Самарското знаме на Българското опълчение беше показано за първи път във В. Търново, а знаковото събитие организира “Янтра ДНЕС”. Изложбата с копието на националната светиня бе част от кампанията “Търново, Освобождението и Възкресението на България” на областния всекидневник. Тя е посветена на 140-годишнината от победния край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. До националния празник 3 март на страниците на вестника своето свободно мнение за знаковото историческо събитие изразиха водещи историци и интелектуалци.
Определен принос за успешния завършек на Руско-турската война през 1877-1878 г. има и Българското опълчение, създадено по инициатива на руския генерал Р.М. Фадеев, с активното съдействие на славянските благотворителни комитети в Русия и Българското централно благотворително общество(БЦБО). Началото му се поставя в Кишинев на 13.ХI.1876 г. В него са привлечени главно български доброволци, взели участие в националноосвободителните борби и Сръбско-турската война от 1876 г. Според плана на руското командване от октомври 1876 г. първоначалното му предназначение е да служи като “Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич”. Пешият конвой се формира на 1.IV.1876 в гр. Кишинев. Наброявал 700 българи доброволци, разпределени в три дружини. Съдействие в работата по организирането му оказва българинът Иван Ст. Иванов – Калянджи, родом от Лясковец.
Известието, че е взето решение за сформиране на Българско опълчение бързо се разнася сред емиграцията и в страната. Хиляди български патриоти се устремяват към Кишинев, за да се включат в редовете му. В навечерието на войната то вече наброява 7444 бойци, 81 офицери и 6 опълченски дружини.
На 17.IV.1877 г., съгласно заповед № 40 по действащата руска армия, Пешият конвой е реорганизиран в Българско опълчение и за негов командир е назначен руският генерал Н. Г. Столетов. Останалият команден състав е избран из средата на младите способни руски офицери и български офицери на руска военна служба. Под тяхно ръководство опълченците преминават и през известна военна подготовка, която от Кишинев продължава в Плоещ.
На 15.VI.1877 г., след умело маневриране, в резултат на което турското главно командване е дезинформирано, руските войски прекосяват р. Дунав в района Зимнич – Свищов и се преустройват в три бойни отряда. След дебаркирането на българския бряг започва набиране на още доброволци за попълнение на опълченските дружини. Сформират се нови 6 дружини, тъй нареченият Втори набор. Голяма заслуга за попълненията му с доброволци от току-що освободените български земи има Райчо Николов от с. Райковци, Великотърновско.
Активна сила в редовете на Българското опълчение в Руско-турската война 1877-1878 г. са и доброволците от старата престолнина Търново. Досега въпросът за участието им не е бил обект на самостоятелно проучване. Досега поименно и по дружини уточнихме 351 участници от Търново в редовете на Българското опълчение 1877-1878 г. В Първия набор, тоест в първите 6 дружини, формирани в Кишинев и Плоещ, те са 227, а във Втория – 124. По дружини те се разпределят така: в 1-ва – 28; във 2-ра -37; в 3-та – 55; в 4-та – 40; в 5-а – 48; в 6-а – 19; в 7-ма – 7; в 8-ма – 104; в 9-а – 3; в 10-а – 4; в 11-а – 2 и в 12-а – 4 души. Прави впечатление, че в Първия набор доброволците от Търново са два пъти повече, отколкото във Втория – 227 срещу 124 души. Тази статистика се обяснява с факта, че в Първия набор на Опълчението се включват предимно участници в националноосвободителните борби и Сръбско-турската война от 1876 г., а Вторият се попълва от населението от току-що освободените български земи – от Свищовско и Търновско.
От уточнените търновски опълченци 16 загиват на бойното поле или от раните, получени по време на сраженията. На базата на достъпните архиви уточнихме следното: загива при форсирането на р. Дунав, при Стара Загора, при Шипка, а за двама липсват сведения, относно лобното им място. Редом с опълчението 9 търновски граждани участват като преводачи, разузнавачи и водачи, а 7 като лекари в руската армия.
Важна страна от характеристиката на опълченците от Търново представляват сведенията за възрастовия им състав. На този етап със сведения разполагаме за 103 от всичките 351 опълченци. По възрастови групи те се разпределят така: до 20 години – 18; до 30 – 67; до 40 – 15, и на възраст над 40 години – 3 опълченци. От 9-те участника от града, като четници, преводачи, водачи и разузнавачи, 2-ма са на възраст до 20 години; 3-ма до 30; 3-ма до 40 и 1 до 50 години. От 7-те лекари 2-ма са на възраст до 30; 3 – ма до 40; 1 до 50 и 1 над 50 години. Изнесените данни сочат, че средната възраст на доброволците от Велико Търново в Българското опълчение е около 30 години, а на лекарите около 37 – 38. Това фактически са представители на най-жизненото поколение на нацията, формирало своя мироглед и гражданска позиция в етапа на социално-икономическите преобразувания в българското общество.
Относно произхода на опълченците със сведения разполагаме за 11 човека – от тях 7 са от занаятчийски и 4 от търговски семейства. Компактната маса, за която липсва информация, е из средата на различните социални нива на градската общност. С пълни сведения за произхода разполагаме за 9-те търновци, поставили се в услуга на руската армия като четници, водачи, разузнавачи и преводачи. От тях 3-ма са от търговски, а 6 от занаятчийски семейства. Пълна е и информацията за 7-те лекари – всички са синове на търговци. Прави впечатление, че този интелектуален елит излиза из средата на търговско-занаятчийското съсловие, което е водещо както в стопанския, така и в обществения живот на града.
Относно професията на опълченците със сведения разполагаме за 73 от всичките 351. От тях 4 са земеделци, 5 търговци, 34 занаятчии, 14 работници и надничари, 3 чиновници, 6 интелектуалци – учители, художници, и 7 учащи. Най-силно е представена групата на занаятчиите. Това е съвсем естествено, като се има предвид, че в навечерието на войната Велико Търново е на гребена на своя икономически възход. В града се развиват над 22 занаята, обединени в еснафски организации, а стоката им се изнася далеч зад пределите на Османската империя.
С пълна информация разполагаме за професията на 9-те четници, преводачи, водачи и разузнавачи от Велико Търново. От тях 1 е работник, 2-ма са учащи, 5 са учители и 1 е печатар. Най-голяма е групата на учителите. Тези народни будители години наред сяха в душите на възпитаниците си семето на просвещението и бунта, а във финалния двубой на националната ни революция отново бяха сред водещите личности.
Макар и оскъдни, сведенията за образователния ценз на опълченците от старопрестолния Търновград са твърде интересни. От уточнените 351 опълченци 19 са учили в чужбина. Всички останали са преминали през местните възрожденски училища. От школувалите се в чужбина 9 са учили в Румъния, 6 в Русия, 1 в Сърбия, 2 в Цариград и Одрин и 1 в Западна Европа.
От 9-те търновци, участвали като четници, разузнавачи, преводачи и водачи в руската армия, трима са учили в чужбина – в Румъния и Русия, а всички останали в местните възрожденски училища. Седемте лекари от Велико Търново, поставили се в услуга на руската армия по време на войната, са завършили или специализирали в най-престижните медицински учебни заведения – в Петербург, Париж, Москва, Букурещ и Цариград.
Тянка МИНЧЕВА
