След 16 години в затвора мъж иска да съди държавата. Не може, защото няма ЕГН

Бивш затворник иска да съди държавата, че неправомерно е изкарал 16 години и 7 месеца в затвора за убийство, но не може. Причината е, че той официално не съществува за държавата. Неговият ЕГН с трите му имена не фигурират в Националната база данни “Население” на ЕСГРАОН.
Александър Маринов Методиев според акта му за раждане е роден в София на 26 юни 1978 г. В Удостоверението за раждане, чийто препис е издаден от столичния район “Младост” на 31.08. 2015 г., има единен граждански номер. С този ЕГН Александър излиза от затвора в Кремиковци на 30 юли 2015 г., където се води, че е излежал 24-годишна присъда за убийство. Излиза предсрочно, защото е работил и отработените три дена се броят за два излежани.
Започва митарстването му из страната в търсене на нов живот. “Нямам лична карта, нямам ЕГН и за държавата не съществувам. Аз съм мъртва душа. Съществувам физически, но не и документално.
Израснал съм по сиропиталищата. След излизането от затвора първо отидох в с. Кошарица, община Несебър, където съм бил в дома за сираци. Оказа се, че този дом е закрит. Отидох в общината в Несебър, за да си подам документите за адресна регистрация и да търся помощ. Тогава за първи път се оказа, че ме няма в системата на ЕСГРАОН. ЕГН-то, с което съм бил в затвора, не съществува”, разказва злощастникът.
Следва ходене до София, където проверката също показва, че човек с такъв ЕГН за държавата няма. “Свързах се с мой познат от Хасково. Отидох там, работих му без договор в неговата шивашка фирма. Не можахме да се разберем, и аз си тръгнах. Обикалях пак по София и дойдох в Горна Оряховица. От септември м.г. живея в Центъра за временно настаняване към Евагелската петдесятна църква. На няколко пъти за проверка са ме спирали полицаи. Показвам им удостоверението от затвора, с което съм освободен. В системата на МВР ме има, защото излизат пръстовите ми отпечатъци, но за държавата не съществувам”, описва одисеята си Александър.
През август м.г. той подава искане до МВР за проверка и удостоверяване на самоличността му. На 2.10. 2015 г. от началника на отдел “Жалби, предложения и сигнали” в МВР му изпращат писмо. От документа, с който “Янтра ДНЕС” разполага, се посочва, че за Александър няма създаден електронен личен регистрационен картон, той не фигурира в базата данни на ЕСГРАОН.
От МВР посочват, че Александър трябва да посети Общината, където да се регистрира адресно и да представи свои снимки. “В съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, съответната общинска администрация съвместно с МВР следва да предприемат действия по установяване на вашата самоличност”, завършва писмото, което получава Методиев.
37-годишният мъж изпълнява, но удря на камък. На 3.12. 2015 г. кметът на Горна Оряховица дава писмен отказ за адресна регистрация на Александър. Той не може да се регистрира на адреса на Центъра за временно настаняване към Евагелската петдесятна църква. Без адресна регистрация няма и лична карта.
Мъжът обаче не се отказва. Свързва се със софийската адвокатка Невена Стефанова. Тя подава жалба срещу отказа на кмета за адресна регистрация и делото предстои да бъде гледано от Административен съд Велико Търново.
До ден днешен Александър Маринов Методиев е без лична карта, той е фантом за държавата, но въпреки това е бил в затвора от 14 януари 1999 г. до 30 юли 2015 г.
Мъжът разчита на милостинята в Центъра за временно настаняване в Г. Оряховица. Там спи, закусва, обядва и вечеря. Казва, че работи на черно, каквото му попадне – наемат го в строителството, помага на различни хора в тежката домакинска работа – пренася дърва, цепи, чисти дворове. В повечето случаи го лъжат с парите.
“Искам да съдя държавата, защото бях натопен и не съм извършил убийството, заради което бях в затвора. Не мога, защото нямам документи. Искам да се подложа на детектор на лъжата, невинен съм за убийството, но бях в ТПО Кремиковци 16 от най-хубавите ми години”, казва мъжът.
За убийството Александър посочва, че е било на жена. Направено през 1998 г. в софийския квартал “Княжево”. “Не зная как стигнаха до мен, тогава бях на 20 години и бях настанен в IV помощно училище в Княжево. Натопиха ме. Осъдиха ме. През 2004 г. обжалвахме. Имаше протест на прокуратурата и съдът потвърди присъдата. Аз си я излежах”, посочва той.
“Сега дори да спечеля делото срещу кмета на Горна Оряховица, ще ми издадат нов ЕГН. Вече ще съм друг човек и няма да мога да съдя държавата за 16-те години в затвора”, гневен е Александър.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката