Във Великотърновска област най-голям е броят на лекарите със специалност педиатрия – цели 86, показа проверка на в. “Янтра ДНЕС” в списъците на Националния регистър на Българския лекарски съюз. На второ място са кардиолозите – 47, а от трето до шесто място с почти еднакъв брой лекари си делят специалистите по акушерство и гинекология – 37, нервни болести – също 37, хирургия – 36, и анестезиология и интензивно лечение – 35. Убедителното първо място на педиатрите в нашата област е доста любопитно, като се има предвид, че преди дни беше изнесена информация за цялата страна, според която като цяло педиатрите в България не достигат. Едно от обясненията е, че голяма част от детските лекари са в предпенсионна, или дори в пенсионна възраст, но все още продължават да работят. Тази тяхна напреднала възраст обаче е бомба със закъснител, която ще избухне след няколко години, когато след напускането или смъртта на голяма част от тези специалисти изведнъж тази специалност може да се оголи и да се почувства остър недостиг от детски лекари. По отношение на най-желаните специалности, това се обяснява с големия брой пациенти, които те предлагат. Всеизвестно е, че сърдечните и неврологичните проблеми са едни от най-честите сред българите, а по брой на инфаркти и инсулти сме на първите места в черните класации и статистики в Европа и в света.
По отношение на АГ специалността, тя също е свързана с възможността да се работи едновременно в болница и на частна практика, като тя също носи голям пациенти и съответно много добри приходи.
На обратния полюс са лекарите с някои по-особени специалности, при които не може да се очаква денонощен наплив пред кабинетите им. Оттам и нежеланието на младите лекари да ги специализират. Допреди няколко години във Велико Търново имаше само един ревматолог, който обслужваше и съседната Габровска област. Сега бройката се е увеличила на цели шестима, като двама от тях са специализирали детска ревматология и кардиология.
Доста по-страшно обаче е положението с някои други специалности, от които има по 1-2 специалисти в цялата област. Като такива можем да посочим: обща и клинична патология, съдебна медицина, епидемиология, паразитология, неврохирургия, трудова медицина, професионални заболявания, детска хирургия. Особено силен недостиг на кадри се чувства сред лекарите клиницисти. В областта има по 1-2 специалисти по клинична алергология, клинична токсикология, клинична хематология.
Не е розово положението и със специалистите по медицинска онкология, лъчелечение и детска хирургия. Една от смятаните за трудна и престижна медицинска специалност – съдова хирургия, също не се радва на особен наплив от желаещи да я усвояват. В списъка на БЛС за региона има посочени около 6-7 съдови хирурзи, от които близо половината са в напреднала възраст.
Останалите медицински специалности се радват засега на относителна стабилност. В лечебните заведения и на кабинет работят: 21 психиатри, 19 рехабилитатори, 14 гастроентеролози, 13 УНГ специалисти, 16 ортопеди, 19 специалисти по очни заболявания, 15 пневмолози, 14 нефролози, 10 уролози, 15 ендокринолози, 10 специалисти по кожни и венерически заболявания.
Основният проблем според самите лекари е, че след като завършат образование, младите им колеги предпочитат да се реализират в чужбина заради по-добрите предлагани условия на живот и заплащане. Според статистика от края на 2024 г. в 13 от 28-те области на страната повече от половината от лекарите са над 61-годишна възраст. Данните изнесе председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. От Лекарския съюз изчисляват също, че след 5 години над една трета от лекарите у нас ще са на възраст над 70 години и практически няма да могат да практикуват. Всяка година у нас се дипломират над 1000 лекари, но половината от тях напускат страната. Увеличение броя на лекарите се наблюдава само в 7 области, като В. Търново за съжаление не е сред тях. Все пак областта ни не е и на дъното. По данни от РЗИ от края на 2024 г. в региона има и около 20% недостиг на общопрактикуващи лекари, като това важи за всичките 10 общини. Недостиг има и при медицинските сестри, независимо, че в старата столица има филиал на медицински университет. За да се справят с проблема, някои болници в областта работят по стипендиантски програми, за да привличат млади лекари в състава на специалистите си.
Иван ГЕОРГИЕВ