Фестивалът “Сцена на вековете” на крепостта “Царевец” посреща най-играната опера в света “Травиата” на Джузепе Верди. Държавна опера – Русе, претворява в юбилейната си продукция една от най-трагичните истории, разказвани някога. В ролята на Виолета Валери – изключителната солистка на Русенска опера Даниела Караиванова. Спектакълът дирижира маестро Владимир Бошнаков.
Да се откажеш от любовта в името на любовта!
12 юли, 21 часа, най-новата продукция на Държавна опера – Русе “Травиата” трогателно изгрява сред вековното историческо наследство на крепостта “Царевец”.
Режисьор е Нина Найденова, сценографията и костюмите са на Николина Костова-Богданова. Диригент на хора е Стелияна Димитрова-Хернани, а хореографията е на Боряна Сечанова. Концертмайстор – Тамара Лазарова.
Като Флора Бервоа ще се представи Нели Петкова, Анина ще бъде Глория Пенчева, а Алфред Жермон – Михаил Михайлов. В Жорж Жермон ще се превъплъти Александър Крунев, а Гастон, Виконт де Леторие, ще бъде Иван Пенчев. И още Барон Дюфол – Стоян Стоянджов, Маркиз д’Обини – Джиюл Лий и Доктор Гренвил – Момчил Миланов. Участват хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе, както и Смесен хор “Дунавски звуци”.
Операта на Джузепе Верди не само е може би най-любима за оперната публика по целия свят, но тя означава много повече за русенци, защото именно с постановка на “Травиата” през 1949 г. се ражда за богат и пълнокръвен живот Русенската опера. С новата постановка на “Травиата” Русенската опера отбелязва своя 75-годишен юбилей и със задоволство поставя короната си, щедро украсена от блясъка на талантите на своите солисти, хористи, балетни артисти и инструменталисти в един спектакъл, който успешно демонстрира артистичното богатство на русенския оперен театър.

Даниела Караиванова ще блести като Дамата с камелиите

– Даниела, какво е усещането да Ви поверят ролята на Виолета Валери за 75-тия юбилей на Русенска опера?
– Благодарна съм за тази признателност, изпитвам щастие и вдъхновение. Изключително развълнувана влизам отново в обувките на Дамата с камелиите, но и с голяма отговорност, тъй като винаги съм отдадена на сто процента на героините, които изпълнявам. Този подход са култивирали в мен и моите родители, благодарение на които, аз имам едни от най-ценните и важни уроци за един артист! Заедно с тях е било и моето първо съприкосновение на сцената, а когато започнах работа в Русенска опера – усетих уют и спокойствие, които може да има в едно семейство. Бях приета изключително радушно от своите колеги, винаги готови на помощ и подкрепа. Това се опитвам да предам и аз на младите колеги.

– Брилянта Кеворкян изпълнява ролята на Виолета Валери в първата “Травиата” на 27 ноември 1949 година, после в нея се превъплъщават легенди като Пенка Маринова, а в по-ново време Цветелина Малджанска, Мария Цветкова… Учила ли си се от тези певици и вярваш ли, че е важно да ги уважаваме и ценим, да помним онези преди нас положили фундамента?
– Слушала съм записи и много разкази от колеги за Кеворкян и Пенка Маринова. Изпитвам респект и се отнасям с уважение към колегите си, защото всяка е оставила отпечатък и своя личен принос с творческия си подход към изграждането и пресъздаването на образа.
Учила съм се и ще продължавам да го правя и от по-възрастните, и от по-младите си колеги. Всеки певец би трябвало през целия си творчески път да се усъвършенства и да извлича от себе си нови нюанси, различни багри от своята душевност, да ги претвори в изкуство и да има стремеж да достигне апогея на своя талант. Важно е да помним онези, които са проправили пътя, по който ние вървим. Наша мисия е да продължим традициите и един ден тези след нас да се възхищават на цветята, които сме посяли, и да допринасят за развитието на цветната градина със своята личностна перспектива за изкуството!

– Ти не изпълняваш тази роля за първи път, какво ще надградиш и ще промениш сега?
– От самото начало на своя прочит към Виолета аз се старая да я пречупя през своята призма, с анализиране и вникване в дълбочина към литературата съпровождаща този персонаж и бидейки основа за либретото на операта. Препрочитайки романа на Дюма “Дамата с Камелиите” аз все още преоткривам нови и нови детайли, които могат да бъдат само светлина в търсенето на усещанията, емоциите и състоянията на лирическата героиня, която пресъздавам. Това ми помага да усетя драматургически музиката по-добре, да намеря и покажа повече от нюансите на гласа си, и за краткото време, от началото до края на операта, да извадя на показ цялата любов, която нося към образа на Виолета Валери.

– Юбилейният спектакъл за Държавна опера – Русе на “Травиата” е на режисьора Нина Найденова. Работила ли си друг път с нея и какви са впечатленията ти от нейния подход и концепция?
– Когато започнах работа в Русенска опера, Нина Найденова беше поканена да постави “Турандот”. Имах възможност да наблюдавам репетициите и начина ѝ на работа. Още тогава ме впечатли с нейния невероятен нюх. За много кратко време успях да работя с нея в “Любовен Еликсир”. Харесва ми нейния прочит на Травиата, този сблъсък между героите, различните състояния, успява да те задържи в играта през цялото време. Работи, надграждай, неуморна Нина Найденова.

– От други разговори с теб знам, че драматичните роли за теб са по-близки от комичните… Вярваш ли, че и днес в името на любовта си струва да пренебрегнеш себе си и дори да се жертваш?
– Да! В драматичните роли успявам да извадя на повърхността емоционалност, която е скрита много дълбоко у мен, да я пресъздам със своята инвенция. Самата история и драмата на сюжета са много затрогващи за мен… ремарките на композитора, че конкретни моменти трябва да се изпеят през сълзи, това, че либретистът е ползвал фрази от романа без да ги поправя… Харесвам виждането му Виолета да умре в прегръдките на любимия си, някаква утеха е, че може би в последния си дъх е била щастлива, за разлика от книгата, където умира в агония и съвсем сама. Идеята за безусловната любов не е фикция и в моите виждания за обич.
Как тя ни дава сили да живеем понякога, дори това да е последното, което ни е останало и можем да дадем.

Диана ДИМИТРОВА
(ПР на Държавна опера – Русе)