Останки на човек с номадски гени от преди 10 000 г. откриха на крепостта “Ряховец”

Средновековен скелет на индивид, който носи номадски гени от преди 10 000 г., е открит на крепостта “Ряховец” край Горна Оряховица. Това че останките са на човек, принадлежал към една от първите номадски групи в света, е доказано с ДНК анализ в Университета в Харвард. Гробът бе разкрит при разкопки на обекта м.г., а пробата бе взета от гръбначния прешлен на човека, погребан в непосредствена близост до жилище.
“Това е една от най-древните хаплогрупи, която се отделя още преди 10 000 г. и е свързана с мезолитното население, т.е. това са последните палеолитни ловци, които се изтеглят на север. Интересен факт е, че тази хаплогрупа не е регистрирана в България в гробове от преди открития от нас скелет, а днес се среща изключително рядко. Около 3,5-3,6 % от българското население в момента принадлежи към тази хаплогрупа, и то предимно в Северна България. Ареалът ѝ на разпространение е най-силен в Каспийския басейн – около Урал, и достига до Централна и Югоизточна Европа”, обясни археологът Илиян Петракиев, който е ръководител на разкопките на Ряховец. Усилията на екипа ще бъдат насочени да се установи по какъв начин е пристигнала тази група в България и към кой етнос принаджлежи намереният скелет, но за целта е необходима по-голяма база данни, с която да сравни получената информация.
Екипът, който работи на крепостта, е пионер в създаването на база данни с изпратените останки за изследване, тъй като досега никой в страната не е правил подобен ДНК анализ и радиовъглеродно датиране на находки от средновековния период. Археолозите търсят финансиране за изпращане за изследване и на другите два скелета, открити по време на този археологически сезон. Една от находките е детско погребение на над 3000 г. Гробът е от ранната желязна епоха, датира от 1200 г. пр. Хр. и е разположен извън очертанията на крепостната стена. Останките на детето са запазени в ембрионална поза, позната още под името “хокер”. Непосредствено до погребението от времето преди Христа, ориентирано в посока север – юг, специалистите са разкрили и втори гроб, но от Средновековието. В него е положен възрастен индивид, а находките показват, че той е бил погребан според християнския канон в посока изток – запад. Точната датировка, възрастта и полът на скелетите могат да бъдат установени чрез радиовъглеродно изследване и ДНК анализ, което вероятно отново ще бъде изпратено в Харвард, след като вече са водени разговори.
Ряховец се намира на 7 км северно от Велико Търново и на 3 км от Горна Оряховица. Разположена е върху възвишение, което е естествено защитено от изток, юг и запад от скални отвеси с височина 15-30 м. Археологическите разкопки на крепостта бяха възстановени през 2015 г. след 25-годишно прекъсване. Оттогава там работят археологът Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във В. Търново и колегата му Мая Иванова от горнооряховския музей. Т.г. екипът получи финансиране в размер на 38 000 лв. Община Горна Оряховица подпомогна дейността на археолозите с 20 000 лв., а останалите средства са осигурени от Министерство на културата и Националния исторически музей. “Контактите с НИМ ще продължат и в бъдеще, тъй като е договорено Горнооряховският музей да гостува в София с изложба”, посочи консултантът на разкопките проф. Хитко Вачев.
Много интересни монети и предмети от бита, изработени от мед и бронз, са открити по време на разкопките това лято. “Успяхме да докажем по категоричен начин, че средновековните жилища от XIII век са построени след рухването на крепостната стена. За нас е важно, че разкрихме по-голяма площ от тези жилища, които имат много интересен инвентар и архитектура. Другата ни цел бе да проверим какво се е случило преди появата на тези къщи през Средновековието, като за целта отнехме близо 2 м културен пласт, за да се стигне до скалата, върху която директно е фундирана крепостната стена. В този участък липсват жилищни нива по-рано от XIII век, което показва, че защитното съоръжение спира да функционира в края на XII или началото на XIII век, обясни Илиян Петракиев. Все още не е ясно кога точно е построена стената, но това може да бъде доказано с изследване на животинска кост, открита в основите, която предстои да бъде изпратена за радиовъглероден анализ в Бристол.
Общо 28 деца от 4 училища се включиха в лятната археологическа школа този сезон. 20 от тях са от СУ “Георги Измирлиев” и СУ “Вичо Грънчаров” в Горна Оряховица, а 8 от участниците са от СУ “Емилиян Станев” и ЕГ “Проф. д-р Асен Златаров” във Велико Търново. “Децата работиха на терен, участваха в реалните разкопки и изготвянето на научната документация. Заснемаха и с дрон различни обекти”, разказа археологът Мая Иванова.
На голям интерес се радва и инициативата семейни съботи в Горнооряховския музей, съобщи директорът Пламен Мадемов. Той сподели, че през юни е била открита изцяло реновираната археологическа зала, която е с нова и модерна визия, въведени са също интерактивни елементи, които се радват на голям интерес от страна на посетителите. Автентичен вертикален стан от Средновековието е бил основната атракция за участниците. За децата с интерес към археологията бяха осигурени занимания в музея за почистване на намерените находки. В семейните съботи това лято са се включили над 400 посетители не само от Г. Оряховица, но и от В. Търново, Плевен и София, разказа още Пламен Мадемов.
Община Горна Оряховица ще продължи да подкрепя проучванията на крепостта “Ряховец”, като желанието ни е да я превърнем в туристическа дестинация. Предвиждаме там да бъде изграден и първият у нас научнообразователен център за деца и младежи”, заяви кметът на Общината инж. Добромир Добрев. За реализиране на проектните си намерения Общината ще търси средства по Оперативна програма “Региони в растеж”. Към настоящия момент част от имотите, попадащи на територията на крепостта, все още се водят общинска собственост, въпреки че по силата на закона са публична държавна собственост. За това Общината ги прехвърли на Министерство на културата и очаква да получи от ведомството правото да управлява крепостта, след което ще подготви и проекта за европейско финансиране.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ