143 години от освобождението на Търново от османска власт

През втората половина на юни 1877 г. руските войски успешно форсират Дунав при град Свищов. Основните части на руската армия се разделят в три направления. Търново е разположено на главната операционна линия Свищов – Търново – Шипка – Одрин. За действие в това направление на 30 юни е сформиран Предният отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко. Военното формирование получава задача да настъпи през Търново на юг, да овладее балканските проходи и повдигне българското население. В този отряд е включено и Българското опълчение.
На 6 юли 1877 г. отрядът достига до село Бяла черква и се разполага на лагер край бреговете на река Росица. Генерал Гурко е осведомен, че западно от Търново няма противник, но самият град е добре укрепен. От разпитите на пленници се знае, че там са разположени 5 табора пехота, няколко ескадрона и повече от 10 оръдия.
Стратегическото значение на Търново като стара столица и ключ към планинските проходи, както и липсата на точни сведения за силите на врага налага провеждането на усилени разузнавателни акции.
На 7 юли около 7 часа сутринта руското командване излиза от Бяла черква с една драгунска бригада и се насочва към Търново. В донесение от 10 юли 1877 г. до главнокомандващия на Дунавската армия ген. Гурко отбелязва, че към 16 часа колоната приближава старата столица. От западната страна към града водят два пътя – южен по шосето от Севлиево и северен черен път от село Беляковец. За влизането в града е избран пътят от север. Настъплението е извършено по две линии: в първата са включени три ескадрона от Казанския драгунски полк, а във втората три ескадрона астрахански драгуни, гвардейски полуескадрон и 16-а конна батарея. Когато първата линия на ескадроните се приближава на три версти от Търново, турците, които заемат позиция на десния бряг на р. Янтра (в района на днешната жп гара Търново), откриват артилерийски огън. Въпреки голямото разстояние турската артилерия стреля много често, което свидетелства за обхваналата я паника. По пътя, водещ за Омуртаг, е забелязана голяма колона, движеща се на изток.
Генерал Гурко решава да овладее незабавно града. В изпълнение на този план конната батарея е изведена на позиция и 4-те ескадрона драгуни се придвижват напред, прикривайки двата фланга на батареята. Генерал Гурко заповядва на останалите на височината казашки сотни с две оръдия също да се придвижат напред. Независимо от неизгодната позиция командирът на батареята полк. Ореус смело извежда своите оръдия и открива точен огън. Скоро русите заставят неприятелската артилерия да прекрати огъня и да се оттегли по пътя за Омуртаг. Преминавайки на десния бряг на р. Янтра, руските войни откриват огън по отстъпващите неприятелски колони.
Цялата войска се придвижва напред, а току-що пристигналата казашка сотня, предвождана от княз Алексей Церетелев, влиза в старата столица. В руски ръце се оказва целият турски лагер, в който се намират големи боеви и продоволствени запаси, много оръжие и едно знаме.
За събитията в Търново ген. Гурко докладва в Генералния щаб:
“Днес в 5 часа след обяд, превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон, бригада драгуни, 16-а конна батарея и 2 сотни от Донския казашки полк № 21. Най-много се отличи гвардейският полуескадрон и конната батарея. Загубите не могат да се определят сега, но във всеки случай са незначителни. Турците отстъпиха по направление на Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало 3 табора низами и 6 оръдия, освен редифите, числото на които е неизвестно.
Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Всички тези части ще пристигнат на 27-мо число. Пленен е турският лагер, палатки, много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на жителите е неописуем. В съборната църква беше отслужен молебен за здравето на Господаря Императора.”
Два дни по-късно в Търново влиза българското опълчение, а на 12 юли княз Николай Николаевич установява главната си квартира в старата столица.
Предният отряд се насочва към селата Присово, Плаково, Войнежа, Средни колиби, Райковци и пътя към Хаинбоаз.
Доц. д-р Светла Атанасова,
главен уредник в отдел
“История на България XV-XIX в.”