На 6 април 1984 г. около обяд силен взрив разтърсва центъра на Горна Оряховица. По това време площад “Георги Измирлиев” е пълен с хора, излезли в обедна почивка. Внезапно към тях се отварят вратите на ада. Едновременно с взрива по центъра се посипват хиляди парчета стъкла, които като остри ножове се забиват в телата на минувачите. Десетки хора са ранени, някои от тях тежко. Когато взривът стихва става ясно, че бомбата е активирана в помещение на първия етаж на пощата. По това време там се намират паричният салон и колетното отделение. При първоначалния оглед на криминалистите става ясно, че бомбата се е намирала в малкото помещение, в което се приемат колетните пратки за страната и за чужбина. Милиционери, влезли първи в пощата, едва не изпадат в силен шок. В средата на помещението, в бетона, зее дупка с диаметър около 25-30 см. В помещението има трима души – мъж, който е мъртъв и две жени, които са живи, но берат душа. Жените са Стефка Бижева – служителка в колетното отделение, и Петя Йорданова – служителка в един от РЕП-овете в центъра на града, дошла тук по работа. Те са откарани с линейка в болница. Няколко часа по-късно Стефка умира. А две седмици по-късно напуска този свят и Петя. От направения оглед за разследващите става ясно, че бомбата е внесена и активирана от мъжа в помещението. Той обаче е мъртъв, а самоличността му е неизвестна. Освен трите жетви, девет души са ранени, а десетки други са по-леко пострадали.
Атентатът в пощата е извършен в един доста труден период за българската държава. По това време управляващите вече са стартирали т.нар. Възродителен процес, който води до нагнетяване на напрежение сред българските мюсюлмани. Заради това една от версиите, към която се ориентират разследващите е, че атентатът е извършен поради тази причина.
От ЦК на БКП нареждат на шефовете на Окръжното управление на МВР разследването да бъде извършено в максимално кратки срокове, а извършителите да бъдат разкрити. Лично вътрешният министър Димитър Стоянов следи под лупа действията по разследването и по няколко пъти на ден телефонира на милицията във Велико Търново и Горна Оряховица да се информира за работата по случая. Разследването обещава да бъде тежко и сложно. Но благодарение на професионализма на разследващите и на мъничко късмет нещата тръгват в добра посока още в първите часове и дни.
При проверка на самоличността на шофьорите на автомобилите, паркирани пред и около сградата на пощата милиционерите разговарят и с шофьора Кольо Ганчев от Севлиево. Той споделя, че е дошъл в Горна Оряховица заедно със съгражданина си Васил Василев, който след взрива изчезнал. Когато отвеждат Ганчев в моргата по дрехите той разпознава в мъртвия мъж от колетното отделение своя съгражданин и спътник. Шофьорът Ганчев споделя, че мъртвият му колега е пътувал с него до железничарския град да пусне колета. До кого е бил адресиран колетът обаче, Ганчев твърди, че не знае.
При разпитите на останалите пощенски служители в съседния паричен салон става ясно, че убитата Стефка Бижева поискала от човека, внесъл колета да го отвори, за да провери тя съдържанието му. За съжаление приносителят на колета е мъртъв и от него разследващите не могат да научат повече подробности. Тогава решават да се насочат към приятелския кръг на загиналия Василев. Така в хода на проверките и разпитите милицията достига и до севлиевеца Пламен Пенчев, колега на Василев от местното автостопанство. Установено е, че месец преди взрива Пенчев е хванат да шофира след употреба на алкохол и книжката му е отнета. Разследващите решават да се насочат в тази посока. Мъжът е поставен под наблюдение, а телефонът му е включен на подслушване. И това дава добър резултат. В деня на взрива Пенчев звъни по телефона на сестра си, за да я пита случило се е нещо в Горна Оряховица, защото колегата му Василев все още не се е върнал. Установено е също, че Пенчев е завършил курс по радиотехника, а докато е бил в казармата е бил разследван и за изчезването на шашки с тротил. Това още повече стеснява кръга на подозрението около 22-годишния мъж. На 19 април Пламен Пенчев е арестуван и прави самопризнания. Той разказва, че след като книжката му е била отнета решава да отмъсти на катаджията Ангел Маринов като го взриви. За да не бъде хванат, моли приятеля си Васил Василев да подаде колета вместо него в пощата в Горна Оряховица. Колетът бомба Пенчев приготвил сам. Бомбата била направена с части от магазина “Млад техник”. Взривът и детонаторите били поставени в тоалетен несесер, чийто капак притиска електрически ключ. Направено е така, че бомбата да избухне при отварянето на кутията. Целта е била бомбата да избухне чак след като пристигне до получателя и той вдигне капака на колета. За нещастие това се случва в колетното отделение, след като служителката Стефка Бижева поискала кашонът да бъде отворен, за да види съдържанието му.
Делото срещу подсъдимия Пламен Пенчев се гледа от петчленен състав на Върховния съд, но в Горна Оряховица, в голямата залата на Общинския съвет. Още от самото начало е ясно, че присъдата ще бъде максималната, предвидена в Наказателния кодекс на НРБ. Защитникът на подсъдимия иска обвинението срещу него да бъде за причинена смърт по непредпазливост. Върховните съдии обаче отхвърлят искането и приемат обвинението на прокуратурата за предварително замислен и хладнокръвно реализиран бомбен атентат с цел, причиняване на смърт.
На 4 юли 1984 г. Пламен Пенчев е осъден на смърт. Държавният съвет на НРБ отхвърля молбата му за помилване. На 25 септември присъдата е приведена в изпълнение в затвора. Няколко месеца по-късно криминалистите, работили по разкриването на случая получават ордени и други правителствени награди.
Както и при други подобни тежки престъпления, извършени в онези тоталитарни години, и тук се появяват различни слухове. Според един от тях колетът бил предназначен не за катаджията Ангел Маринов в Севлиево, а за град в Съветския съюз. Това обаче така и не е доказано и остава само като слух.
Всъщност оказва се, че трагедията в Горна Оряховица е можело да бъде и още по-голяма и много по-тежка, тъй като минути преди бомбата да бъде внесена в колетното отделение на пощата, от сградата излизат три класа ученици. Те са доведени тук от учителите си, за да се запознаят с труда на пощенските служители и се спасяват от жестока смърт като по чудо. И още нещо любопитно. Оказва се, че убитата служителка Петя Йорданова няколко дни по-рано е имала пророчески сън. В него на жената се явява починалата й баба, която й казва, че скоро Петя ще дойде при нея.
Иван ГЕОРГИЕВ