Знамена реликви от Руско-турската война пази във фондовете си търновският музей

Публикувано на чт, 25 ян. 2018
697 четения

Търновско знаме

Горнооряховско знаме

доц. д-р Светла Атанасова

Кампания, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, подготвя вестник “Янтра ДНЕС”. С поредица от инициативи под наслов “Търново, Освобождението и Възкресението на България”, които организира областният всекидневник, старата столица ще се присъедини към националните чествания от Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност. Екипът на вестника разработи програмата с участието на великотърновската общественост. Вестникът организира изложби, конкурси за ученици и студенти, младежка научна сесия, представяния на книги и др.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
Във вековната история на България особено ярко се открояват героичните дни на 1877-1878 година, когато руските войски и българските опълченци с кръвта си са извоювали свободата на българския народ. Днес, в навечерието на 140-годишнината от този подвиг, наш дълг е по достоен начин да почетем събитията, които позволиха на Отечеството ни да възкръсне.

Четническите знамена по време на Априлското въстание присъстват като задължителни атрибути и символи на борбата за национално освобождение. При проектирането и изработката на революционните знаци участват хора, съпричастни към националноосвободителната идея, предимно учители и обществени деятели. И въпреки самодейния характер на начинанието някои образци са изпълнени със съвършена прецизност и майсторство.
В Първи Търновски революционен окръг по нареждане на главния апостол Стефан Стамболов са ушити и извезани четири знамена. Те са предназначени за въстаниците в Горна Оряховица, Търново, Лясковец и Ловеч. Революционните символи са изработени от членовете на женското дружество “Просвета” в Горна Оряховица – Елена Грънчарова, Евангелия Писарева-Шопова, Зафира Григорова-Язаджиева и Зойка Добринова-Шонтова.
Знамето на Горнооряховската чета е възприето от апостолите като главно. То е изработено от зелен атлаз. От трите страни завършва с кантове и ресни от златовезана сърма. Външният му край е изрязан под формата на лястовича опашка. Двата външни ъгъла са апликирани с пискюли. На лицевата страна на знамето, в центъра на композицията, в апликирана елипса е нарисуван златен лъв с корона, изправен в хералдическа поза и обърнат на дясно. Над лъва, в горната част в полукръг е извезан девизът на революцията: “Свобода или смърт”, а в краката на лъвската фигура е изписана годината на въстанието: “1876 г.” На обратната страна на знамето е пришит православен кръст, изработен от по-светъл жълт плат и обрамчен с тъмнозелен контур. Този символ е разположен в центъра на изобразителното поле.
На 28 април 1876 г. малобройна група от 13 души въстаници развява за първи път Горнооряховското знаме. След извършено предателство, непосредствено преди обявяването на въстанието в Горна Оряховица, са арестувани 21 души, сред които са и ръководителите Иван Панов и Георги Измирлиев. При задържането им са конфискувани “джепане (барут), оръжие, знаме и тръба”. При тази акция е отнесено знамето на Горнооряховската чета в сградата на Конака в Търново.
През лятото на 1877 г. с приближаването на Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко към подстъпите на старата българска столица Търново турската държавна администрация се евакуира в западна посока от града в с. Малък чифлик. В опразнената сграда на турския конак влизат няколко младежи от Горна Оряховица, сред които и Константин Панайотов – племенник на Елена Грънчарова, за да търсят арестуваното преди година знаме. И го откриват захвърлено в един ъгъл на една от многото стаи.
От този момент започва бойният поход на революционния символ. Със знамето на горнооряховските въстаници са посрещнати войниците от Предния отряд на генерал Гурко при Преображенския манастир и то е връчено лично на командира на отряда. На 9 юли 1877 г. въстаническото знаме е тържествено осветено и предадено на IV Опълченска дружина. В епичните сражения, водени от 9 до 20 август 1877 г. на връх Шипка, майор Радкин нарежда да бъде спасено знамето от вражески плен. За целта то е свалено от дръжката и увито около гърдите на знаменосеца унтерофицер Расказов.
След Освобождението Знамето на IV Опълченска дружина се превръща в патрон на 20-а Пловдивска пеша дружина. От 1946 г. то е част от колекцията бойни знамена на Военноисторическия музей в София. Копие на знамето се съхранява и в музей “Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново.
Не по-малко значимо е Търновското знаме от 1877 г. По повод посрещането на руските войски и главнокомандващия Дунавската армия княз Николай Николаевич в Търново през 1877 г., търновци изработват представително знаме – плакет.
Върху бял плат с правоъгълна форма с размери 100/79 см е изписан текст в кръг: “Да живее Его Императорство Величество Александър Николаев”. Буквите са изпълнени в оранжев цвят. В центъра на кръга, с оранжеви и зелени букви е изписан текстът: “И всем Царствующимъ”; “Освободителъ Болгарского Народа. Търново iюний 25, 1877”. Текстът е обрамчен със зелен лавров венец и синя панделка. В горната част на знамето е изрисувана царска корона с кръст, а встрани от нея два ангела. Тази композиция е изпълнена в зелен, жълт и оранжев цвят. Лек оттенък от боите се забелязва около короната и текста.
Търновското знаме от 1877 г. е съхранено от първия директор на Историческия музей в града Тодор Николов. Тази реликва от Освободителната война е част от постоянната експозиция на музей “Възраждане и Учредително събрание” от 1985 г. От оригинала на Търновското знаме са изработени две художествени копия, едно от които за експозиционната практика на Националния исторически музей в София.

доц. д-р Светла Атанасова
Регионален исторически
музей – Велико Търново

loading...
Пътни строежи - Велико Търново