна точка на обществения отзвук. Посредством средствата за масова информация следим сигналите на гражданите или пък контролни органи и ако има данни за извършено престъпление или друго закононарушение, образуваме преписка и възлагаме проверка.
– Забелязват ли се отчетливи промени в работата на прокуратурата в сравнение с минали години?
– Промени има, и то в много аспекти, повечето доведоха до положителни резултати. Продължава да се наблюдава тенденция за нормализиране в работата на Районна прокуратура с оглед запълването на щата и индивидуалната натовареност. През 2015 г. ВСС прие Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател. Разпределението на натовареността дава широк и в същото време детайлен поглед върху реално извършената дейност от всеки прокурор. През последните години се повиши активността, инициативността и взискателността на прокурорите. Повишава се качеството на работата и взаимодействието с органите на МВР, като за целта е нужно изграждането на навици и придобиването на опит у разследващите полицаи както за работа в екип, така и за самостоятелност.
– Обществените нагласи към съкратените производства и споразуменията с престъпниците, които водят до налагане на по-ниски наказания, са като цяло негативни. За кого са позитивите и този “инструмент” не носи ли по-скоро безнаказаност?
– За да започне изобщо да се обсъжда едно споразумение, трябва да бъдат изпълнени няколко предварителни предпоставки. Законът не допуска договаряне при определена група престъпления. Те включват всички случаи на смърт – от умишленото убийство до загиналия човек в резултат на пътно произшествие. В тази група са и по-тежките състави от глава Разврат, включващи изнасилването,част от блудствата и част от престъпленията, свързани със сводничество и трафик на хора. Не може да има споразумения и по всички глави от НК, касаещи престъпления срещу Републиката, такива срещу мира и човечеството, използването на ядрена енергия за мирни цели, както и военновременните престъпления. Ако въпросното деяние не попада в тези групи, то задължително трябва да бъдат изпълнени две допълнителни условия – самопризнание и възстановяване на всички нанесени от престъплението имуществени вреди. Прокурорите посочват второто условие като един от най-важните аргументи в полза на споразуменията.
– Резонни ли са според вас твърденията, че тази смекчена процедура е средство прокуратурата да мине повърхностно нещата, понеже не ѝ се занимава?
– Съгласно правилата на НПК съдът одобрява споразуменията, които не противоречат на закона и морала, поради което и дума не може да става за повърхностно отношение. Използването на тази процедура допринася за бързото приключване на производството и за възстановяване на вредите на пострадалите лица, в същото време обаче сключването на такива е свързано с компромиси от страна на прокуратурата относно размера на налаганите наказания и като цяло в по-общ план не влияе положително за постигането на целите на генералната и специалната превенция. Нужно е да се отделя по-голямо внимание на съдебната фаза на процеса. Предпоставка, за да се постигне ефективно и справедливо правораздаване, е до съдебна фаза да достигат и да се разглеждат дела за сериозни и тежки престъпления като акцентът се поставя върху правилността на съдебния акт, и то най-вече с оглед на справедливостта на наложеното наказание, а не само да се търси осъдителен акт. Одобрените от съда споразумения имат последиците на влязла в сила присъда и те имат отношение към ефективност, безнаказаност, качество на разследване, ниво на престъпност, както всички други, влезли в сила, осъдителни актове. По отношение на института на съкратеното съдебно следствие, който също е законово регламентиран, решенията се взимат само и единствено от съда по искане на подсъдимите. Преди да започне процесът, разбира се, трябва да има разкрито престъпление, което е прерогатив на МВР.
– Смятате ли, че чрез споразуменията нивото на престъпност се е понижило?
– За 2015 г. се наблюдава намаление на броя на делата по внесени обвинителни актове, които са решени с осъдителни присъди – 76 спрямо 104 за 2014 г. и в същото време намаление в абсолютния брой на тези, решени по реда на съкратеното съдебно следствие – 33 броя. Разпоредбите в закона, регламентиращи налагането на наказание при приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, очевидно са направили тази процедура по-непривлекателна за подсъдимите, за разлика от института на споразумението. Това се е отразило и на времето, за което приключват делата в съдебната фаза и на броя на прокурорските участия в съдебни заседания.
Трябва да се има предвид, че налагането на едно по-сурово наказание на престъпника не е гаранция за неговото превъзпитание. Отношение към нивото на престъпността имат такива фактори, които стоят извън обсега на прокуратурата. Тук става въпрос за психологическите нагласи на престъпника и много по-дълбоки процеси, които касаят обществото като цяло.
– Известни ли са ви и други държави, където този метод се прилага успешно?
– Три са видовете споразумения, които различните законодателства прилагат. В страни като Белгия, Венецуела и Чили опцията е сключване на споразумение между пострадалия и обвиняемия, чиято цел е възстановяване на претърпените от престъплението вреди. В него няма участие на прокурора, функцията му се изчерпва с посредничество между страните. В Англия пък се сключва съгласие между обвинение и защита по отношение на факти, които няма да подлежат на доказване в процеса. Във всички законодателства споразуменията се сключват след одобрение на съда, с изключение на Англия, където по въпросите на доказването е необходимо само съгласие на прокурора и обвиняемите.
– Кои са най-куриозните случаи на престъпления, с които сте се запознали по време на практиката си?
– Имал съм много и най-различни случаи като прокурор и следовател. Като най-интересни от професионална гледна точка бих определил тези, които са за тежки умишлени престъпления и усложнена престъпна дейност. Ръководил съм и съм наблюдавал разследвания за убийства, грабежи, измами, отвличания, изнудване, лихварство и т.н. Като най-куриозен бих посочил един случай, в който крадецът беше наблюдавал как други крадци крадат и след като те скриват вещите, той от своя страна ги краде от тях.
– Кои са слабите страни на прокуратурата според вас и какво е нужно, за да се отстранят за по-ефикасното ѝ функциониране?
– Понятията ефикасност и ефективност според мен се влияят основно от разкриваемостта на престъпленията, която както казах, е прерогатив на МВР. Основните изисквания, които се поставят, са за качеството на работа и необходимостта от по-добро взаимодействие с органите на МВР.
Нужни са опростяване на наказателния процес и освобождаването му от формализъм, преоценка на обществената опасност на много от съставите, предвидени в НК.
– Кои ще бъдат основните опорни точки, върху които ще работите?
– Стриктно спазване на принципа на случайно разпределение на преписки и дела чрез въведения вече в експлоатация нов модул на унифицирана информационна система на прокуратурата. Приоритет ще бъде и подобряване на срочността и качеството на разследване. Ще бъдат предприети действия по скъсяване на досъдебната фаза на наказателните производства, като същите да приключват по правило най-много в 6-месечен срок. Важно е да се запази тенденцията във всички случаи, когато са налице предпоставките за това, досъдебните производства да се образуват като бързи или незабавни. Ще работим за запазване на ниския относителен дял на върнатите от съда дела и на влезлите в сила оправдателни съдебни актове.
Не на последно място, важна стъпка напред ще бъде и активизиране на дейността по самосезиране на прокуратурата при наличие на предпоставките за това. За развитието и подобряването на професионалния им капацитет прокурорите и служителите ще бъдат включвани в обучителни мероприятия.
Мария НЕДЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ