Дипломната работа на журналиста от в. “Янтра ДНЕС” Атнатоли Петров от 1990 г. попадна в Каталога на Министерството на културата на Русия. Тя е на тема “Владимир Висоцки – за драматичната съдба на поета” и е от огромен принос за изследванията за живота и творчеството на бележития руски творец.
“През 1988 г. направих курсова работа на тази тема. Защитих я успешно, но голямото ми желание бе да направя дипломна работа. Никак не беше ясно дали ще ми разрешат, защото в онези години си беше предизвикателство да искаш да пишеш за такъв автор. Нито беше сред утвърдените големи имена в съветската литература, които изучавахме, нито пък някой пишеше за него”, спомня си Петров. За негова радост преподавателят му във ВТУ “Св. св. Кирлил и Методий” Георги Гърдев приема идеята с ентусиазъм и го насърчава да работи в тази посока. Рецензент на Анатоли става тогавашният асистент на Гърдев, а днес вече ректор на ВТУ – проф. Христо Бонджолов. Всички те са убедени, че това е първата в България дипломна работа за Висоцки. Петров споделя идеята си с майката на Висоцки – Нина Максимовна, с която се запознава лично малко преди това и тя потвърждава, че са ѝ известни само няколко работи на руски студенти, но не и в чужбина. Майката на Висоцки дори изявява желание лично да дойде във Велико Търново и да присъства на защитата, но това не се случва. Още същата година обаче Анатоли лично ѝ подарява оригинала от дипломната си работа, която тя много харесва. По-късно Максимовна я предава на Музея на Владимир Висоцки в Москва, където се съхранява и до днес.
“С известна доза нескромност ще споделя, че тази дипломна работа има своя сериозен принос във висоцкознанието. Тя е първият научен труд, изцяло посветен на направения за първи път хронологичен подход към творчеството на Висоцки. Оформени са периодите в неговата творческа еволюция, очертала прякото обвързване на творческия с жизнения му път, очертало драмата на непризнатия му приживе гений и неговия трагичен финал”, смята Петров, който в дипломната си работа проследява поезията на руския бард, обособявайки три основни периода. Първият е Ранен (1955-1964 г.) и обхваща младежките години на Висоцки и първите му поетически опити. Основно място в него заемат т.нар. “блатни песни”. Вторият е Социален период (1965-1970 г.). Той е най-кратък, но и най-ползотворен за поета, който насочва своето внимание към заобикалящия го свят, поставяйки си за задача правдивото отразяване на живота в цялото му многообразие. Третият период Анатоли определя като Философски (1971-1980 г.). Това е последното десетилетие от творчеството на Висоцки, в което поезията му постепенно променя характера си: обект на внимание става самият той, обръщайки поглед навътре, в себе си. На преден план излизат вечните философски проблеми – за смисъла на човешкия живот, за отношението творец – творчество, за смъртта. В този последен период поезията на Висоцки се изпълва с трагизъм – резултат от разпъващите го душевни противоречия.
Години по-късно известният висоцковед Анатолий Кулагин се посвещава на темата и през 1996 г. издава книгата “Поэзия Высоцкого. Творческая эволюция”, издание на Коломенския педагогически институт. В нея авторът обособява 4 периода в творческата еволюция на Висоцки. Сред изследователите на руския творец именно Кулагин е сочен като авторът, направил първия хронологичен подход на поезията му, но според великотърновеца, пишейки книгата си, той вероятно не е бил запознат с дипломната му работа, макар и депозирана още през 1990 г. в Държавния музей “В. Висоцки”. Самият Кулагин признава това повече от десетилетие по-късно в студията си “Студенческое высоцковедение”, в която анализира 14 студентски дипломни работи за Висоцки в периода 1984-1992 г., като споменава Петров.
“И все пак творческата еволюция на художника в онези години е попаднала в сферата на вниманието на студентската наука. Отново студентите изпревариха старшите си колеги: випускникът на Великотърновския университет А. А. Петров е защитил диплом на тема “Поезията на Висоцки – идеи, проблеми, художествени особености”, пише руският изследовател. Кулагин изразява своето съжаление, че работейки над своята книга, не е бил запознат с изследването на българина. Той определя подхода Петров като резонен и аргументиран. Сериозният проблем е поставен и решен от млад изследовател, който не пропуска кратко да охарактеризира сложната естетическа природа на песенната поезия на Висоцки, посочва Кулагин, отдавайки нужното внимание на великотърновеца.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
