Над 300 000 лв. са необходими за ремонт на храма “Св. св. Константин и Елена”

Публикувано на пт, 6 Юли 2018
645 четения

Догодина се очаква да стартира програма за реставрация на културни ценности от национално значение. Средствата от нея могат да бъдат използвани за реставриране на обекти като архитектурните шедьоври на майстор Кольо Фичето – църквите “Св. св. Константин и Елена” и “Св. Никола” във В. Търново. Първият храм е включен в Интегрирания план за градско развитие, което позволява на църковното настоятелство да търси финансиране по ОП “Региони в растеж” и други европейски програми, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в общинската дирекция “Култура и туризъм”.
Миналата година за първи път от десетилетия насам храмът отвори врати за служба по случай деня на св. Мария Магдалена, а богослужението бе извършено от отец Давид.
Църквата “Св. св. Константин и Елена” е втората по големина Фичева църква в страната. За ремонта ѝ са необходими над 300 000 лв., а сред най-неотложните дейности е обновяване на външната фасада. Самоукият майстор е построил храма с огромни каменни блокове от пясъчник, а после, за да може по тях да се захване мазилката, те са надрани. Някои от камъните са толкова ерозирали, че при ремонта трябва да се извадят, да се почистят и да се вкарат наново.
Сериозни са и довършителните вътрешни работи, които трябва да извършат строителите. От консервация и реставрация се нуждае и камбанарията, която трябва да се укрепи и в основите.
През 2012 г. бе започната реставрация на храма като Общината, областната структура на Камарата на строителите и Великотърновската митрополия сключиха тристранно споразумение. Строителите осигуриха 125 000 лв. и през 2013 г. ремонтираха покрива, а наклоненият от години кръст на купола беше изправен. Направена бе добра хидроизолация, която спря течовете в храма. Бяха извършени и укрепителни работи, с които старинната сграда беше стабилизирана.
През 2017 г. в старата столица стартира дарителска кампания за набиране на средства за храма. Докато тече кампанията, миряни от близо и далеч се опитват с доброволен труд да помогнат. Наскоро дори бяха боядисани железните решетки на старата църква. През есента на м.г. група доброволци се организираха и събраха цял тир с боклуци, за да може храмът да отвори врати за богослужение. В благородната инициатива се включиха мъже от Южна България, предимно от Хасково, Димитровград, Асеновград, които сами се организират на групи и на практика се явяват безплатна (дарена, харизана) работна ръка за храмове и манастири.
Весела БАЙЧЕВА

Църквата е изградена с дарения и
доброволен труд на търновци

Църквата “Св. св. Константин и Елена” е обявена за паметник на културата, но за съжаление повече от три десетилетия стои затворена. Построена през последните години на турското робство (20 юли 1872 г.) от майстор Кольо Фичето. Храмът става център на три български махали, а сред тях са “Патрикъ” (патриаршеска) и “Анатикъ” (дарение, приношение). Тук са идвали на богослужение и жителите на махала “Дервент”. На запад от конака започва постепенно изграждането на българските махали. Те са разположени на стръмната част, която започва от днешната главна улица и се спуска към ул. “Гурко” и река Янтра. Една част от къщите са малки, на по два етажа, а в ниската част има по-големи, на по 2-4 етажа.
В тази част на града са били къщите на видни търговци и занаятчии. В този район е била къщата на Стефан Карагьозов, собственик на фабрика за точене на коприна, както и на братя Паница, като по-късно в техния имот е настанено българско училище. Тук е била къщата и на Дончо Цонев (мутафчия) – на четири етажа, на Ангел Камбуров – на два етажа. Близо до църквата “Св. Спас” Стоян Михайловски от Елена е построил голяма къща. Тук са още къщите на Никола Щърбаков, Георги Кабакчиооглу, на хаджи Минчо – търговец, хаджи Цачев, на Евстати Селвели. Тук са живели още Христо Иванов – Големия, един от най-близките съратници на Васил Левски, на Баба Мота – майка на Христо Караминков, който е член на Търновския революционен комитет. На високата част с вход откъм главната улица, с изложение на юг, на няколко етажа е бил ханът на Бяла Бона. За него добри отзиви има от Феликс Каниц, К. Иречек, Генерал Молтке. До днес е останала къщата на Димо Сарафина от 1861г., сега музей, и малката Сарафкина къща на Константин Сарафов. Тя е с вход откъм една стъпаловидна улица, която започва от главната улица и стига до църквата “Св. Константин и Елена”.
Собствениците на тези къщи са имали голямо желание в тази част на града да има църква, независимо че съвсем близо през 1863 г. е бил построен храмът “Св. Спас”, също от Кольо Фичето. В двора на църквата са запазени красиво изработени големи мраморни плочи с гръцки надпис. Десет години по-късно на запад от “Св. Спас” майсторът изпълнил желанието на видните търговци и занаятчии и построил последната си църква в града.
Храмът е изграден на самия скалист склон. Това е една от най-интересните и красиви църкви, в която са съчетани разнообразни архитектурни форми и елементи. Украсяват я полуцилиндрични, епилептични и кръстати сводове, полукръгли и сплескани арки. Църквата е трикорабна и вътрешността ѝ е много светла и красива. От двете страни над входната врата майстор Колю Фичето поставя въртящи се колонки. Те свидетелстват за здравината и устойчивостта на сградата.
Желанието на търновци за построяване на нова църква е искане не само на месните жители на махалите “Патрикъ” и “Анатикъ”, а на цялото население на града. За това свидетелстват даренията на повече от 60 местни граждани. Един от първите дарители е митрополит Панарет Рашев (вуйчо на Венета Ботева), следват имената на поп Сава, поп Димитрий, хаджи Паскали, хаджи Славчов, д-р Павли Марков и др.
През втората половина на XIX век в добро материално положение са били 22 занаята, обединени в свои еснафски организации. Всеки майстор е отделял част от прихода си за еснафската организация. Тя от своя страна заделя средства за Търновската градска община. С тези средства Общината помага за построяването на обществени сгради, направа на улици, за осветлението на града, за построяването на чешми, както и за заплати на учители и помагане на бедни ученици. Така градската българска община дава средства за църквата “Св. св. Константин и Елена”. Освен събраните средства, много граждани на Търново доброволно прекарват пясък, камъни, дървен материал, вар, кириши, желязо и др. Създадена била много добра организация от всяка махала, всеки ден по 2-3-ма зидари са давали безплатен труд.
В притвора на храма, в дясно се издига статуята на митрополит Панарет Рашев (1808-1887 г.). Скулптурата представя владиката, облечена в архиерейски одежди, седнал на трон с разтворена книга. В едната ръка държи жезъл, а с другата благославя. Дрехите, сребърният кръст и короната бяха изложени в специална витрина в музей “Възраждане и Учредително събрание”, но за съжаление короната и кръстът бяха откраднати преди няколко години. Тук са погребани видни търновски граждани. Един от тях е Панарет Рашев, хаджи Николи – собственик на хана, носещ неговото име. Той е един от активните борци против гръцките владици и през целия си живот се бори за самостоятелна църква. Неговите съграждани разказват, че в края на живота си е останал без имот и средства. Всичко било дадено за осъществяването на неговата мечта за българска църква. Тук е погребан още известният търговец хаджи Минчо. Народният творец създава песен за него, за отказа му на турчин да бъде негов съдружник “Хаджи Минчо, турчин ортак, не рачи”. Тази песен много години се е пяла в механи и кафенета. Тук са погребани още големият търговец и занаятчия хаджи Георги Кисимов, синът му Пандели Кисимов (участник в Хаджиставревата буна от 1862 г. и член на ТЦБК), Велчо Джамджията, Димитър Бостанджиев, д-р Марко Павлов и др. На една част от погребаните в църквата са извадени костите от гробището, което е било на мястото на днешната Търговска гимназия.
Църквата “Св. св. Константин и Елена” е осветена тържествено на 7.X.1873 г. от Търновския митрополит Иларион Макариополски. Храмовете, построени от Кольо Фичето в старата столица, както и останалите сгради – къщата на Петко Р. Славейков, къщата с маймунката, къщата на кокона Анастасия, трите къщи, където са били консулствата на Русия, Австрия и Франция, двете Сарафкини къщи, ханът Хаджи Николи, Стамболовият хан и Турският конак са мълчаливи свидетели на една романтична, възторжена и революционна епоха. Те са обявени за паметници на културата. За това трябва да ги пазим за идните поколения. В продължение на 146 г. църквата “Св. св. Константин и Елена” устоява на всички превратности на времето. Вярваме, че и в съвременното търновско общество ще се намерят родолюбиви българи да дарят средства поне за външно освежаване на църквата и поставяне на плоча с надпис: “За нейната архитектурна и историческа стойност”. И когато край църквата мине външен посетител да каже: “Тук живеят хора, които помнят и уважават отминалия живот на своите праотци.”
н.с. Тодорка ДРАГАНОВА,
музеен специалист,
учен и краевед

loading...
Пътни строежи - Велико Търново