Георги Бърдаров: “Най-любимият ми момент в писането е, когато навляза в историята и започна да живея в нея”

Публикувано на пн, 22 ян. 2024
175 четения

Доц. д-р Георги Бърдаров е един от най-четените и продавани съвременни български писатели. Автор е на романите “Аз още броя дните” и “Absolvo te”, в които разглежда темата за междуетническите и религиозни конфликти и породените от тях нещастия, сборника “До последната минута”, както и на най-четения български разказ в интернет “За петата ракия, или колко е хубав животът”. Той е географ, преподавател по демография в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, лектор по презентационно майсторство, специалист по религиозни конфликти. Президент е на клуб по петанк и страстен футболен фен. Неколкократен победител в състезанието за оратори “Майстор на думите”, както и в телевизионното предаване “Ръкописът” по БНТ. Автор е на въпроси в телевизионните предавания “Стани богат”, “Аз обичам България”, “Това го знае всяко хлапе” и др. Неотдавна Бърдаров описа историята на Ваня Джаферович в книгата “Moja bogda sna” (“Моя малка мечта”), която двамата представиха във В. Търново по покана на Сдружение “Клубът” и със съдействието на Общината в старата столица.

– Г-н Бърдаров, как се запознахте с Ваня Джаферович?
– Когато излезе романът ми “Аз още броя дните”, Ваня беше технически директор във футболния клуб “Берое” – Ст. Загора. Наш общ познат беше прочел книгата, споделил в интернет колко му е харесала, и тагнал Джаферович заради това, че е за конфликта в родината му. В коментар Ваня написа да не се обиждаме, но че никога няма да прочете книга от български писател за войната, която авторът не е преживял. Четири години по-късно моя асистент в университета ми каза, че се е запознал с Ваня и предложи да го поканим на някоя от нашите лекции като гост. Аз се съгласих, поканихме го, той дойде, разказа по невероятен начин за войната в бивша Югославия и личните си спомени от нея. Аз поисках да му подаря книгата си, но той категорично отказа, държеше да си я купи, след което му дадох автограф и се разделихме. 10 дни по-късно ми позвъни и ми каза “Жоро, какво си направил, чета и рева през цялото време. Аз също още броя дните. Искам от днес нататък да бъдем приятели” и така станахме наистина приятели.
– Как се стигна до написването на книгата “Moja bogda sna”?
– След като се запознахме по този интересен начин, с Ваня започнахме да се виждаме. Няма да забравя първия път, когато седнахме в един бар в София. Беше ми странно дали ще има за какво да си говорим, но седнахме към 20 ч. и си тръгнахме в 3 ч. през нощта. С Ваня много разговаряме за книги и филми, той чете много и е голям киноман. Идеята за самата книга дойде, докато ми разказваше за живота си. Случи се спонтанно, той имаше истории, които искаше да изкара от себе си, аз исках да затворя страницата за войната в творчеството си и така се получи.
– Защо решихте първият ви роман да е точно за войната в Сараево и дори го наричате моето Сараево?
– Аз вярвам, че в този живот няма случайни неща. За първи път бях в Сараево през 2007 г. на екскурзия с приятели. Не знаех нищо за военния конфликт и се влюбих в този топъл, мистичен, балкански град. След това историята сама ме намери. Няколко години по-късно бях дал като тема на моите студенти да напишат нещо за блокадата в Сараево, за която никога не бях се интересувал толкова дотогава. Две момичета от Петрич бяха направили много хубава презентация и в един от слайдовете просто бяха отбелязали сараевските Ромео и Жулиета. Тази история се загнезди в мен, започнах да чета за нея, поисках да я разкажа, отидох в Сараево и след като вече чух разказите на хората, започнах да го наричам моето Сараево.
– След “Аз още броя дните”,написахте “Absolvo te” – два романа, посветени на войните, а и в “Moja bobda sna” присъства тази тема. Не Ви ли дотежа това?
– Да, така е и затова на много места казвам, че повече за война няма да пиша. Разбира се, никога не трябва да казваш никога. Моят приятел Петко Манчев ми каза, че след заснемането на “Спасяването на редник Райън” Стивън Спилбърг е заявил, че повече няма да прави филми за войната, а след това е снимал още пет такива. Не искам, защото наистина ми дойде в повече – и като емоции, и като усещане в мен. Местата и героите се сменят, но войната, насилието и болката са едни и същи навсякъде. Питаха ме дали няма да напиша нещо и за Украйна, но защо да го правя, какво ново има да кажа.
– Защо в книгите Ви винаги присъстват реални лица, а не пишете романи с изцяло измислени герои?
– Първо, за да мога да пиша нещо, трябва да има реална история, която да ме е грабнала по някакъв начин. Ако трябва изцяло да я измисля, просто не мога. Разбира се, в книгите ми има много художествена измислица, но искам да е максимално автентично, защото такова е моето вътрешно усещане, аз сякаш съпреживявам историята заедно с героите си.
– Какво най-обичате в процеса на писане?
– Писането е наистина къртовски труд. В него има кратки мигове на някаква магия и 99% работа. Но това си заслужава, защото чувствам удовлетворението, че правя нещо смислено. Най-любимият ми момент в писането на една книга е, когато навляза в историята и започна да живея в нея. Тогава имам два паралелни живота – през деня си върша хилядите задължения, а вечерта отивам в другия свят.
– Докато пишете, представяте ли си читателя и ако да, кой е той?
– Категорично не. Когато пиша, за мен е важно да знам, че имам послание, което е значимо за хората, и това ми е водещо.
– Развивате и издателска дейност, как се чувствате на това поприще?
– Трудно е, защото това е изцяло нов бизнес за мен и колегите ми, но като всяко ново нещо е интересно и се учим в движение. Най-голямото ни постижение е, че преведохме книгите на немски и ги разпространяваме в Германия. Направихме няколко турнета там, както и в Австрия, Чехия и Словакия. По този начин създадохме много добри приятелства с българската общност. Миналата година имахме представяне на моя книга със световноизвестния режисьор Фатих Акин, който ми е много любим, и това ще ми остане като спомен за цял живот. Той каза много хубави думи за романа ми и това няма как да не ме поласкае.
– Как възприемат книгите Ви в чужбина?
– Войната е универсална тема, но в чужбина се пробива трудно и затова успехът на Георги Господинов е наистина исторически. За мен е интересно най-вече как германците възприемат “Absolvo te”, заради тематиката за Втората световна война и концлагерите, която пряко ги засяга. Може би най-силния отзвук за книгата чух точно от германец, нямащ нищо общо с България, който каза, че негов сънародник не би могъл да напише романа по този начин, заради обременеността от историята. Той сподели, че при четенето на книгата е преживял пречистване и катарзис.
– Пишете ли вече следващата си книга?
– Писателят винаги пише. Аз дори ходейки по улицата, виждам истории и започвам да ги разигравам в главата си. В момента работя по третия си роман, който дори е завършен в груб вариант. Той не е за война, свързан е с родния ми край и е много емоционална история за мен, но няма да казвам повече.
Николай ВЕНКОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново