Диригентка с еленски корени ще дирижира световна оперна премиера

Бистра Диляноф е гост-диригент в МДТ “Константин Кисимов” във В. Търново за спектакъла “Хората на Борг” по музика на Хелмут Нойман, чиято световна премиера ще бъде на 19 март от 19 ч. Операта е написана през 1981 г. в 12-тоновата музикална система и представя хармонии и мелодии, непознати за ухото както на публиката, така и на музикантите. Това е първата 12-тонова опера, създадена в тази хармонична система, което я превръща в научен и музикален експеримент от световно значение, а великотърновската публика ще бъде първата, която ще я види и чуе.
Диляноф е родена в София, но родът на нейната прабаба е от Елена, а сегашният Етнографски музей във възрожденското градче е тяхната стара семейна къща. “Те са били 4 деца и абсолютно всичките са учили висше образование в Санкт Петербург. Там прабаба ми се жени за прадядо ми. Била е учителка”, разказва фамилната си история Бистра и продължава с интересни спомени за патрона на великотърновския театър, в чиято лична гримьорна водим този разговор. “Къщата, в която е живял Константин Кисимов докато е в София, е близо до тази на прабаба ми и прадядо ми. Те са били близки приятели с него и дядо ми, който е бил студент в Любляна, Загреб и Ниш, го е придружавал в турнетата му там. Чувала съм интересни истории. Знам, че Кисимов е бил много весел човек и изключителен професионалист. Ходили са в една кръчма на ъгъла на агрономическия факултет, в двора на която имало едно огромно дърво, под което са седели и са си говорели хората на изкуството”, разказва Диляноф. Прабаба ѝ и прадядо ѝ били поети, но стиховете им са забранени за издаване от комунистическата власт. Били са близки приятели с родения в Бяла черква политик и писател Цанко Церковски, а художникът и поет Сирак Скитник им е бил кум. Преподавали са в Русе, продължава разказа си Бистра. “От дядо си знам, че Константин Кисимов си е учел текстовете за ролите много бавно и прецизно. Имал е много силна сценична треска и преди спектакъл заеквал от притеснение. Карал го да му хване ръката за кураж, след което излизал и все едно нищо не е било. Правел всичко по най-прекрасния начин”, припомня си разказите на своя дядо тя.
Бистра Диляноф има дългогодишен професионален опит като диригент, продуцент, пианист и педагог. Завършва Музикалната академия в Пловдив, след което заминава в Австрия. Там учи първо пиано и класическо пеене, а после и за органист. Прибира се в България, където изучава дирижиране заедно с проф. Васил Казанджиев, а след това отново в Австрия продължава с обучението си по музикални науки. Тя е ученичка на Нойман по композиция и като композитор принадлежи към Трета виенска школа. Преди около 20 години в австрийската столица Виена става съосновател на Klangreihe Institut Wien, а също така е съосновател и на Международния институт за мелодрама – жанр, който включва класическа музика, оркестър камерна музика и актьорска рецитация. Лауреат е на наградата за нова музика в жанра мелодрама в конкурса за мелодрама “Зденек Фибих” в Прага, стипендиант е в “Ostrava new music day” като композитор, участвала е в много форуми за композитори в Австрия и България. Има издадени пет авторски компактдиска като диригент, композитор и пианист: Антология на Трета виенска школа 1 и 2, Klangfarben, Musik in Gustav Adolf Kirche.
Бистра разказва за австрийската школа, възникнала в началото на 20 век, когато Йозеф Матиас Хауер открива 12-тоновата музика и започва да работи с нея. Това се случва не защото той иска да прави различна музика, а поради факта, че съвременната музика по онова време благодарение на Лист, Щраус и Вагнер толкова много излиза извън рамките на мажорно-минорната система, с която всички са свикнали, че вече теорията не е в състояние да обхване хармоничните взаимодействия.
“Всъщност Хауер не е първият, нито единственият. В Петербург също се е работило по този начин. Много композитори са се чудели накъде да тръгнат. Хиндемит също работи по своите системи. Но Хауер намира един много лесен принцип, който изгражда тази нова хармонична система, която, разбира се, не е нещо коренно различно, а включва това, което сме свикнали да слушаме”, разказва Диляноф. Това, което ще чуе великотърновската публика в “Хората на Борг”, не е нещо непознато, а просто е по-многообразно като хармонии, добавя тя. Бистра споделя, че отначало дори певците и музикантите мислят, че това е нещо твърде сложно за изпълнение, но впоследствие свикват, а тя в ролята си на композитор пише само такъв тип музика.
При Хелмут Нойман българката попада в Консерваторията във Виена, където той е преподавател. Като пианист, тя винаги се е интересувала от модерна австрийска музика и започва да изпълнява такава. Нойман я чува и я кани да я запознае по-отблизо с теорията на тази музика. Така изведнъж Бистра попада в един кръг композитори, които са много известни – Зенгшмит, Петер Холик, Ханс Петер Новак и др. Започва да участва в техни прегледи, да пише музика, да се включва в музикални събития и форуми за композитори, като постепенно се получава едно много ползотворно сътрудничество между тях. След това Диляноф се връща в България и основава Австро-български арт проект – международен оркестър, който просъществува два сезона в София. С него записва и два компактдиска – Антология на трета виенска школа, в които включва произведения на Хауер, Щайнбауер, Нойман и свои авторски композиции. Първият диск постига огромен успех в Австрия и Министерството на културата и образованието там ги кани да запишат втория.
След известен период от време проф. Нойман и Бистра се срещат и той ѝ връчва партитурата на операта си “Хората на Борг”. Тогава тя разбира, че Австро-българското дружество във Виена подготвя годишната си програма и желанието им е 30-ата годишнина от създаването на австрийските библиотеки в България да бъде отбелязана със световната премиера на тази опера във В. Търново. Това събитие ще спомогне и за културното сближаване между старата българска столица и австрийския град Санкт Пьолтен, смята Диляноф.
Хелмут Нойман прекарва голяма част от живота си в Исландия, защото съпругата му е исландска певица и органист. Може би затова решава да напише операта си “Хората на Борг” по едноименния роман на един от големите класици на исландската литература Гунар Гунарсон. По неговата книга е създаден и първият филм в страната, откъси от който ще съпровождат премиерата на операта във В. Търново. В спектакъла, който ще видят великотърновци, участва една от известните исландски оперни изпълнителки, както и докторанти от Китай.
“Сценографката Моника Борисова е създала много модерни и интересни декори, а хорът и оркестърът на великотърновския театър са една приятна изненада”, споделя Диляноф.
“В Австрия оркестрите и ансамблите се справят доста по-трудно с тази музика, така че само мога да поздравя всички от МДТ “Константин Кисимов” за професионализма”, добавя композиторката.
Първоначално проф. Нойман предоставя правата за “Хората на Борг” на Исландската национална опера, но с настъпването на ковид пандемията оркестърът се разпръсва и не е достатъчно голям да изпълни произведението. Това дава възможност на оркестъра на великотърновския театър да направи световната премиера, а в момента текат преговори втората премиера да е през месец октомври в исландската столица Рейкявик. Предвижда се и постановка в Санкт Пьолтен в Австрия, като за това също се водят разговори.
Очаква се на премиерата във В. Търново да присъства и самият проф. Нойман, въпреки че вече е възрастен и трудно подвижен. Бистра го описва като много духовит, приятен, позитивен и мъдър човек, който е много известен в Австрия. Заедно със своя колега Маркус Шмолц българката също е представяла негова музика в зала “Терена”, където за първи път е свирил гениалният Моцарт.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът и личен архив