“…Наконецъ Г. Председателят предложи на членовете да се грижатъ за събирание на
древности тъй щото с времето да може да се състави единъ музей малъкъ въ Читалището…”

Това историческо решение е записано в протоколната книга на настоятелството на най-старата културна институция в старата столица – читалище “Надежда”. Предложението е направено от председателя Иван П. Иванов на заседанието от 2 януари 1871 г., с което се поставя началото на музейното дело в историческия ни град.
Велико Търново с богатата си материална и духовна култура предразполага създаването на една достойна музейна сбирка, съхраняваща драгоценното културно-историческо наследство. И неслучайно на 18 март 1879 г. по инициатива на проф. Марин Дринов и Васил Друмев и на учителите Цани Гинчев и Михаил Сеизов и над 65 души – видни търновски общественици, просветни и културни дейци, е основано първото у нас Археологическо дружество с председател д-р Васил Берон. Целта му е да превърне средновековната столица “сама най-скъпа и най-интересна старина” в средище на българската археологическа наука. Започват първите археологически разкопки на Трапезица и Беляковец. Издирват се старопечатни книги, събират се монети, старо оръжие, народни песни, пословици и поговорки, произведения на изобразителното изкуство. Началото е поставено с откупуването на две картини на Николай Павлович. И колкото повече се увеличава техният брой, толкова повече назрява нуждата от помещение, в което да се показват и популяризират тези находки сред будното търновско гражданство. Така се стига до идеята издирените паметници на културата да бъдат експонирани в църквата “Св. Петка” на Царевец, но тя не се осъществява. Доста по-късно, през 1905 г., Общината дава разрешение Археологическото дружество да помещава музейната сбирка в стаята под училището на църквата “Св. Богородица” в квартал Асенов. На 8 юни 1914 г., благодарение на Моско Москов, личност изключително предана на идеята за издирване и съхраняване на културно-историческото наследство, Археологическото дружество се присъединява към “Надежда” и музейната сбирка се премества в нейната сграда. Така възрожденското читалище приютява експозицията и става пазител на старините на болярския град. На 12 май 1919 г. известният музеен деятел Тодор Николов е избран от настоятелството за уредник на музейната сбирка. Изключителна е неговата заслуга за опазване, съхраняване и популяризиране на историческото ни наследство. Той е един от радетелите за построяването на самостоятелна сграда, предназначена за музей. Член е на комитетите за възстановяване на старините, създадени през 1928, 1934 и 1935 г. Като резултат от дейността на последния комитет е решението за построяването на първата в България сграда за библиотека, музей и художествена галерия. Велико Търново и неговите граждани заслужават тази ценна постройка, отговаряща на интересите им към книжнината, музейното дело и изобразителното изкуство.
Любопитна е историята на мащабната за Велико Търново сграда. Проведени са два конкурса за архитектурен проект. Още през 1913 г. на 13 февруари авторитетно жури, под председателството на арх. Никола Балабанов, началник на отделението за народна култура при Министерството на народното просвещение, единодушно удостоява с първа награда проекта, наречен “Мелпомена”, за строеж на сграда за библиотека, музей и художествена галерия във Велико Търново. За целта са отчуждени 13 дворни места, някои от които са дарения на обща стойност 600 000 лв.
На 21 август 1939 г. се провежда търг за строежа на сградата и той се възлага на инж. Никола Гунев, проектант арх. Йордан Петров и технически ръководител Иван Манев. До 21 юли 1940 г. предприемачът извършва изкопа на мястото, върху което ще се положи постройката, застроява железобетонен скелет на музейната част и се готви да строи библиотечното крило, когато с подобаваща тържественост се полага основният камък на сградата.
Особени са заслугите на учредения по този повод Общоградски комитет, чийто Изпълнителен комитет се оглавява от великотърновския митрополит Софроний, а членове са кметът Тодор Фъртунов, директорът на Народната библиотека Пенчо Крусев и деловодителят при Търновската община Матей Савов.
Най-после дългоочакваният ден 21 юли 1940 г. идва. На мястото, където ще се положи основният камък, е построен специален аналой, богато украсен с гирлянди и пищна зеленина. Целият град е потънал в цветя и национални знамена, навсякъде витае приятното чувство на тържественост. На гара Търново сред множеството събрали се старостоличани пристигат официалните гости начело с министър-председателя и министър на народното просвещение проф. Богдан Филов, придружен от нашите съграждани бившият министър о.з. генерал Никола Недев и народният представител о.з. генерал Рашко Атанасов, подпредседателят на Народното събрание Никола Захариев и др. Шествието се отправя към специално подготвеното и украсено място на новостроящата се сграда. Отслужен е и тържествен водосвет, след което кметът Тодор Фъртунов прочита паметен акт, в който се величае мястото и ролята на Велико Търново в историята на България. Подписан от всички официални лица, заедно с по една от всички циркулиращи монети и няколко броя от ежедневниците, той е поставен в стъкленица, залян с парафин и положен на специално изработено място в основите на сградата. Бетонният капак и днес го пази за идните поколения.
Пръв прочувствено слово държи министър-председателят: “Ако има град, където трябва да се издигне подобна сграда, това е именно старопрестолният град Търново, градът, в който е живял и работил Патриарх Евтимий… Ние днес поставяме началото на една вековна крепост на българския дух.”
Сред многобройните получени телеграми е и тази на цар Борис III. “Искрено Ви честитя днешното културно тържество с пожелание за скорошно успешно привършване на сградата, която ще краси старопрестолния ни град и ще съхрани на вечни времена духовни, исторически и художествени ценности на българския ни народ Царя!”
За съжаление, строителството на музейната сграда е прекъснато през 1942 г. С голямата настойчивост и под организационното ръководство на “човекът-музей” Тодор Николов строителството е продължено през 1952 г. и завършено през 1953 г. През април 1954 г. Окръжният музей напуска помещенията на читалище “Надежда” и се премества в новата сграда, в която днес се помещава Археологическият музей на Велико Търново.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА, главен уредник в РИМ – Велико Търново