По 3 месеца лишаване от свобода при общ режим ще трябва да изтърпят Радослав Радославов и Момчил Петров от Дебелец, след като Окръжният съд в старата столица намали наполовина първоначално постановените им присъди от ВТРС. Двамата бяха признати за виновни на първа инстанция още миналата година като участници в обир на огнеупорна каса от Земеделска кооперация “Земя 50” в с. Ветринци през 2010 г.
Идеята за тогавашния обир била на великотърновеца Росен Стефанов, чиято майка ходела в местното кметство да получава рента от земи от кооперация “Земя”. Росен видял къде стои касата и предположил, че в нея се съхраняват големи суми. Споделил с Момчил Петров, но подчертал, че касата е голяма и тежка и трябва да се подготвят добре. Познатият му казал да не се тревожи и че той щял да намери хора за тая работа.
Така на 29 юни 2010 г. късно вечерта двамата, заедно с Радослав Радославов, Анатоли Юлиев и Александър Димов – всички от Дебелец, откъдето е и Момчил, потеглили първоначално с два автомобила, но изоставили единия до Пушевския кантон. Във Ветринци пристигнали с “Ланчия Делта”. Разбили вратата на кметството, намерили касата и я изнесли и натоварили в колата. Отишли във Велчево, където живеел техен познат, и далеч от подозрителни очи отворили касата с инструмент тип “кози крак”. Взели сумата от 846 лева и я разделили помежду си, намерените документи оставили вътре и изхвърлили цялата каса в яз. “Йовковци”. Според съдебна оценка, нейната стойност била около 600 лева. Според председателя на кооперацията, в касата е трябвало да има 3200 лева, но съдът е категоричен, че парите са били 846 лева, като е посочил, че ако има разлика в това, което е трябвало да има по счетоводни документи и реалните пари в наличност, то това, така или иначе, не е предмет на делото.
Росен Стефанов е осъден на 9 месеца затвор, а останалите са получили по 6 месеца лишаване от свобода, като за Анатоли и Александър присъдите са условни. След обжалване пред ВТОС присъдите на Момчил и Радослав са намалени, като решението на въззивната инстанция е окончателно.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив