Лясковчани отбелязаха 100 години от рождението на големия актьор Петър Слабаков

Публикувано на чт, 20 апр. 2023
315 четения

Книгата на Румяна Емануилиду „Вечните времена на Петър Слабаков” беше представена в град Лясковец. Тя е посветена на най-големия български актьор Петър Слабаков, който е роден на 23 април 1923 година в Лясковец. По повод 100 години от рождението му, лясковчани се събраха в градската библиотека, за да си спомнят за своя съгражданин. Откриването направи председателят на лясковското читалище Васил Русев, авторката представи Мариана Бурова – библиотечен специалист от регионалната библиотека, а самата авторка презентира своя биографичен труд.

Емануилиду още приживе на актьора написва биографията на Слабаков. В продължение на две години самият той разказва живота си пред нея. Биографичният труд бе издаден през 2004-2005 година със заглавие „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“.  Новата книга „Вечните времена на Петър Слабаков“ е второ преработено издание на първата. Тя е на Издателство „Знаци“ и се посвещава на 100-годишнината от рождението на твореца. Представянето беше и част от кампанията „Фоайе на книгата с автограф“, организирано от Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, В. Търново. Форумът се провежда за осма поредна година под патронажа на Министерството на културата и в него са включени множество събития на различни места в областта, като едно от тях бе именно представянето на биографията на нашия съгражданин по повод век от рождението му.

 „Вечните времена“ е книга за огромния талант на Петър Слабаков и отдадеността му на изкуството, природата и хората. Изданието отговаря на въпросите кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той за преживелиците си, въпреки че първоначално не е искал нищо да разказва? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото), различното е, че го няма вече Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. Различното е и че, освен него, спомени разказват преди всичко хората от Театъра – Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Иван Андонов, Димитрина Савова, Никола Ковачев, Иван Теофилов, Иван Кондов, Доси Досев и други. „Той е от интуитивните актьори, с които се работи много лесно. Просто защото всичко, което не е вярно, той не може да го направи“, казва за своя баща кинорежисьорът Андрей Слабаков.

В книгата се разказва и за лясковския род Слабакови, за детството, наказанията, казармата, войната, за уволненията му от театъра, заради това, че никога не може да премълчи, защото той не от хората, които могат да броят до 20, преди да започнат да говорят. В книгата Слабаков разказва на авторката и за преживелиците си в любимото си балканско село Градница, разказва за живота си и за първите си роли във Варна, в Шумен, Пловдив, Бургас, за Бериево – мястото, където прекарва последните 20 години от живота си със своята трета съпруга – актрисата Цветана Гълъбова. В книгата намират място и множество случки покрай ролите в театъра и киното, разказва се и за годините му в „Екогласност“ и за разочарованията в политиката, за битката с медицината, за гоненията и уволненията, и за това, че остава докрай верен на себе си.

За своя другар и брат сценаристи, режисьори, художници и актьори казват: „Той носи една пищна хулиганщина в себе си“, „той е отрицание на академизма“, „спонтанен анархист, който действа емоционално“, „той е ходеща емоция“, „той е правдолюбец, истински чешит и мъж на честта“, „той е неукротим“, „той е висока класа, уникален талант“, „той никога няма да се повтори“…

Може би разковничето за неговата уникалност е точно в болезненото му чувство за справедливост – а най-добрата трибуна за изразяването на това чувство, е изкуството. Във всички роли, а те са над 300, той се доверява на вътрешния си глас. Затова и най-често героите му са бунтари, революционери или просто различни. Ето такъв се ражда той тук, в революционен Лясковец. И макар да му казват Слабака от рода Слабакови, това е само защото прапрадядо му Никола е бил телесно слабичък, но нито един Слабак не е скланял глава пред никого. И това той доказва през целия си живот, който е изпъстрен с перипетии и в който Слабака винаги е с революционно настроен дух.

Талантливият актьор приживе стана и Почетен гражданин на Община Лясковец за принос в областта на културата. Слабаков завърши земния си път на 17 май 2009-та година на 86-годишна възраст.

За представянето на биографичната книга в Лясковец се събраха съграждани, някои от които лично са го познавали, културни дейци, общественици, писатели. Гост бе и Областният управител инж. Георги Гугучков, както и кметът на Общината д-р Гецова. Всички изгледаха и филм, събрал важни моменти от живота на твореца, откъси от знакови ленти, разкази за любимото Бериево и други. По-възрастните присъстващи споделиха спомени от срещи с актьора, а д-р Гецова благодари на авторката за дългогодишните й усилия в изучаването и представянето на невероятния талант, на човека-чудак, борец за правда, природозащитник, и най-вече – благодари за възкресяването на спомена за най-големия български актьор, роден именно в Лясковец.

Факт е, че творчеството на Слабаков се равнява на стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, СССР, Чехословакия, Полша и Югославия. Играл е и в десетки театрални постановки и броят им казва, че не помни. Той е и актьорът с най-много главни роли в историята на българското кино.

Поклон пред паметта на големия творец!

loading...
Пътни строежи - Велико Търново