“Това пътешествие е едно лично преображение. Преображение на един човек, с едно колело, по един път… Посветил съм цялото си същество на него. На това да се потопя в живота, както никога досега. Боря се с това да се отърся от ограниченията, които сам съм поставил в главата си. И същевременно се наслаждавам на почти всеки миг. Дори и на дъжда, който е чест спътник…” Това е един от постовете в дневника на великотърновеца Мартин Алнахас, който в момента е на второто си европейско пътешествие с велосипед.
За старта на това предизвикателство “Янтра ДНЕС” писа още в началото на април, когато той пое на път. Мартин е на 38 години, баща му е сириец, а майка му – българка. Завършил е ПМГ “В. Друмев”, а интересното е, че към колоезденето се насочил едва преди десетина години, когато вече наближава трийсетте.
Първото си пътешествие направи м.г., когато измина 3333 км с колелото от Амстердам през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия по цялото течение на Дунав до България. Този път планът му бе да обиколи наистина цяла Европа, като за два месеца и половина навърти 6000 км. Само че Мартин не е човек, който преследва планове, а предпочита да се потопи и наслаждава на всеки миг.
“Аз съм нищо… Разтварям се в живота като морска пяна в пясъка. Оставям се на пътешествието да ме погълне…”, разсъждава младият мъж. В момента е в испанския Картаген, докъдето стигна от Велико Търново за два месеца. Кара през градове, ниви, плажове, хълмове и планини. Изминатите досега 4500 км са оставили своя отпечатък върху тялото и духа му. “Всяка нощ спя на различно място. Правя си биваци в маслинови горички, в селца, под мостове, на безлюдни плажове. Доскоро не мислех, че някога ще направя подобно нещо. А това е едва половината път”, отбелязва той. Всеки негов пост завършва с думите “преображението продължава…”
Маршрутът му започна от тук през Дряново към Кръстец, оттам надолу към Стара Загора. През Родопите стигна до Гърция и от Солун пое през Битоля до Охрид. Следват Албания, Черна гора и красивият Дубровник. Предизвикателствата го следват непрекъснато. Още стартът бил с габърче в гумите, които често се налага да бъдат ремонтирани. Преди Сплит излязъл на някакъв забранен за колелета път и попаднал на полицаи, като урокът къде да се движи му струвал 30 евро. Дъждът е чест спътник и често кара с часове мокър, вечер в бивака изсушава дрехите и палатката, а когато спре на къмпинг, има удоволствието да се изкъпе и изпере.
След един месец каране из Балканите и навъртени 2000 км, през хърватската Ривиера и Словакия стигна до Италия. Впечатлен е от Венеция, който описва като прекрасен град с много забележителности, но за съжаление забранен за велосипеди, което разбрал по трудния начин на площад “Сан Марко”…
От Италия следва път към френската Ривиера и Марсилия. С невероятни гледки – фламинго, чайки и море от двете страни на пътя, минавайки и през малки островчета. Навсякъде Мартин прави снимки, които качва в профила си в социалните мрежи. Благодарен е на приятелите, които му помагат финансово. “Когато ми беше най-трудно, изпитах огромно чувство на благодарност, че все пак се справям, както и за всичко, което съм. Също така общо чувство на благодарност за всички приятели и хора които са с мен, а и към вселената като цяло.
Едно от първите неща, които забелязал в чудесната по думите му Франция, е, че има много колоездачи. Отношението и държанието на шофьорите също е много добро. А имат и добре поддържана инфраструктура… Като цяло карането там е приятно и с удоволствие ще премине през Тулуза на връщане от Испания.
Следва Каталуня и красивата Барселона, която не пропуска да разгледа подробно. Пет часа отделил от времето си, за да разгледа Валенсия. Описва го като интересен град, туристически, с много велоалеи, чудесни паркове и интересна средновековна архитектура.
Намираме Мартин Алнахас в сърцето на Испания и го питам: сега накъде? “Малага, Гибралтар, Португалия, после Северна Испания. Както съм подкарал, ще навъртя поне 7000 километра… Най-впечатляващо досега беше карането ми във Франция. Няма нищо извънредно, но напоследък някак намирам невероятно красиви плажове за бивак”, сподели пътешественикът. После мисли да се насочи отново през Франция към Белгия и с малко късмет към края на юли да е в Нидерландия. Изминава различно разстояние дневно, всичко зависи от ситуацията и настроението му, но най-дългият му дневен преход е 114 км.
Често си напомня, че всеки ден е малка стъпка от това пътешествие. И колкото и да гледа картата, пътят е само един. “Странник в странна страна… Докато карам, в съзнанието ми изплуват спомени и чувства от детството ми и от някакви странни случки след това, – откровен е Мартин Алнахас. – Подозирам, че голяма част от преображението ми се случва на несъзнателно ниво. Стремя се към осъзнатост и карам. Пък каквото стане…”
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив