Проф. Мариана Мойнова създаде първата програма за обучение по арттерапия във ВТУ

Публикувано на пн, 11 Дек. 2017
1123 четения

Докторантката от Москва, където учи при известния художник проф. Александър Мелик-Пашаев, понякога свири на китара и казва, че музиката подкрепя душата

Проф. Мариана Мойнова завежда Катедрата по методика на изобразителното изкуство при Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново и веднага казва, че работата и любовта на студентите я кара да се чувства винаги млада. Не съжалява, че не е станала лекар, каквато е била мечтата ѝ, но пък като художник интересите ѝ са насочени към теорията и историята на изобразителното изкуство, а също и към създаването на учебници и учебни помагала. Пише учебници за средния курс от 10 години, вече има 9 хартиени учебници и 9 електронни издания. По предложение на проф. Мойнова, във ВТУ е разкрито обучение по арттерапия за художници, а сега предстои да бъде одобрена и програма с три семестъра за психолози, педагози, социални дейности и др. и от следващата есен ще бъде първият прием. Отсега има запитвания и желаещи и това именно е довело да бъде разкрита арттерапия за неспециалисти. Но за да се създаде един стойностен учебник, проф. Мойнова се концентрира само върху тази цел и се отказва от други примамливи ангажименти. При тях Мариана използва знанията си по арттерапия, която има и профилактична функция. Категорична е, че именно артерапията обогатява учебниците, прави ги по-интересни и по-съвременни. Трябва да се съобразяваме с развитието на технологиите и спецификата на новото поколение в психологически план.

Мариана е дъщеря на известния неврохирург Минчо Мойнов и сестра на шефа на търновската неврохирургия – Николай Мойнов

Пораснала в семейството на лекар и начална учителка, малкото момиченце още на 6 години хваща цигулката, пее прекрасно и учи 8 години музика в известната школа на Недялко Топалов във Велико Търново, лауреат е на много национални конкурси и никой не се съмнява, че тя ще стане голям цигулар. Още повече че във фамилиите на семейството имат артистична жилка. Музикалното дете обаче избира медицината, защото иска да помага на хората, както това прави непрекъснато баща ѝ като главен лекар в началото в болницата на Луковит, а след това и като шеф на Неврохирургията в търновската болница. Съдбата обаче решава друго. Мариана вместо да постъпи в Музикалната гимназия в София, завършва Английската гимназия в Русе. Заедно с това се готви усилено и за приемните изпити по медицина. Нo заболяване я отклонява от тази мечта и я насочва към Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет. След това педагогическият ѝ стаж започва в Елена, а после постъпва като асистент по методика на обучението по изобразително изкуство във ВТУ. Завършва докторантура в Москва в Института по художествено възпитание към Академията на образованието в Русия. По време на демократичните промени у нас през 1989 г. Мариана е в Москва и като завършва докторантурата има възможност да замине за Англия, но тя се връща във Велико Търново.

Още като докторант в Русия, в Ленинската библиотека в Москва проф. Мойнова се докосва до ценна литература

и постепенно осъзнава ролята на изкуството в различни ситуаци и за различните хора. После разговаря с баща си и е любопитна как би подействало рисуването на пациенти, прекарали травми, което пък подобрява моториката на организма, повдига общото състояние. След това се съветва с психиатри, чете допълнителна литература, търси колеги от други университети и така стъпка по стъпка се ражда идеята за разкриване на програма за обучение по арттерапия във Факултета по изобразително изкуство. Всъщност, темата на докторантурата ѝ по методика на изобразителното изкуство така се е харесала на един от рецензентите ѝ – известния художник проф. Александър Александрович Мелик-Пашаев, син на гениалния диригент Александър Мелик-Пашаев, че част от разработката била публикувана в руско издание. Тогава бях на 30 години и това много ме зарадва, защото разбрах, че вървя в правилна посока, отчита художничката.
За да се постигне ефектът на арттерапията, особено при хора с увреждания, трябва да има правилен подход, обяснява проф. Мойнова. Не бива специализираните центрове за такива хора да се превръщат в производствени предприятия. Не можем да затворим един човек цял ден в една стая и да го караме да произвежда някакъв продукт за пазара. Арттерапията е удоволствие да сътвориш нещо уникално, а не някой да ти дава зор и да се чувстваш като работник, смята проф. Мойнова.
Проф. Мойнова признава, че отдавна не е хващала цигулката, а има три в дома си, но пък свири на китара и тази музика подкрепя душата. И добавя, че трябва да се живее с хубавите неща. Когато си дадеш сметка, какви възможности и потенциал имаш, а съдбата ти е отредила друго, за да не страдаш, най-добре е да мислиш позитивно и да не се връщаш назад.
Проф. Мойнова има прекрасно семество – съпруг, системен администратор, и дъщеря – Александра, която следва микробиология и качество на храните в Пловдив, но в момента продължава в университета в Брест, Франция. За да подкрепи дъщеря си психически в изпитите, Мариана ще ѝ гостува в Брест. Все пак момичето учи в друга държава, казва проф. Мойнова.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново