Гиздави певици от групата за автентичен фолклор “По липнишки”при читалището в Горна Липница носят автентични народни носии отпреди повече от 100 години. Макар групата да е създадена скоро, самодейците печелят престижни награди на конкурси и фестивали. Ръководителката Мария Палова разказва, че в миналото жените в селото са били известни навсякъде, тъй като още по време на турското робство са си позволявали да обличат пъстрите носии не само на празник, но и в делник. После след 1912 г. костюмите променили вида си.
В Горна Липница са запазени автентични и народните танци. Навремето хората сами са си пеели и са танцували, много рядко са използвали съпровод. Затова нашата група сега има само един тъпан, за ритъм. Евгения бие тъпана и пее заедно с групата, помага ни, отчита Палова. Странното е, че жената никога не е учила музика, преди това е била конструктор в Габрово. Но се оказала музикална и умело води ритъма на песните. Сега от “По липнишки” тропат хора, които не се изпълняват на друго място в страната. И сме много горди с тази автентичност, признава Палова.
Всъщност даскал Никола, бащата на известния журналист, драматург и писател от социалистическото време Серафим Северняк, който е роден в Горна Липница, към 1900 г. записал старите обичаи и танци, които са се играели в селото. Миналата година групата драматизирала древния обичай “По жътва”, който се е разигравал още през 1890 г. Бяхме облечени в 100-годишните костюми, имаше и малки момиченца в народни носии, които участваха в сценката, разказва Палова. Тя допълва как някога нейната баба споделяла, че навремето житото се жънело със сърпове и след жътва жътварките били така доволни, че като се връщали в селото, толкова им било хубаво на душите, че хвърляли сърпове и паламарки, хващали се за ръце и започвали да играят народни хора.
Когато създадохме групата за автентичен фолклор, решихме да търсим стари носии, спомня си ръководителката. Самодейките преровили раклите в селото, а много хора вече ги били изхвърлили. Всичко старо извадихме от сандъците, бяха поопърпани, ала ги оправихме. По-старите ни престилки се казват “изрявани”. Освен това цялата носия е тъкана от памук и коноп, шита е ръчно. Везана е с памук. Палова обяснява по какъв начин са връзвани кърпите на главите на бабите. Ако жената е вдовица, има начин на връзване, различен от този при омъжените булки. Неслучайно хората са били по-здрави едно време. Храната и облеклото са били истински, подчертава ръководителката на “По липнишки”.
Тази година групата подготвя нов обичай – “Калесването на кръстника”, по сценарий на даскал Никола. Във възстановката участват 17 души. Най-възрастната самодейка – 92-годишната певица баба Яна Тодорова, е връзката с миналото и разказва какви са били обичаите по онова време. Тя е носителка на златен и бронзов медал от съборите в Копривщица през 80-те години. И въпреки възрастта си е напета самодейка. Сега гласовитите певици от групата пеят и без музикален съпровод, както е било някога. Въобще пресъздаваме точно песните на нашите майки, баби и прабаби, казва Палова.
Самодейките са горди, че в ритуалите участват и малки деца, последователи на автентичния фолклор. Има на кого да оставим това българско наследство, то няма да се загуби, твърдят жените от Горна Липница. Освен това селото се слави със своя фолклорен празник “Под липите на Горна Липница”. Стартирал през 2014 г., фестивалът събира най-добрите самодейни състави от района. Това е народен празник, който ни сближава и ни прави по-добри, е категоричен кметът Юлко Палов, който също е самодеец.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ