Уникално селище от Първото българско царство разкриха археолози край Иванча

Първото у нас селище от ранното средновековие разкри край с. Иванча екипът на археолога доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Проучените 7 вкопани жилища тип землянка и свързаните с тях пещи и ями са от ранните години на Първото българско царство – VIII – IX век, което означава присъствие в езическия, а след това и в християнския период. В Северна България досега друго селище от този период не е открито, категоричен е доц. Рабовянов. И допълва, че проучваните преди това жилища са най-вече в големите центрове Плиска и Преслав и около тях, но селищата там са от по-късен период – края на IX, X и XI век.
Интересна керамика от епохата, включително и цели съдове, са извадили от земята археолозите. “Има няколко гърнета от песъчлива глина с врязана украса. Но най-интересно е присъствието на т.нар. светлоглинени или амфоровидни стомни, като поне върху две от тях са врязани старобългарски знаци. Попаднахме и на голямо количество от т.нар. сива излъскана керамика, която е свързана с прабългарската традиция. Тези находки ще допринесат много за изследването на този период в Дунавската равнина и в Централна Северна България, от където почти липсват публикувани материали и паметници”, обясни археологът. Той посочи, че по време на разкопките е разкрит и един езически гроб. От него са взети проби за радиовъглеродно датиране, за да може да се установи с точност дали погребението е от ранния период на Първото българско царство или е свързано с времето на т.нар. късни номади – кумани, узи, печенеги и др.
Мащабният обект край полскотръмбешкото село Иванча се простира на площ от 200 дка, но археолозите са успели да проучат едва 6,5 дка от него, които попадат по трасето на Северния магистрален газопровод. Разкопките преминават на два етапа. Стартират на 1 април със сондажни проучвания с цел изясняване на характера на обекта и продължават 45 календарни дни. След като става ясно, че обектът е наситен с културни ценности от различни епохи, започва втората фаза от над 50 календарни дни – от 17 юни до 7 август. Екип от 12 души и 70 работници с ръководител доц. д-р Деян Рабовянов е разкривал тайните на древното селище.
Обектът се намира в местността Белите локви, южно от Иванча. В селището са разкрити останки от шест епохи и обхващат период от над 3500 г. Най-ранните следи са от ранната бронзова епоха, като археолозите са открили керамични съдове на 5000 г., които са рядкост за Северна България. От късната бронзова епоха датира разкрит гроб с керамична кана до главата, която е индикативна за периода. Това е изключително рядка находка, тъй като досега е изследван само един гроб от същата епоха в Централна Северна България, открит при с. Батин, Русенско, твърди доц. Рабовянов. Погребението е тип хокер (със силно свити крака) и вероятно е на детски индивид. От него също са взети проби за радиовъглеродно датиране. В региона няма други проучвания от късната бронзова епоха, а в Иванча археолозите са попаднали и на жилище с няколко ями от периода.
При разкопките са открити единични находки от ранната желязна епоха, както и материали от Второто българско царство, най-вече монети. Но селищата от тези два периода вероятно остават извън рамките на проучваната площ, тъй като структури от тях специалистите не са открили. По думите на археолога най-голямо и най-изявено е присъствието в селището през османския период, като датировката попада в границите от XV до първите десетилетия на XVII век. Касае се за типично голямо село от епохата с 12-13 проучени къщи и свързани с тях други вкопани стопански помещения – обори, хамбари, ями и готварски пещи, както и гробище. Досега са правени изследвания в градовете – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, а това е първото в България проучено село от османския период. “Тези столетия са много интересни, защото се явяват връзка между Второто българско царство и Възраждането. Ние открихме огромно количество материали от периода, сред които има много керамика, предмети от бита, украшения, ножове, монети”, обяснява специалистът от НАИМ.
Оказва се, че от османския период се съхраняват регистрите на турските данъчни власти, като археолозите са успели да направят съпоставка между данните в писмените документи и тези от находките на терен. “Според регистъра от 1516 г. селото, което тогава носи името Йованча, е едно от големите в региона. То е с над 100 християнски и осем мюсюлмански домакинства”, разказва доцентът. Един от гробовете обаче привлича вниманието на археолозите, тъй като вероятно е свързан с прикрит криминален случай. “В изоставено стопанско помещение попаднахме на два скелета, хвърлени по очи, вероятно със завързани ръце. Те бяха точно датирани, защото на пояса на единия мъжки индивид беше запазена торбичка с джобно ножче и сребърна монета на Сигизмунд III Ваза – троен грош, който е от първите десетилетия на XVII век. Виждаше се, че са били затрупани с насип, за да не бъдат намерени. Дали е прикрито убийство, или нещо друго, още не знаем, но очевидно нещо извънредно се е случило, за да бъдат погребани на това място и в този вид”, споделя доц. Рабовянов.
Над 30 вкопани жилища и още толкова вкопани постройки от друг стопански тип са успели да проучат археолозите край Иванча. Те са разкрили повече от 60 боклучни ями с множество предмети, както и над 30 пещи. Общо около 300 са находките от селището, като сред тях има 50-60 монети основно от османския период. Открити са и много елементи от украшения, битови предмети, въоръжение, конското снаряжение и елементи от облеклото на ездача. Особено ценни са керамичните съдове от различни епохи, като 20-30 от тях ще могат да бъдат напълно възстановени.
Всички находки ще обогатят фонда на Историческия музей в Полски Тръмбеш. През септември, когато ще се честват 55 г. от обявяването на селището за град, имаме намерение да подредим временна изложба с най-хубавите експонати, каза доц. д-р Деян Рабовянов. Той допълни, че това са третите археологически проучвания, правени в Полскотръмбешко. През 90-те години на миналия век археологът Петър Станев е работил на неолитния комплекс Орловец, а от няколко години Александър Чохаджиев разкрива праисторическо селище в Петко Каравелово. На обекта край Иванча освен стандартно археологическо проучване е осъществено геофизично изследване и аерофотографско заснемане.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив