На Ивановден в с. Церова кория отбелязаха 180 години от възстановяването на църквата „Св. Йоан Предтеча”. На празничното богослужение в храма се събраха десетки вярващи, жители и гости на селото. Сред присъстващите бяха и редица благодетели на храма, които са помогнали за обновяването на светинята. Присъстващите вкусиха от курбана, който беше осветен от предстоятеля на храма отец Сергий за здраве и благополучие на живущите в Церова кория.

Първият храм в селото, носещ името „Св.Троица” е построен още по времето на Иван Асен ІІ в чест на битката при Клокотница. Това е била първата църква в подбалканския район. Храмът е разрушен при падане на Второто българско царство през 1393 г. Двеста години след падането на Търновското царство – 1598 г., избухва Първото Търновско въстание, по същото време е построена старата църква „Св. Йоан Предтеча” – точната година не може да се посочи, но за нейното съществуване говори издаденият от турската власт ферман през 1834 година за строителството на сегашната църква. В него определено се сочи, че селото има стара християнска църква, дадени са размерите на основите и е отбелязано, че тя също се нарича „Св. Йоан Предтеча. След кърджалийските разорения селото се възстановява. Селските първенци и по-заможните будни селяни, решават да направят постъпки пред гръцкия владика и турските власти в Търново, да им разрешат да построят нова църква. Подкрепата на кадията от селото, след дълги настоявания получават разрешения да изпратят в Цариград делегация. Делегацията престоява няколко месеца в столицата, посещава паши, везери, фанариоти с молба за разрешение, подкрепена с кесия грошове. Най-после получават разрешение: „Ферман за възстановяване на църквата в Кадиев чифлик ( Търновско ), месец Шабан – 1250 г. (1834 г.) ” Доказало се, че старата църква е имала основи 32,5 аршини дължина и 16 аршина ширина. Властите издали заповед за възстановяване на сградата в същите основи, на същото място „Св. Йоан Предтеча”.

В притвора на църквата е събрана музейна експозиция „По стъпките на предците”, в която са събрани снимки, стари книги, превод на фермана, списък с дарителите. Гордост за селото са имената на видни духовници, участници в национално-освободителните и просветни борби, радетели за опазване на българския език и народност: Архимандрит Нафаталим – 52 години игумен на Капиновския манастир; Архимандрит Флавиян Знеполски /Попов/ – игумен на Рилския манастир; Архимандрит Неофит – игумен на Етрополския манастир; Архимандрит Стефан х.Радков – игумен на Капиновския манастир и виден общественик във Велико Търново;

Сред тях се откроява името на добилия световна известност – Митрополит Иларион Неврокопски. Иларион е учил в Еленската даскалоливница и Капиновския манастир, където през 1871г. е подстриган в монашество. След завършване на Одеската духовна семинария през 1884 г., е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия; в Одрин – за ректор на духовното училище; председател на Серската църковна община; на 13.ХІІ.1892 г. е ръкоположен за архимандрит в Серес. През това време Българската екзархия в Цариград начело с Екзарх Йосиф І, се стреми да запази българското влияние в седемте епархии в Македония и Тракия и поставя въпроса пред турските власти да се поставят български владици. Дават само две места – в Серес и Неврокоп. Като най-подготвен човек, Иларион е назначен в Неврокопската епархия, където управлява от 1894 г. до 1913 г. Голям е неговия принос за опазване на българския език и дух в поробена Македония и Тракия. Погребан е в двора на църквата в село Церова кория.

Православният храм, който носи името на Св. Йоан Предтеча, е една крепост на православието и българщината и е единствен, който носи името на Кръстителя в Търновска епархия. С него са свързани имената на родолюбиви дарители, майстори, свещеници, книжовници, просветители, добродетелни християни и пламенни патриоти, в чиято памет днес техните потомци влагат своя дан в опазването му за бъдещите поколения.