Творби на Емилиян Станев са преведени на повече от 30 езика. Това го прави един от най-превежданите български писатели и свидетелства за неговия принос в световната литература. Освен на популярните европейски езици негови произведения са познати в арабския свят, Япония, Китай, Латинска Америка и др. Най-познатото произведение на Емилиян Станев безспорно е повестта “Крадецът на праскови”. На голям интерес се радват също и разказите за природата и животните, казва Радка Пенчева, уредник на къщата музей на Емилиян Станев във В. Търново. Музеят притежава и авторските права върху разказите, повестите и романите на големия български писател.
Великотърновският дом на Емилиян Станев се намира на Самоводската чаршия на мястото, където е била родната му къща. За него може да се каже, че изцяло руши представата за типичен музей – със стъклени шкафове, битови предмети и много документи. Художественият проект е дело на режисьора Въло Радев, като музейният комплекс обхваща две сгради – една срещу друга. Архитектурният проект на къщата музей е дело на арх. Христо Коев от гр. Елена. В музея могат да се видят архивът на Емилиян Станев, библиотеката му, лични вещи, има салон за срещи и административна част. Самото изграждане на къщата музей продължава 6 години, а откриването ѝ е на 5 май 1987 г. в чест на 80-годишнината от рождението на Емилиян Станев, който по рождение се казва Никола. Това е и първият аудио-визуален музей в България. С помощта на аудио-визуална апаратура се прожектират диапозитиви от кориците на изданията на автора у нас и в чужбина, което е изключително интересно за чуждестранните посетители.
Семейството на Емилиян Станев е живяло на Самоводската чаршия до 1922 г., когато се преселват в град Елена. Всъщност нищо от автентичния вид на къщата не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. Прекрачвайки прага на дома, първото, което виждат посетителите, е родословното дърво на Емилиян Станев. Откроява се мястото на Никола – Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза. Хората от рода – войводи, художници, писатели, актьори, обикновени люде – събират в себе си като в умален модел на обществото паметта на цяла една епоха. Експозицията на първия етаж завършва с диапозитивен филм, който съдържа спомени и образи от началото на ХХ век.
В музея се пази
пишещата машина,
на която е писал
всичките си творби.
В нея е останал и последният лист от Дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа. Там са също очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа “Легенда за Сибин, преславския княз”. Там са и неговият часовник, спрял на 09,30 часа – часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника “Благовещение”. От стената ни гледа и неговата посмъртна маска, поставена под мисълта му: “Природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени”.
На третия етаж на музея е пресъздадена анималистиката и любовта на писателя към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета. На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на твореца. Над тях са финалните редове на романа “Антихрист”. Към ловните оръжия се очаква скоро да бъде добавена още една пушка, подарена от Емилиян Станев на проф. Александър Янков, който е бил посланик на България във Великобритания в периода 1972-1976 г. След смъртта му неговите близки са изявили желание да дарят оръжието на музея, разказва още Радка Пенчева. Допълва, че музеят работи целогодишно, а най-честите посетители са ученически групи от цялата страна. Има интерес и от чужденци, предимно българисти, които са свързани с българската литература. “Понякога идват и случайни туристи, които, виждайки табелата, влизат в музея и това провокира интерес у тях да се запознаят с творчеството на Емилиян Станев”, разказва още уредникът на музея.
Творбите на
Емилиян Станев
продължават
да се превеждат
“През 2020 г. в Германия беше направен превод на “Търновската царица”, искаха ни и снимки на старо Търново за корица на книгата. Също така в Германия бяха преведени само първият и вторият том на “Иван Кондарев”, но миналата година преведоха третата и четвъртата част. Емилиян Станев е превеждан много и в Полша, Унгария, Франция. Сега във Франция очакваме да излезе сборник с неговите разкази за животните. Млада жена – българистка, се е захванала с тази задача и идва тук на място, за да получи документ за правата. А в Полша излезе второ издание на “Антихрист”, разказва Радка Пенчева. С усмивка споделя и за някои забавни ситуации около преводите, тъй като в анималистичните творби някои от животните са характерни за нашата природа, но не и за други страни. Така например в повестта “През води и гори” се разказва за таралеж и костенурка. И докато в България таралежите ядат змии, то тези в Полша не се хранят с тях, което провокирало огромно учудване и затруднение в преводача, разказва Радка Пенчева. Самата тя също изследва творчеството на търновския писател. Последната ѝ книга – “Емилиян Станев – той и другите”, е посветена на приятелството на писателя с Елин Пелин, с Димитър Димов, Димитър Талев, Йордан Радичков, Блага Димитрова и Елисавета Багряна. Включени са също статии и за приятелството му с проф. Тодор Боров, проф. Петър Динеков и проф. Стоян Каролев. Книгата ще бъде представена точно на рождения ден на Емилиян Станев – 28 февруари в Регионалната библиотека “П. Р. Славейков” в старата столица.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
