Самарското знаме на Българското опълчение ще бъде показано за първи път във В. Търново, а знаковото събитие организира “Янтра ДНЕС”. Националната светиня ще гостува в старата столица само за седмица и ще е част от изложбата “Търново, Освобождението и възкресението на България”, която подготвя областният всекидневник. Флагът ще бъде посрещнат с военен ритуал пред сградата на музей “Възраждане и Учредително събрание” на 16 февруари от 11 часа, а след това там ще се открие и експозицията. По молба на “Янтра ДНЕС”, специално за изложбата Регионалният исторически музей в Стара Загора ще предостави Самарското знаме.
Изложбата е част от кампанията “Търново, Освобождението и възкресението на България” на “Янтра ДНЕС”, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и 20-ия рожден ден на областния всекидневник. Инициативен комитет от общественици подкрепи идеята на вестника. Сред тях са кметът Даниел Панов, областният управител проф. Любомира Попова, председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, ректорът на НВУ “Васил Левски”, шефът на библиотеката Иван Александров и на РУО Розалия Личева, както известни историци и др. Сред съпътстващи събития са конкурс за ученическо и студентско творчество и Младежка научна сесия.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
В залата на Руско-турската война в музей “Възраждане и Учредително събрание” са експонирани оригинални униформи на руски войници и офицери, опълченци, лични вещи, снимки и отличия на опълченци от Търновския край, предмети, свързани с историческата памет на българите за войната. Сред тях се открояват униформа на редник от IV Казашки полк. Тя включва ботуши, куртка, фуражка и клин, изработени от тъмносиньо сукно и украсени с червени кантове. Униформата е допълнена от кожен колан и кобур. Униформата на офицер от руската армия включва ботуши, куртка, фуражка и клин. Изработени са от тъмносиньо сукно, украсени с червени кантове и сърмена украса на яката, ръкавите и пагоните. Двете униформи са предадени в търновския музей от експозицията в с. Горна Студена, Свищовско, през 1996 г.
През 1992 г. в двора на църквата “Св. 40 мъченици” са разкрити останките от две погребения на руски офицери, участници в Освободителната война. Запазените части от руски офицерски униформи са предадени на РИМ – В. Търново, от ръководителят на разкопките н.с. кин Пейо Гатев от АИМ при БАН. В залата на Руско-турската война са експонирани части от калпак със златовезана сърма във формата на кръст, еполети на офицер от 19-и Костромски полк, металически копчета с полусферична форма, нагръдно кръстче от кехлибар, пръстен, петлици от кител и офицерски колан.
В експозицията се пазят снимки и ордени на свещеник Петър Драганов – участник в Българското опълчение. Петър Драганов е роден в с. Дичин, Великотърновско, през 1847 г. Участник е в Априлското въстание и един от оцелелите въстаници при Дряновския манастир. Заедно с брат си Величко се записва в редовете на Българското опълчение. Той е свещеник в III опълченска дружина. На 18 май 1877 г. в българския лагер край Плоещ пристига делегация от гр. Самара, която носи знамето, ушито през 1876 г. за “южните славяни, борещи се за свобода”. Тържествената церемония по освещаването на знамето се води от свещеник Петър Драганов, а негов помощник е архимандрит Амфилохий Михайлов. Свещ. Петър Драганов е отличен от руското командване с орден за участието му в Българското опълчение и орден за боевете при Стара Загора и Шипка – Шейново. След Освобождението свещ. Драганов се установява в с. Дъскот, Павликенско, и там умира през 1913 г. Снимките и личните вещи на опълченеца от Търновския край са съхранени в къщата на Асен Попов в с. Дъскот. През 1961 г. той ги дарява на Търновския музей.
Част от музейната експозиция са кокарда и тръба на опълченеца Никола Ненов. Кокардата е метална, добре запазена, с надпис: “За отличка в Турската война в 1877 и 1878 г.” Тя е с размери 11/2 см. Открита е в неговия дом при реставрация. На същото място е намерена и металната тръба от духов музикален инструмент, с халка и шнур за окачване.
В залата на Руско-турската война на централно място е поставен и паметен знак, посветен на освобождението на с. Пушево. Изработен е от пясъчник с неправилна форма, с размери: 40/28 см. На една от стените е издълбан текст: “Свободна България в 1877 г. ме(сец) юния 24”. Неизвестият автор визира освобождението на с. Пушево от руските войски на 24 юни/6 юли 1877 г. Камъкът е открит от местния жител Стоян Цонев, вграден в оградния дувар на неговия съселянин Георги Минчев. Той е предаден в РИМ – В. Търново, през 1988 г.
В музей “Възраждане и Учредително събрание” е експониран колан, изработен с техника “на корите” от разноцветни вълнени конци. Има дължина 307 см и ширина 3,2 см, с дължина на ресните 48 см. Вероятно коланът е изработен непосредствено след Освобождението 1878-1879 г., за да напомня за историческото събитие. Той постъпва в музея като откупка от Георги Дончев Гализов през 1998 г. и е резултат от събирателската дейност на уредника Тянка Минчева.
В музея се съхранява една изключително красива икона с изображение на “Св. Николай”. Изработена е върху кадифе със златовезана сърма от съпругата на Константин Атанасов. В долния край на иконата е избродирана годината “1877”, за да напомня паметното събитие. Поставена е в дървена рамка, със стъкло, и има размери 16/22 см. Съхранена е в рода от сина на Константин-Йордан Атанасов, който през 1992 г. я подарява на Търновския музей.
доц. д-р Светла Атанасова
Регионален исторически музей – Велико Търново
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив
