Подходът на ръководството на вътрешното ведомство е пълна прозрачност. Това е първият случай, при който се споделя толкова много информация пред медиите. Това заяви бившият министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев в първите седмици след акцията на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) за извеждането на барикадиралия се Петко Савов Петков в Лясковец. Операция, в която загина командосът Емил Шарков, а трима негови колеги бяха ранени. “Роднините на загиналия колега, ранените спецполицаи, както и цялото българско общество трябва да знаят пълната истина за станалото преди и по време на тази трагедия”, категоричен бе по същото време тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров. МВР публикува целия доклад на отдел “Инспекторат” с уж виновните лица, техните имена и длъжности, провиненията, в които са обвинени, и предложените наказания. Според съдържанието му, цялата вина за трагедията в Лясковец носят само полицейски служители от ОДМВР – Велико Търново. Сред тях са бившите директори Христо Христов и Живко Коцев, началникът на сектор “Криминална полиция” Калоян Михайлов, криминалният разузнавач Павел Ангелов и младшиият полицейски инспектор Радослав Георгиев. Всички те по-късно бяха наказани с уволнение или забрана за израстване в длъжност.
Около година по-късно теорията за вината на полицаите от Велико Търново бе напълно обезсилена от пет последователни съдебни решения на Административен съд – Велико Търново и ВАС. Наказанията на всички служители от ОДМВР бяха отменени, а от мотивите на съдебните решения стана ясно, че докладът на отдел “Инспекторат” не е
нищо повече от хвърляне на прах в очите.
От него се извеждаха две основни тези за провала на операцията. Според първата, Петко Савов е бил предварително предупреден за акцията, поради което действията на СОБТ са били компрометирани. Действително двама полицейски служители от ОДМВР са изпълнявали оперативна задача по заснемане на сградата в деня преди операцията. Това са полицаите Павел Ангелов и Радослав Георгиев. Двамата бяха първите “хвърлени на вълците” полицейски служители от шефовете си в София. Те бяха уволнени и в продължение на месеци се втълпяваше от ръководството на МВР, че те носят основната вина за случилото се в Лясковец. Твърдеше се, че полицаите Ангелов и Георгиев самоволно решили да вземат една камера и да снимат къщата. Задачата всъщност им е поставена от тогавашния шеф на “Криминална полиция” в ОДМВР Калоян Михайлов. Това е станало на оперативка в дирекцията, на която са присъствали още поне шест души. Причината ръководството на МВР да спести този факт вероятно се крие в това, че всъщност задачата е била “спусната” от София.
Самият Михайлов по-късно заявява, че по време на оперативката е получил обаждане от Иван Димитров, началник-сектор СОБТ, който е изискал да бъде направено заснемане на жилището на Петко Савов и записите да се изпратят, за да бъдат използвани при планирането на акцията. Необходимостта от такъв видеоматериал е обсъждана още седмица преди акцията на секретно съвещание в ГД “Национална полиция” в София, на което самият Михайлов е присъствал. Такава задача по неизвестни причини е поставена едва в деня преди операцията.
Михайлов я възлага на Ангелов и Георгиев като им дава подробни инструкции. По това време никой от тримата не знае, че нахлуването на СОБТ в жилището на Петко е планирано за следващата сутрин. Двамата полицаи изпълняват задачата, докладват на началниците си, предават записите и Михайлов незабавно ги изпраща на спецотряда в София. Тъй като служителите са имали изрична инструкция да направят заснемане на самата входна врата към жилището, задачата да останат незабелязани става много трудна. Те действително са имали подозрения, че са видени от обитателите на кооперацията, но никой от тях не е бил информиран нито за подготвяната операция, нито за точната ѝ дата. Вероятно поради този факт, не са счели случилото се за важно, заслужаващо да бъде включено в докладите им.
Според изложеното в мотивите на ВАС по делото, което Ангелов по-късно завежда срещу МВР, всъщност въпросът дали полицаите са били видени, или не, има твърде малко значение. “Самият факт, че на мястото на изпълнението на задачата на същия ден, а и на предходния, са се намирали униформени служители на МВР, които са изпълнявали задача по явна охрана и наблюдение, изключва идеята за необходимост от “изключително конспиративно и предпазливо” присъствие на същото място на други служители на МВР”, посочват магистратите в мотивите си.
Самият Калоян Михайлов е наказан за това, че не бил прегледал записите преди да ги прати на отряда. От отдел “Инспекторат” не са намерили за нужно да посочат какво точно е налагало той да гледа записите, след като баретите от СОБТ са можели да видят на тях същото, което и той. По неизвестни причини, обаче от СОБТ не използват видеозаписите, а
съставят план на база стари снимки
Този факт може би е имал твърде решаващо значение, предвид печалната роля, която входната врата има за развоя на операцията. Неуспехът да бъде разбита води до тотална загуба на синхрон в действията на спецзвеното и до кървави последици.
Втората теза, която МВР изгражда в седмиците след акцията, сочи, че СОБТ изобщо не е трябвало да бъде използван, тъй като имало разпореждане Петко Савов да бъде изведен много по-рано с използване на други средства. За неизпълнението му, според отдел “Инспекторат”, вината е на бившите директори на ОДМВР – Велико Търново Христо Христов и Живко Коцев.
През февруари 2012 г. Петко Савов притежава напълно законно четири пушки. Поради това, че в многобройните му жалби започват да се прокрадват заплашителни нотки, от прокуратурата преценяват, че поведението му поражда опасен риск. Прокурор Галя Николова внася искане за образуване на дело за принудителни медицински мерки към Савов. Делото се пада на съдия Златина Личева, която го образува и насрочва заседание. Петко обаче не се явява. Следват серия от насрочвания на заседания, за всяко от които съдията търси съдействие от различни структури на МВР, за да може Савов да бъде изведен от дома си и доведен на делото. Всичките претърпяват неуспех. Петко не отговаря на почуквания и повиквания, не напуска дома си и не дава никакъв сигнал, че изобщо някой живее вътре. Същевременно още тогава редовите полицаи са вписали в своите доклади, че жилището е “превърнато в бункер”. Главният секретар Калин Георгиев разпорежда от 18,00 часа на 15.03.2012 г. до приключване на задачата служители на СОБТ да окажат съдействие на ОДМВР по неутрализирането, задържането, извеждането от жилището му в Лясковец на лице, проявяващо психични отклонения, склонно да окаже въоръжена съпротива и предизвика
кризисна ситуация с вземане на заложници.
Отрядът е изпратен в Лясковец, но в нощта непосредствено преди провеждане на планираната акция в ОДМВР се провежда съвещание, на което е достигнато до извода, че “наличната информация не е достатъчна”. След това уж главният секретар бил наредил да се отзоват баретите и извеждането на Петко Савов да се извърши изцяло с оперативни способи на дирекцията във Велико Търново. Мотивите за тази внезапна промяна и евентуалните нови инструкции обаче не са документирани никъде. Те стават ясни единствено от устните свидетелства на Калин Георгиев и Живко Коцев. Колкото до Христо Христов, който по това време е началник на РУП – Горна Оряховица, той твърди пред съда, че подобни разпореждания никой не му е свеждал под никаква форма. Редът в МВР е такива заповеди да се дават в писмен вид, със съответните входящи номера и подписи, но такива в случая липсват.
Около десет дни след отмяната на планираната акция на СОБТ, съдия Личева прекратява делото за принудителни медицински мерки срещу Петко Савов. От края на март 2012 г. до края на юни 2012 г, когато изтичат разрешителните за пушките на стрелеца, МВР няма никакво законово основание да му влиза в къщата и да го извежда принудително. Министърът на вътрешните работи обаче наказа Коцев и Христов за това, че точно в този период не изпълнили заповедта на главния секретар за задържането на Савов. Съвсем очаквано, съдът отмени и двете наказания.
Както докладът на отдел “Инспекторат”, така и мотивите в заповедите за наказания, подписани от Цветлин Йовчев, явно не изваждат наяве реалните причини за трагедията в Лясковец. Обещаната “прозрачност” по случая обаче свършва до тук. “Янтра ДНЕС” бе единствената медия в страната, която направи запитване до МВР по Закона за достъп до обществена информация и получи отговор, че през изминалата година са наказани още седем служители за операцията в Лясковец. Сред тях са ръководни кадри в ГД “Национална полиция”, Института по психология към МВР, както и в самият Специализиран отряд за борба с тероризма. Вътрешното министерство обаче мълчи защо. Споменава се за втора проверка на отдел “Инспекторат”, резултатите от която никога не са публикувани.
Засекретен е планът за самата операция, засекретено е дори самото наказателно дело срещу Петко Савов. Обяснение за двойния аршин, който МВР прилага спрямо великотърновските полицаи и ръководните кадри в София, няма. Протоколите от делата във ВАС на наказаните служители срещу МВР и обясненията на Ваня Рибчева, майката на убития командос Емил Шарков, са единствените откъслечни данни за това, което се крие под това було на секретност.
За изминалата една година след операцията се появиха твърде много въпроси. Нормална практика ли е в МВР важни заповеди и разпореждания да се спускат по телефона, без да бъдат документирани никъде? От показанията на Калоян Михайлов пред ВАС става ясно, че ръководството на МВР и отрядът СОБТ не са съгласували плана за операцията в Лясковец с дирекцията във Велико Търново. Допустимо ли е това? Пак по неговите думи, висш полицейски началник от София е заявил, че е “забравил плана в колата” и участниците в акцията са били инструктирани само устно, с импровизиран брифинг, продължил една-две минути. Това ли е стандартната процедура, по която МВР провежда специализирани операции? Защо от СОБТ не поглеждат видеозаписите, направени от Ангелов и Георгиев, а използват старите снимки? Защо баретите не са били екипирани подходящо за операцията? Информирани ли са били, че ще извеждат мотивиран и въоръжен до зъби човек, който е превърнал жилището си в бункер? Какъв е реалният капацитет на вътрешното министерство и СОБТ в частност да неутрализира лица, склонни да окажат въоръжена съпротива и предизвикат кризисна ситуация? Какви изводи са направени от МВР и какви мерки са предприети в тази насока, извън нескопосания опит за “измиване на ръце” с полицаите от ОДМВР – ВеликоТърново?
Министерството на вътрешните работи дължи тези отговори не само на близките на убития Емил Шарков. Дължи ги на цялото общество.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив
