Млада писателка пише книга за Валентина Александрова, иска да разкрие истината около делото от 1998 г.

За много от хората в затвора писането на писма е един от начините да запълват времето, докато са зад решетките. Някои пишат до близки, други се оплакват от условията в занданите или пък твърдят, че са невинни и настояват делото им да се преразгледа. “Виновни хора в затвора няма”, гласи старата поговорка и подобни уверения в невинност рядко предизвикват съчувствие, а още по-малко – реакция. Правилото обаче си има изключения. Такъв е случаят с 26-годишната Десислава Караиванова от София. От пет години тя си пише с Валентина Александрова (63 г.) – “Кървавата Валя”, осъдена на доживотен затвор за четири убийства на старци, извършени през 1998 г. в с. Поликраище.
Деси е човек на изкуството, пише стихове, разкази и статии в различни електронни издания. Обикновено се подписва с артистичния псевдоним Деспина Клер. Работи като модел в Художествената академия, рисува икони и определя себе си като творец и човек на каузите. Повечето от тези каузи са свързани с хора в неравностойно положение, а не със затворници. Всъщност, Валя Александрова е единственият човек зад решетките, с когото комуникира.
Писателката научава за нея през 2010 г. “Разбрах за случая ѝ от една статия в седмичник, в която на една страница бяха сложени снимки на най-страшните престъпници в България. Наред с хората с известни прозвища, беше написан и кратък текст за нея и беше сложена нейната снимка с доста уплашено изражение. Снимката и думите “Кървавата Валя” се бяха запечатали толкова силно в съзнанието ми, че не можах да заспя. На следващия ден станах с ясното съзнание,че трябва да намеря начин да се свържа с тази жена и да разбера каква е историята ѝ, разказва Деси пред екипа ни.
Решила да пише на затворничката. Получила отговор на 23 август същата година. В следващите близо пет години двете си разменят над 250 писма. През октомври 2010 г. Деси взима решение да посети лично Валя в Сливенския затвор. “Исках да я видя на живо и да усетя енергията ѝ. Насреща си видях стабилен, уверен, уморен човек – искрен и неподправен”, споделя впечатленията си тя. Деси не крие, че в началото е изпитвала съмнения за контакта с човек, осъден на доживотен затвор за четири убийства. Те обаче бързо се разсейват. “Ако Валя е убийца, то тя е най-сърдечната и искрена такава, за която съм чувала. Тя е човек със силна воля и силен характер. В мига, в който я видях на живо, смущението ми незабавно изчезна. Като пример за нрава ѝ ще дам и това, че в затвора за тези 17 години не е имала нито едно провинение, нито един път не се е скарвала с някой и не е проявявала агресия. Разговаряла съм с управата на затвора за това”, твърди писателката. Тя и Валя си пишат за изкуство, новини, политика, както и за съвсем човешки, дори битови неща. “Както тя сама се изразява, единствената ѝ “фанатичност” към нещо е в любовта към децата и внуците. Последните уви, не е имала възможност да види все още”, разказва младата жена. Валя споделяла, че дори след станалото децата ѝ държат на нея и когато могат, я посещават в затвора. Материалното им положение обаче не им позволявало да го правят толкова често, колкото на нея би ѝ се искало. По думите на Деси, Александрова обича да чете книги, пише поезия, рисува, прави картички, плете и бродира. Често праща плетива в домове за сираци.
Историята и личността на Валя толкова грабват младата жена, че след посещението в затвора взима решение да ги опише в книга. Намеренията ѝ обаче отиват и по-далеч. Тя е убедена в невинността на осъдената и е готова на всичко, за да я докаже.
Според нея има твърде много неща, които влизат в разрез с логиката на това Валя да е извършителят на убийствата. “Тя е борбен човек с голямо сърце и голяма уста, което потвърждавам и от писмата и поведението ѝ на живо. Част от хората логично са я тачели и обичали, а други не са”, пояснява писателката. “Валя се шегува, че едно пиле едва си колела, за да нахрани децата си, пък камо ли да убива хора. Нещо повече, на две от датите – през юли 1998, когато са били извършвани две от деянията, тя е била в София, за да урежда документи за получаване на детски, социални помощи и т.н. Обаче, когато полицията прибрала паспорта ѝ при ареста, билетът останал вътре. И след това просто е изчезнал. Питам се, какво пречи да бъде издирен в съответните архиви? Освен това, тя е имала двама свидетели с имена Юлия С. и Здравко Г., при които е била при пребиваването си в София. Те обаче не са били допуснати в съдебна зала по време на процеса?! Защо? Защо никой не е взел под внимание и това, че една от жертвите е посочила друг извършител, преди да умре?”, пита писателката. Направените самопризнания Александрова обяснила с това, че е била пребивана от полицейски началник в РДВР и двама редови полицаи. “Същото се е случило и с големия ѝ син Иван. И за да спаси децата си, тя се е съгласила на всичко. Освен това е успяла да си извади медицинско от болницата в Г. Оряховица, което впоследствие е било покрито някъде. Това е все информация, която би могла да се провери”, убедена е Деси.
Писателката се надява да успее да се свърже с добър адвокат и да се направи нов опит за възобновяване на делото. Тя апелира и към всеки, който желае да помогне за изясняването на истината около случая с убийствата, разследването и делата да пише на email-адрес despinakler@abv.bg.

Делото срещу Валентина и синовете ѝ стъпва основно на отречени от нея самопризнания
Окръжен съд – Велико Търново, предостави на екипа ни копия от решенията и мотивите на трите състава, разглеждали делото в периода 1998-2001 г. В тях е описана и коментирана подробно фактическа обстановка около убийствата в Поликраище.
В следобедните часове на 18 юли 1998 г. Валентина Александрова и двамата ѝ сина Иван (17 г.) и Владимир (14 г.) отишли да ядат дини и домати от насажденията на техни съселяни в покрайнините на Поликраище. Градините се намирали в близост до къщата на Велика (75 г.) и Любен (79 г.) Кукови. Валя решила да мине и да поиска малко пари на заем от възрастното семейство. Изглеждало, че в къщата няма никой, затова Александрова накарала синовете си да ползват стълба, да влязат през покрива и да претърсят стаите за пари. Те отключили отвътре и тя сама влязла в къщата. Докато били вътре, Велика Кукова внезапно се появила в коридора и ги попитала какво търсят в дома ѝ. Стреснатата Валя ѝ наредила да мълчи и извадила малко чукче, което носела в себе си. Ударила с него Кукова по главата, след което с помощта на големия си син Иван я повалила долу. Завързали забрадка през устата и носа на бабата и я оставили така. В този момент в къщата влязъл и Любен, а Александрова нападнала и пребила с чукчето и него. След това със синовете ѝ прескочили оградата на двора и избягали. Велика починала след около 30 минути от задушаване, а съпругът ѝ издъхнал от получените черепно-мозъчни травми. Валентина заклела синовете си да не казват нищо за станалото.
Десет дена по-късно се повторил смайващо сходен сценарий в къщата на възрастната Севдалина Владова. Валентина отишла да иска заем от бабата, като инструктирала синовете си да тършуват из къщата ѝ, докато тя отвлича вниманието ѝ с приказки. Иван и Владимир намерили дребна сума, собственост на сестрата на баба Севда – Йорданка Богоевска. Дни по-рано тя пристигнала от София на гости. Децата вдигнали шум и Севда ги видяла. Това принудило за пореден път Валя да използва чука, след което наредила на синовете си да излязат, а тя самата се втурнала в стаята на гостенката. Извадила рокля от пътна чанта и от джобовете на дрехите изпаднали пари. В този момент отвън влязла Богоевска, която се развикала. Валя извадила чука и пребила и нея. След това грабнала изпадналите пари и напуснала къщата, като изхвърлила чука навън. Инструктирала синовете си, ако полицията ги пита за случките, да кажат, че са тяхно дело, понеже били малки и нищо не можели да им направят. Общо тя и децата отнесли около 105 хиляди неденоминирани лева. Севда и Йорданка оцелели след ударите с чука, но след по-малко от месец починали от тежките черепно-мозъчни травми.
Направените по-горе описания са почти изцяло базирани на самопризнанията, направени от Валя и синовете ѝ. При разглеждането на делото на втора инстанция Валя и Иван се отричат от тези показания, като посочват, че са взети след оказан психически и физически тормоз. Според Александрова, два от разпитите ѝ (на 14 и 17 август) са проведени без присъствието на адвокат, Валя била инструктирана и какво точно да прави на записания на видеокасета следствен експеримент.
Съставът на ВТАС е посочил, че по делото няма приложени годни дактилоскопски отпечатъци. Въззивните магистрати сочат, че приложените по делото многобройни експертизи, с изключение на съдебно-психиатричната, нямат отношение към случая. Криминалистите успели да намерят и изследват нахапан домат (доказващ, че Владимир е бил в близост до къщата на Кукови), но така и не успяват да намерят най-важната улика – чука. Единствените преки свидетели на станалото са били сестрите Севда и Йорданка, които са разпитвани от помощник-следовател преди смъртта им. Показанията им не са зачетени като годно доказателство. В мотивите по делото дори не се коментира какво точно са казали при разпита. “Доказателствата, които налагат единствения извод, че подсъдимите са автори на извършените техни престъпления, са техните подробни самопризнания, проверени със следствен експеримент и подкрепени от обективните находки”, се казва в заключението на ВТАС. Нито един от съставите не сочи какво изключва възможността тези признания да са предварително подготвени на база на събраната при разследването информация. Всъщност Валентина и Иван твърдят, че се е случило именно това. Съдът сочи показания на поемни лица, които твърдят, че по време на експеримента не са забелязали да е оказван натиск върху обвиняемите. Също така, при третия разпит на Валя, вече бил присъствал адвокат. Според три съдебни инстанции това изключвало възможността за “нагласени” самопризнания.
През 2001 година ВКС окончателно постановява доживотен затвор за Валентина, пет години затвор за Иван и условна присъда за Владимир. Иван излежава присъдата си и днес живее с най-малкия брат Пламен в Поликраище. Баща им умира малко след делото. През 2009 г. при мистериозни обстоятелства умира и Владимир. Преди няколко години Валентина е правила опит да възобнови делото си с молба до Окръжния прокурор. Молбата ѝ е отхвърлена.
Пламен КАРАИВАНОВ
снимки: личен архив