75 години от наводнението в долината на река Росица . Цар Борис III лично посещава наводнените павликенски села

Река Росица, носеща в древността името Росита, е една от красивите природни дадености в Централна Северна България, най-големият ляв приток на р. Янтра. Извира от местността Червена локва на около 1300 м от вр. Бухала в Средна Стара планина, тече на север в широка планинска долина и пресичайки Средния Предбалкан, събира водите на много свои начални притоци. В землището на павликенските села р.Росица прави завой на изток и спокойно протича в широка и плитка алувиална долина. Именно в тази долина през лятото на 1939 г. реката разлива своите води и предизвиква опустошително наводнение. Информация за тези събития достига до нас както от спомените на очевидци и запазените архивни снимки, така и от публикации в местния периодичен печат и от книгата на Ив. В. Ванев и Р. Ив. Русанов “Павликени и Павликенския край”, отпечатана в София през 1940 г.
В резултат на поройни дъждове по горното течение на р. Росица водите на реката излизат от коритото си и през нощта на 28 срещу 29 юни 1939 г. заливат плодородната долина в Павликенския край. Най-силно са пострадали селата Стамболово, Бяла черква и Росица. Водната стихия, която на места достигала до 1,5 м височина, заляла огромна площ земеделски имоти, унищожени били стотици декари плодородни ниви и ливади, завлечени били стотици зеленчукови градини, съсипани са големи площи облагородени лозови насаждения. И в трите села има съборени къщи и селскостопански постройки, унищожен е селскостопански инвентар за стотици хиляди левове, удавени са хиляди глави едър и дребен добитък, домашни животни и птици. В с. Стамболово няма незасегната къща, а повечето водата ги е заляла до покрив. Нанесени са материални щети за милиони левове.
В местния в-к “Павликени” незапомнената природна стихия е описана от съвременниците така: “…Отивайки от Павликени за с. Стамболово, наблюдава се една водна маса на широчина близо един километър, заляла онази хубава равнина, образувана и включваща се в триъгълника Стамболово, Михалци и Бяла черква. Ниви, ливади, зеленчукови градини и други представляват море. Коритото на реката се познава само по клоните на върбите, останали над водата. Може да се мине само по жп моста и да се отиде на стотина метра зад него, към жп станция Стамболово. Останалата част от жп линията е заляна от водната стихия. Цялото с. Стамболово е във вода, която върви през него като грамадна и пълноводна река. Хората – по покривите на къщите, по дърветата, а някои успели да се изкачат на отсрещната височина. Кошери, греди, снопове, дървета, части от покъщнина и др. налитат със страшна бързина под жп мост, скриват се във водната маса и на стотина метра под него излизат пак над водата. Големи върби, без мъка се обръщат, показват се корените им над водата и потеглят, понесени от водната стихия…”
Веднага след природното бедствие в засегнатия район на помощ на земеделските стопани пристигат войскова част от В. Търново, начело с майор Балабански; трудова група от Павликени и жители на околните села. Великотърновският управител Стефан Капарашев назначава специална комисия, която да направи оглед на пострадалите земи и да оцени нанесените щети. Още същия ден кметът на Павликени Григор Писарев изпраща телеграми до Н. В. Цар Борис III и до министъра на вътрешните работи, с които ги информира за голямото наводнение, сполетяло района и моли за помощ и съдействие.
На 30 юни в с.Стамболово пристига първо председателят на Народното събрание Стойчо Мушанов, а след него селото е посетено от Н. В. Цар Борис III и от министъра на вътрешните работи и народното здраве ген. Недев. Завръщайки се в София, монархът се разпорежда чрез директора на БДЖ полковник Колчев да бъдат изпратени 8000 лв. за подпомагане на първо време на жителите на пострадалото с. Стамболово. По-късно наводнените села са посетени и от министъра на земеделието Ив. Багрянов, който се разпорежда на населението да бъде раздадено безплатно царевица и просо за посяване за фураж.
Специално създадената комисия установява вредите и загубите в трите най-тежко пострадали села, както следва:
В с. Стамболово за тежко засегнати се определят 141 домакинства, а нанесените щети се оценяват за 1 291 690 лв., цялото землище на селото е заляно от пороя, като на места водата достига от 1-1,5 м до 2,5 м;
В с. Бяла черква пострадалите домакинства са 350. Завлечените и унищожени земеделски имоти са: 57,5 дка пшеница, 135 дка ечемик, 195 дка зеленчукови градини, 110 дка люцернови ливади, над 160 дка засети с царевица, памук и лозя; унищожени са над 500 хил. корена облагородени лози; удавени над 120 глави едър и дребен добитък, отвлечени 52 пчелни кошера; Поради ограничения брой на финансовите възможности комисията оценява и признава щетите само на най-пострадалите и социално бедните. Направена е оценка на пораженията от водната стихия само в 28 домакинства със 133 членове и са признати загуби на обща стойност от 413 050 лв.;
В с. Росица са признати щети и направена оценка на 55 домакинства с 263 членове и са оценени загуби за общо 925 150 лв. Напълно съборени са 12 къщи и селскостопански постройки, полуразрушени са 28 сгради, отвлечена покъщнина за 70 800 лв., завлечени са 83 дка ливади, 13 дка зеленчукови градини, 5 дка ечемик, 7 дка пшеница, 127 хил. корена облагородени лози, много животни са издавени.
В действителност засегнатите домакинства, земеделски имоти и стопанства са много повече. На много по-висока стойност са нанесените от наводнението щети, но възможностите на държавата за подпомагане са били ограничени. Неподлежащи на финансова оценка остават обаче социалните последици, пропуснатите възможности, ефектът от разочарованието да видиш с очите си как се унищожава създаденият ти с много труд и любов дом. Човешката мъка и страдание нямат свой еквивалент във финансови измерения.
Със заповеди № 2536, 2537 и 2538/II-11 от 8.9.1939 г. МВР и МНЗ, на основание Постановление N 10 на Министерския съвет от 4.9.1939 г. отпуска за възстановяването на пострадалите домакинства следните суми:
– за с. Стамболово: 621 560 лв. за построяването на 22 нови къщи; 532 000 лв. за възстановяването на съборени или отвлечени сгради и 89 560 лв. за ремонт на частично пострадали жилища;
– за с. Росица: 504 000 лв. за направа на 21 нови жилищни сгради и 51 080 лв. за ремонтиране на 11 други постройки;
– за с. Бяла черква: 172 000 лв. за построяването на 7 нови къщи и 6 120 лв. за ремонтиране на 3 частично пострадали постройки.
Отпуснатите суми не се давали на ръка на пострадалите стопани, а се изразходвали само за строеж на жилищни постройки, което се контролирало от специална комисия. За месец и 20 дена къщите били готови, а семействата настанени в тях.
За децата на земеделските стопани в наводнените райони се погрижил Съюзът за закрила на децата в България, който отпуснал 217 056 лв. Сумата била използвана за организиране на колонии за децата от селата Стамболово, Бяла черква и Росица: момичетата били настанени в манастира “Св. Троица” в с. Арбанаси, а момчетата в манастира “Св. Петър и Павел” и в сградата на дружество “Здравец” в същото село. За малките деца в предучилищна възраст бил устроен детски лагер в Павликенското земеделско училище.
Специален санитарен отряд имал задължението да предприеме предохранителни мерки за запазване на населението от епидемии. За нуждите на пострадалите от наводнението земеделски стопани било разрешено безплатно превозване по Българските държавни железници на фуражи, храни, каменни въглища и други материали.
Своята човешка солидарност и състрадание към хората от трите наводнени селища проявили и жителите на Павликени. По 500 лева предоставили Търговска банка – Павликени, Кооперация “Напред”, Йосиф Новосад и Братя Колчеви; по 300 лева събрали кооперациите “Съгласие” и “Светлина”, както и Братя Геневи; по 200 лева дарили чиновниците от БНБ – клон Павликени, пощата, д-р Кючюков, д-р Н. Муцевски, Никола Атанасов, Генчо Добруджалиев, Мянко Стоянов. Парични дарения за засегнатите от природното бедствие направили и Начко Савов, Генчо Койчев, Васил Муцевски, Стефан Дамянов, Сяро Сяров, Трифон Пенков, Йордан Даалиев, д-р Л. Николов, Стоян Мандев, Мянко Касабов, Йордан Балканджиев, Григор Черкезов, Иван Витанов, Атанас Стефанов, Ганчо Тропчев и много други павликенци. Проявената хуманна взаимопомощ и подкрепа навярно са облекчили поне малко голямото страдание на хората от наводнените села. А такива природни стихийни бедствия като голямото наводнение в долината на р. Росица през 1939 г. е било поредният горчив урок за зависимостта и безпомощността на хората пред великата сила на природата.
Нели ЦОНЕВА, директор на Исторически музей – Павликени