В Боливия пият чай от кока за здраве и гадаят по свещеното растение

Публикувано на ср, 25 Юли 2018
365 четения

За първи път в 21-годишната история на Международния фолклорен фестивал във В. Търново жителите на старата столица и гостите на града могат да се насладят на изпълненията на представителите на далечна Боливия. Страната е представена от Академията за фолклорни танци “АДАФ Боливия”. Тя е създадена преди 19 години от Роберто Сардон Ориуела.
“Основната ни цел е възстановяването и промотирането на нашите културни традиции. Към момента около 300 ученици се обучават в академията, сред тях има младежи, но и много възрастни. В България пристигнахме с представителната група, която ходи по фестивали”, обяснява той.
Самият Роберто танцува от 15-годишен. Споделя, че в Боливия школите по танци не са много, но е важно местните традиции да бъдат запазени. В нашата страна е много сложно да бъдеш артист, затова аз имам и друга основна професия – адвокат съм по семейно право. Избрах да стана юрист, защото през целия си живот съм обичал да чета, интересувам се от историята, философията, а и майка ми също беше адвокат, обяснява с усмивка чаровният боливиец. Споделя, че денят му е много натоварен – от 7,30 до 16,00 часа работи като адвокат, а после до 23,00 часа преподава танци.
“Когато сме на сцената, искаме зрителите да усетят нашата истинска същност като народ. Показваме я с танците, но и с облеклата, музиката и енергията, която носим в себе си. Емблематични танци за нашата страна са диаблада, капуралес. Показваме ги във В. Търново. Репертоарът ни включва изпълнения от всички краища на Боливия. Като цяло Латинска Америка е единна общност, но въпреки това боливийските танци се отличават от тези на другите народи. Испанското влияние при нас е доста силно”, пояснява Роберто.
Костюмите, с които боливийците излизат на сцената, също са много специфични. Повечето са типично фестивални. Могат да бъдат видени на фестивала в Оруро. Той е обявен за Уникално произведение на изкуството на устното и недосегемо/духовно наследство на човечеството през 2001г. от ЮНЕСКО. Карнавалът в Оруро се счита за най-забележителния фестивал на Боливия, продължава две седмици през февруари всяка година. В него взимат участие над 150 групи с над 30 000 танцьори и над 10 000 музиканти, които създават главозамайваща смесица от цветове, музика и танци.
“В танца “Тинку” индианската боливийска селянка е представена с много специфични дрехи като сандали, шапка и плитките. Тази жена се нарича чолита или чоля. Този начин на обличане все още може да се види в столицата на Боливия”, допълва Роберто.
Черният цвят преобладава в костюмите на боливийците. Той е характерен за град Потоси и района около него. Това е най-високият обитаван град в света с население над 100 000 жители, намира се на 4070 м надморска височина. Там черният цвят е на почит, защото привлича и задържа топлината и светлината. В тъмни тъкани дори обвиват бебета, обяснява боливиецът. И допълва, че един от танците, които представят във Велико Търново, показва как боливийките се грижат за децата си.
Още на дефилето представителите на Академията за фолклорни танци “АДАФ Боливия” впечатлиха зрителите с уникалните си маски. Те олицетворяват дявола и са свързани с вярванията за борбата между доброто и злото. Боливийците вярват, че Архангел Михаил изпраща Луцифер и още други паднали ангели в мините и те стават покровители на миньорите. В танците на латиносите е показано как миньорите се покланят пред Луцифер, преди да влязат в мините, и го молят всичко да мине добре.
В Боливия официалната религия е католицизмът, но има много общности, племена, които съхраняват и запазват традиционните индиански вярвания и диалекти. “В страната има 36 диалекта. Всичките те са много трудни за изучаване, почти като българския. Съставът изпълнява песни на кечуа, ямар, но не можем да говорим свободно на тези езици”, разказва Роберто.
По думите му в западната част на Боливия има места, които са се запазили автентични, останали са неподвластни на технологиите и модернизацията на света. Те имат много ритуали, свързани с почитането на Богинята-майка. Преди сеитба и жътва например извършват различни жертвоприношения. Убиват животни, за да може тяхната кръв да напои земята и тя да даде повече реколта. Правят и специални маси, на които се поставят листа от кока отново с цел да се облагороди земята.
“За нас коката е свещеното растение, използва се по много начини. Най-често от нея се прави мате – вид чай, който има силно терапевтично действие. Той помага при болки в стомаха и главата. Индианците дъвчат листа от кока, това им дава енергия за работата им. Има и чародеи, вълшебници, които, хвърляйки коката по произволен начин, се опитват да разгадаят бъдещето на човека срещу себе си”, разкрива Роберто. Той лично не го прави, защото не е от индианците, а от метисите. Това са потомците на смесени бракове на европейци и американски индианци. Но признава, че доста често пие чай от кока, а се е случвало и да ходи при гадателите индианци.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново