100 години “Етър”: Анатолий Легкоступ възкресява “неосветените дворове” на търновския футбол

Двама са прочутите мъже с тази необичайна фамилия в града. Бившият ректор на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” професор Пламен Легкоступ и баща му – някогашният известен футболист Анатолий. Тъкмо с вече подгонилия последното десетилетие до вековната възраст Легкоступ-старши реших да поговорим преди 100-летния юбилей на “Етър”.
Направих го модерно. Пратих му от София по компютърния друм две дузини въпроси и молба за снимки от старите фамилни албуми. Посредник в общуването любезно се съгласи да стане професорът художник. На два пъти добавях още и още питания. Подир седмица получих преснимани седем странички, с грижливо изписани само на едната страна на ръка редчета – на т.нар” “карирани листове”. И с номерация на отговора, отговарящ на съответния въпрос. И повече от двадесет снимки от началото на 50-те години до днес. Тъкмо тия времена – реша ли да изпозвам цитираното в заглавието едноименно название на пътеписа на Йордан Радичков за Сибир – са добро определение за историята на футбола в Търново от поменатия период. За него се знае много малко…
Анатолий Легкоступ дръпва завесата. И картината грейва, след като разказът руква. С необходимото встъпление – дотук. Да послушаме:
“Роден съм в Търново на 1 април 1936 г. И съм кръстен Анатолий Гавраилов Легкоступ. Футбол почнах да играя още в училище “Петър Дапков” (то е северно от читалище “Искра”, над него и стръмния площад, отвъд улица “Васил Левски” – бел. моя, Ив.Т.). Още като първолак. Гонехме топката в двора…
После – в Държавния строителен техникум (ДСТ) “Георги Димитров” на ул. “Никола Габровски”. Там във всеки мач бях титуляр. Играл съм десен бек, халф, дясно крило. Но не бях голаджия, преследваше ме някакъв карък. С техникума станахме и окръжни първенци.
Подир това – в “Ударник”. Това бе отборът на Пета трудова област с началник полковник Казаков. Съществува от 1950-а до 1953-та. Треньор на представителния ни отбор бе човек нисичък, пълен, оплешивял, с мустаци. От Благоевград. Викаха му Макето. В отбора играеха: вратар Мишо от “Академик” Свищов; Борис Михайлов от село Чомаковци; десен бек – Даньо (Бърдука) от Павликени; централен защитник – Гената от село Пордим; ляв бек – Иван Бургов от Търново; десен халф – Митито от Трявна; ляв халф – Шопа от Перник; дясно крило – Баната от Пордим; десен инсайд – капитанът от Строителните войски Велчев, родом от Габрово. Той бе и капитанът ни. Винаги изпълняваше дузпите с “боц” – с върха на обувката, все в левия ъгъл на вратарите на съперниците. Централен нападател – Гошето от Благоевград, ляв инсайд – Мустака от Лясковец, и ляво крило – Вацо от Павликени.
Към представителния отбор имаше и юношески. Негов треньор пак бе Макето. В него влизаха все търновски момчета – бъдещите инженери Йордан Чавдаров, Тодор Радославов, Веселин Левски, сетнешният агроном Николай Миневски и сетнешният учител Николай Стойчев. Аз – след време строителен техник…
Знае се, че футбол в Търново се е играл най-напред на Картала в Боровата гора, после – на Марино поле и в двора на старите казарми – на Колодрума. Там местата за изпълнение на ъгловите удар бяха под виражите и с трошена каменна настилка. Пак в казармите теренът бе между плаца и ул. “Христо Ботев”. Откъм плаца имаше трибуна за зрителите, откъм улицата – каменен зид с надстройка от бетонни пана. Съблекалнята бе на западната страна на терена. Двуетажна. На първия етаж бе за гостите, а домакините се събличаха и преобличаха на долното ниво.
На другото игрище – “Спартак”, срещу Гарата и до Янтра, теренът бе добре подравнен, но без тревно покритие. Дотам откъм града се стигаше по едно тантелено мостче над реката. За съблекалня – Помпената станция, в която живееше и управителят ѝ Стоян Бъчваров…
Две думи още и за Марино поле. Бе подравнено с багер и булдозер и там от 1950-а до 1953-та тренирахме – “Ударник” и юношеският му състав. Все там играеха мачовете си “Ударник”, “Червено знаме”, ДНА. Със съблекалня игрището не разполагаше. Всички отивахме за срещите, облекли екипите си…
…Помня афиши за предстоящи мачове, написани на ръка. А играехме все в неделя, в зависимост от сезона: от 14, 16, 18 часа… В събота се работеше до обед.
Кои бяха търновските отбори в онези години? Принципът беше ведомствен и пъстрилото – голямо. Някои ги споменах, но ще повторя. “Динамо” – на пощите; “Ударник” на Трудовата повинност, на Строителни войски; ДНА – Дом на народната армия, на военните; “Спартак” – на Министерството на вътрешните работи (МВР); “Септември” – на занаятчиите; “Урожай” – на членовете на ТКЗС-тата; “Червено знаме”, имаше и “Трапезица”…
Имаше градско първенство, но не помня дали играехме всеки срещу всеки, или с елиминации.
Откъде се намираха толкоз футболисти ли? Ами в “Динамо” – от града; в “Ударник” – от войници трудоваци от цяла България; в ДНА – военнослужащи, различни чинове – до капитан; в “Спартак” бяха сбириток; в “Септември” – търновски занаятчии: обущари, шивачи, сарачи, готвачи; в “Урожай” – хора от околните села…
Да не забравим екипите. “Червено знаме” – червени фланелки, черни гащета; “Ударник” – изцяло в бяло; ДНА – всичко: червено; “Спартак” – сини фланелки, бели гащета, сини калци; “Динамо” – не помня, но “Урожай” бяха в жълто.
Най-качествен футбол се играеше в “Ударник”, техничен отбор, дисциплиниран, обигран. След него нареждам ДНА – единни и всеотдайни. “Червено знаме” също се представяше добре, но ги гонеше лош шанс. Корав отбор – до грубост, бе “Спартак”. “Септември” – непостоянни. А “Урожай” бяха вечните губещи…
Като тегля чертата, играл съм в “Ударник”, в “Червено знаме”, преди това бях и в “Торпедо”. С “Етър” съм тренирал, но нямам официален мач. Спрях футбола през 1964-та. Тогава инструкторът към “Етър” Димитър Паунов – Паунчето ме срещна до канцелариите на тима и попритеснен ми каза, че тогавашният треньор Йордан Томов – Коми споделил, че нямало да ме включва. Но като знак на доброто ни и многолетно приятелство ми подариха една хубава риза – на изпроводяк.”
А аз се чудя какво да взема и да пратя като армаган на Бачо Тольо като мой дар за спомените му. Те цена нямат. Вярвам, че все ще измисля нещо достойно за труда и времето, които отдели. Не само за мен, а и за всички читатели.
Иван ТОДОРОВ
сн. личен архив на А. ЛЕГКОСТУП