Днес няколко стотин милиона православни християни по света честват един от най-големите празници в православния свят – Успение на Пресвета Богородица.
Празник празнуват и жителите на нашия възрожденски град, които могат да се гордеят, че вземат участие в богослуженията в един от най-внушителните по-размерите си християнски храмове у нас, носещ името на Великото Успение Богородично.
Горната църква, както е по-известна сред еленчани днес бе изпълнена с богомолци. Малки и големи дойдоха да се поклонят пред иконата на Светата Майка Божия, да запалят свещица и да се помолят и изпросят от нея благословение и молитвено застъпничество. Утриня служба със Света Литургия бяха отслужени от протойерей Милен Петров в съслужение с протойерей Валентин Георгиев, след които пред храма бе извършен водосвет. На празника молитвено участие взе и сестра София, монахиня от Буйновския манастир „Св. пророк Илия“.
Счита се, че празникът “Успение на Пресветата Богородица” е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка “успение”, а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта (плътта) на земята, а духът – на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Св. Богородица.
